Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страната на въпросите без отговор

защо винаги сме много критични към работата на другите, но когато по стечение на обстоятелствата се окажем от страната на държавата, тогава ние естествено не сме виновни
защо винаги сме много критични към работата на другите, но когато по стечение на обстоятелствата се окажем от страната на държавата, тогава ние естествено не сме виновни

Тези дни като че ли най-често задавания въпрос беше "къде е държавата?"

И в един момент се запитах ами къде е тази държава и защо не вземе да дойде. И по-нататък - като какво да дойде, като някакво божествено същество с човешки образ и подобие или като някаква свръхестествена сила?

Задавам си въпроса какво е държавата и защо непрекъснато се прави разлика между НАС и държавата, сякаш тя съществува отделно от своите граждани. И сега по време на варненския потоп НИЕ питахме къде е, а в този момент т.нар. държава, която не идваше, бяха пожарникарите, ВИК и електро бригадите, работещите в гражданска защита и много още други специално мобилизирани работници, които т.нар. държава беше натоварила да се справят с проблема.

И всички ние мърморехме против тях какви били, колко малко работели, как не се справяли и т.н. Но кои са тези хора - не са ли нашите съседи, приятели, познати, не са ли и те едни от нас, мъморещите, в друга ситуация. И защо винаги сме много критични към работата на другите, но когато по стечение на обстоятелствата се окажем от страната на държавата, тогава ние естествено не сме виновни, а това винаги е някой друг, заради който ние не си вършим достатъчно добре работата.

И идваме до въпроса за отговорността. Кой е отговорен - естествено държавата. Тя е виновна, защото не е санкционирала незаконното строителство, тя е виновна че не е изчистила пълните с боклуци дерета. А ние, обвиняващите, сме света вода ненапита, защото не сме виновни, че именно някой от нас е построил в нарушение на закона сграда, че някой от нас е прекъснал изградени отводнителни канали, че ние дружно сме си изхвърляли боклуците в дерето.

Не, ние не носим никаква отговорност затова, че ежедневно нарушаваме законите, че си мълчим когато виждаме, че някой до нас ги нарушава, но викаме с пълно гърло къде е държавата и тя е виновна.

Докато не разберем, че държавата това сме всички ние, че ние сме отговорни за всичките си действия и бездействия, и докато продължаваме да търсим някой да друг да вземе решение за собствена ни съдба, ще продължаваме да живеем в страната на въпросите без отговор.

* Лидия Шулева е вицепремиер на България между 2001 и 2005 г., министър на труда и социалната политика между 24 юли 2001 и 17 юли 2003 г. и министър на икономиката между 17 юли 2003 и 23 февруари 2005 г.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените