Точно в средата на фамозното видео на Азис „Позна ли ме" има един кадър, на който си струва да натиснете паузата и да се съсредоточите. Оставете за малко пресипналото блеене на черния жертвен агнец; абстрахирайте се от патетичния монолог на бялата театрална вълчица.
Пробвайте за секунда да не обръщате внимание на останалите съставки на тази визуално-звукова видрица. Като например засукания мустак, фуражката на барабанистчето, Ивайла Бакалова на транквиланти, свещи по пода, минерална вода, джуджета, шотландски килтове, тоалетка с огледало, резервна скамейка, гарга, опаковка от одеколон, куцо кученце (то е за осиновяване, не за подаряване), татуирани чичовци, фитнес дух и гълъби. По дяволите, тия гълъби как само нацвъкват стилния кръчмарски интериор? Човек се изгубва в културните и социални послания. И му трябва опитен гид, на вашите услуги. После ще ми благодарите какви жестоки неща ще кажа.
Не знам доколко отбирате от култура. Правите ли разлика между Бронзова къща и Къщата на Биг Брадър, четете ли поезия извън фейсбук, коментирате ли „прекрасни сте, плаках" под анонси за нови български филми, докато се чумерите на „София ден и нощ" по същата телевизия, дето подкрепяла родното кино.
Питам ви тия неща, за да си настроим скалите. Има един културологичен термин, не го знам как е на латински, да ме прощава Нойзи: висока и ниска култура. За ниска сега си представяте Евгени Иванов - Пушката в риалити формат, а за висока - Патрашкова признава, че искала да бъде театрален критик. Може и да е обратното, не ви знам. При всички положения грешите.
У нас висока и ниска култура няма. При нас делението е на дебела и кльощава.
Дебелата култура е министърът да прави изложба в не знам си коя престижна галерия в Лондон и да гледаме репортаж за това в централните новини. Работата е дебела, усещате ли?! Като целия кабинет с всичките му там каски, усвоени фондове и прочее ангажименти.
Дебелата култура е тая, която знае как да се храни. Я като я турят в борда на строително дружество, я като й връчат държавен орден или депутатско столче. Примлясне тогава културата, лекичко оригне, но знае, ще изкара тая зима.
Около големите дебели винаги има папане, а и културата семейства храни. Ето така можете да видите Маргарита Хранова да подскача в камуфлажна шуба и да й простите, че го прави за насъщния. На нея - да, на Захари - по трудно, защото с тоя масивен талант и здрави мускули ви изглежда да може и без дебелаците със залците.
На дебелата култура понякога й се вика халтура. Това е защото с кинтите отиваш в халите и си купуваш халва на корем. И авторът на тези редове знае за какво говори, я какво шкембенце е тръгнал да оформя. Чалгата е дебелка културка. Много ядене има там, много едър бизнес и наднормено наддаване. Ако си гладен в чалгата, значи не знаеш как да лапаш.
Кльощавата култура е тая с празната паничка, дето все мрънка. Не си представяйте задължително Камелия Тодорова в кухнята на Брадъра. Говоря метафорично.
Кльощавата култура си брои ребрата и празните редове в залата. Има огромни съмнения няма ли да изчезне, ако погладува още малко.
Няма бе, културо, спокойно. Жилава е, не я мислете чак толкова. Оправя се някак си, макар че само Лили Иванова кара на ябълки и концерти в зала 1. Но като си тъничък и много лесно ставаш незабележим. Не можеш да разбереш онова там позорен стълб ли е или инсталация на кльощава култура. Стърже тоя стомах, но се пои с хладък чай от тщеславие с лимон, за да продължи гладолечението.
Сега, след като изяснихме културните габарити, нека видим как се вписва в тях Азис и Цветана Манева.
Азис беше дебела култура. Златната гъска на простака. Пълнеше стадион Васил Левски, маскиран като Урсула от „Малката русалка" на Дисни, личеше си, че се храни добре. Но ето, че реши да мине на диета. Да се втали малко; да пости на социална тематика като онеправданите и неравностойните; да пофлиртува с художествено-творческата интелигенция и по възможност да мине за кльощава култура.
Тежка битка с чалга булимията е това, още усещаме неприятния дъх от устата. Но, разбира се, го поздравяваме за усилията. Сега ако може да ни се спести и цялата тая поза на различния, хептен добре ще го приемем. Ама уви, не може. Гладна артистична душичка.
Цветана Манева никога не е била дебела, макар да не е баш гладувала по политическа линия. Тя знае какво значи да се дъвче внимателно и да бъде дъвкана. И очевидно умее да преглъща. Не бихме я нарекли „кльощава", защото е дама; но е дарена с финес, който е недостижим за мнозина. Когато едро препечено пиле й се предостави на тепсия, тя знае как да го оглозга, че хем то да остане цяло, хем тя - сита.
И ми е смешно, че изобщо питате какво правела Манева в еклектичния клип на Азис, докато чалга общността се диви: какво прави Азис в този непонятен и патетичен монолог на Манева.
А сега ето ни на стоп кадъра. Съсредоточете се. Две жени - едната едричка, но не чак много; другата - слаба, та слаба. Тексът на екрана гласи ОТРАЖЕНИЕ. Така се получава, когато дебелата култура се погледне в огледалото и пожелае да е фина. Вие си преценета коя точно коя е.
И не ми скачайте за истинската история на тия две жени, понеже съм сигурен, че не са случайни. Това е културологичен текст, работи с метафори, точно като гълъбите и гаргата в клипа на ромския славей. И те сигурно имат лични истории.
Та едната от тия жени е Азис, нищо, че вече го раздава много мъжествен. Другата е Цветана Манева. Двете заедно правят чудесна илюстрация на културата ни, хванати за ръка.
През цялото време Азис иска да е Манева и да ни сервира сълзливи послания за човешката природа под съпровод на драматично пиано. Но не става, че още му се услажда маането и тлъстите участия. А тя е вечеряла с това културно пиленце и ни моли да я разберем. Да, човешката природа е жестока към всяка чужда грешка, особено хранителна.
Знам, ще ми простите, че преминах границите на културното с този текст, точно както Цветана. Простак ли съм, невежа или зъл? Твърде вероятно е и трите. Но различните са тук!
И това е част от културата - да се сложи малко очистително в блудкавата манджа, дето ни се сервира постоянно. Но може би сме станали жестоки хора, както се терзае Манева накрая, забравили, че са добри. Да, това вече е проблем. Като забравиш, че всъщност беше добър и не помниш в какво точно.
