БДЖ от години се опитва да влезе в XXI век, но сега Европейският съюз може би ще ускори процеса.
Така слоганът "Може да се движим със закъснение, но за сметка на това се движим бавно" трябва да бъде претворен в нещо по-ползотворно и с по-приятно отношение към клиентите.
През 2024 г. ако влакът ви закъснее, вместо да ви крещят като подивели, служителите ще трябва да ви предложат обезщетение.
Да, докато в Япония оставки се хвърлят демонстративно, защото влакът е закъснял с някакви си секунди, тук тепърва ще се учим, че клиентът и времето му са ценни.
И че не е нормално пътят от София до Своге да отнема 30 минути с кола и три дена - с влак, а след това клиентът (на БДЖ) да пие една студена вода по повода.
До четири години обаче това трябва да се промени. Защо тогава, а не по-скоро, ще попитат по-любопитните. Ами, защото тогава държавата ще има пари за обезщетения. И така след има-няма четири години при 60 минути закъснение ще имаме правото да ни върнат цялата сума за билета.
По-интересното е, че ако влакът закъснее с над час, на закъсалите и заклещени на някоя провинциална гара, която повече прилича на хамбар за пощенски гълъби, ще трябва да им се предлагат храни и напитки.
Тъй като няма значение дали ще е 2024 г., или 3024 г., за кетъринг и дума не може да става, тази история с храните и напитките я виждаме в силно импровизиран вариант, а именно...
... леля Пасифлора от лавката раздава поизостанали сухи сандвичи, бисквити от онези като за евтина бисквитена торта и сладки, от типа, който някои хора мило определят с "като за Бог да прости". Шунката в сандвичите е безнадеждно развалена, защото е внос от Испания, а материалът за колбаса е заклан през далечната 1993 г.
Доматът и марулята също помнят и по-свежи времена, но пък има бира - с алкохолен градус 0,003 и се лее като от чешма. Най-вече защото има вкус на нещо, налято от чешма.
Част от сладките са подозрително изгризани, но никой не се осмелява да пита леля Пасифлора кога за последно е пръскала за вредители, най-малкото защото съдържателката на лавката е твърде респектираща на вид и телосложение.
Още по-интересно ще стане, ако след този час закъснение се наложи на пътниците да бъде предложено настаняване и транспорт до въпросното място.
Представете си как научавате, че влакът ви ще закъснее с повече от час. Тъкмо да прибегнете към групите за споделено пътуване (ако не са ги забранили до 2024 г.), и ви казват, че имате право на подслон с превоз дотам. Наивно се съгласявате на щедрата БДЖ-оферта, сякаш са ви предложили ол инклузив в Дубай, макар и в душата ви да се появява лошо предчувствие.
Първите признаци, че интуицията не ви лъже, са, когато транспортът се оказва раздрънкан микробус, немска марка, хипарска мечта от 60-те. На хартия събира осем човека, но на практика е широк като сиромашко сърце и вътре успявате да се натъпчете 14 несретници, чийто влак е закъснял.
Шофьорът Ваньо пита цигарката ще пречи ли, макар че всички знаем, че този въпрос е риторичен, след което натиска газта и гордостта на германското автомобилно производство за народа се понася сред зловонен облак.
Настаняването на свой ред се оказва, че е в порутена ведомствена хижа на БДЖ на 15 минути от гарата.
Първият и за щастие единствен български хорър "Вила роза" изглежда е сниман именно в тази хижа - вътре става такова зловещо течение, че дори и обръгнал скептик може да реши, че това са духове.
Ток няма още от миналата година, защото въпреки многомилионния бюджет, железниците нямат време и средства за глупости. Подът е тип "пръскана мозайка, за да не личи като го изцапаме".
Сигурно вече се питате какво ще се случи, ако решите да откажете щедрите оферти на БДЖ в случай, че влакът ви закъснее. А той почти неминуемо ще закъснее...
В такъв случай БДЖ ви дължи ваучери за обезщетение, които най-вероятно ще са на стойност от по 1 лев. 10 лева за билет - десет малки ваучерчета.
Ето на това му викаме XXI век...
