В странна ситуация се намери нашето правителство - първо се опитваше да ни накара да вярваме, че няма пандемия, защото "всичко е под контрол", а сега се мъчи да ни припомни, че наистина имаше такова нещо като коронавирус.
Ние пък не искаме и да чуем за него, защото имаме по-важни теми за обсъждане и от месец насам от епидемиолози се преквалифицирахме в специалисти по военно дело.
Искаме да падат маски и задръжки (по Ивана), а и лято се е задало, той коронавирусът не се разбира добре с лятото и високите температури...
И въпреки че в парламента още умуват да отменят ли "маскарада", техните дебати са по-скоро закъснели - маските вече масово падат.
Не говорим метафорично, защото един поглед из магазини и градски транспорт показва, че маски вече масово не се носят.
Само при първия намек, че тази мярка ще бъде отменена, мнозина сметнаха, че законът вече е приет и с кеф махнаха омразните маски. Така или иначе същите тези хора обикновено носеха маските си под носа (защото ги душат), под устата (защото им пречат да говорят) или на лакътя (защото маските са, за да мълчим).
Други съграждани сложиха една маска към първото им въвеждане и чак сега се сетиха, че не е ок тя вече да прилича на войнишка униформа от времето на Народна република България. И съответно също с удоволствие се лишиха от позахабения плат или полиестер около устата си.
В България около маските така и не беше изграден обществен консенсус за ползата от носенето им, затова няма смисъл агонията и опитите за убеждение на корона-скептиците да продължават.
Много по-важно е да паднат маските, но да не падат задръжките. И под "задръжки" разбирайте дистанцията, дезинфекцията и хигиената.
При наличието на ваксини вече няма никаква необходимост от фанатизъм на тема COVID-19 - маски до безкрай, локдауни до пълен психологически срив и ежедневно диктуване на цифри в новинарските емисии. Дали България излиза успешно от пандемията е въпрос на съвсем друг анализ.
Сега вместо да се караме да останат ли маските, които и без това не се носят особено, е най-разумно да наблегнем на истински полезните навици. Онези, които сме длъжни да запазим, дори и най-лошото да е зад гърба ни.
Толкова е приятно да седнеш в заведение и на масата да има дезинфектант, вместо да ровиш трескаво в дамската чанта и да търсиш миниатюрното шишенце сред гримове, портфейл, по-малък портфейл за монетите, тампони, ключове и касови бележки.
Дезинфекцията - лична и на обществени места - е тук, за да остане, или поне така трябва да е.
Дистанцията пък е още по-важен фактор. Ако един човек се опитва да ви яхне "на конче", докато чакате да си платите хляба и двете кисели млека, защото смята, че така ще мине по-бързо, само противогаз ще ви предпази от заразно заболяване.
Преди вече немалко време проф. Тодор Кантарджиев каза да се спазват "трите Д" и повечето зрители изпокапаха от смях заради детинските асоциации в собствените им глави.
Маските може и вече да са излишни, може и да не са, но Д-тата ще стават все по-важни, колкото и да ни е смешно как звучат и колкото и да се кикотим като в детската градина.
Пък и смешно, не-смешно, ама мийте ги тия ръце...
