Сезонът на сватбите е! Хиляди влюбени тръгват с трепет към олтара, където да се врекат във вечна вярност и обич, трудни за побиране в едно човешко сърце.
Да, любовта е толкова хубаво нещо, стига да не се налага да бъде споделяна с трети лица. И тук нямам предвид любовник или любовница, защото изходът от тази ситуация може би бил по-прост.
От години, или може би дори от векове, думата "свекърва" буди неимоверни кошмари в крехкото съзнание на редица булки и млади снахи.
Майката на мъжа е заела почетно място дори в българския фолклор, където в многобройни песни народът е възпявал нейната смелост, решителност и тежка ръка, с която често е удряла по масата, стане ли въпрос коя ще е снахата.
И все пак всичко това може да бъде преглътнато... стига, разбира се, някой да реши, че най-добрата идея е да споделяте един покрив с родителите...
Тези родови отношения винаги са създавали едно странно статично електричество, когато и двата субекта, в случая свекървата и снахата, се съберат заедно на едно място, но съберат ли се за постоянно, обгърнати в среда на битовизми, ежедневието може да се превърне в нещо твърде интересно.
Ако в миналото са нямали избор и момата задължително е отивала да живее в родната къща на своя избраник, то сега съвсем не е така. Но очевидно при някои родовата карма е толкова силна, че абсолютно изключва каквато и да е прокрадваща се идея за самостоятелно гнездо (все пак при мама си е най-хубаво).
"Хайде да заживеем при нашите. Защо ще даваме излишни пари по квартири, а и мама ще ни помага. Няма да се налага да готвиш и чистиш" - тези думи на Сатаната обикновено вършат чудесна работа за изпития от любов мозък на жената, която в този момент приема думите като истина и маха с ръка в името на общото благо.
И от този момент адът се качва на Земята, а животът придобива вид на сцена от напрегнат психотрилър, в който героите си играят на нерви. Така жилището започва да изглежда все по-тясно и сетивата се изострят до момент, в който с ушите си можеш да чуеш крилата на прелитащо колибри някъде в Америка.
Милата покана "Чувствай се като у дома" отслабва силата си, тъй като снахата трябва да си знае мястото, а то не е в хола пред телевизора, където след 20 ч. задължително се гледат турските сериали, дори блокът да падне.
Неочаквано за все още влюбената жена, мъжът ѝ изведнъж се превръща в Центъра на Вселена, но не в нейната собствена...
Майка му започва да иззема почти всички нейни функции, да боготвори сина си и дори сама да си се чуди как изобщо е успяла да изгледа и възпита такова хубаво момче.
Защо пък по сред нощ да не влезе в спалнята, за да провери дали синчето ѝ е завито и да го хване в поза ала "нали искаше внуче" - и не, това не е само сцена от онази реклама за кредити, а съвсем реална и болезнена ситуация.
След тази случка и няколкото пъти, в които свекървата си е позволила да пренареди веднъж вече проснатото на простора пране, и изведнъж жилището се превръща в невидимо бойно поле.
Битката не е словесна, но пак е на живот и смърт.
Свекървата събира съседките си, с които създават Клуб на проклетите снахи. Там разменят стари рецепти за разваляне на любовни проклятия, тъй като вече със сигурност знаят, че синовете им са омагьосани. Може дори да се мине тук в офанзива и снахата да намери в един момент различни "китки", захвърлени в гардероба си или карфици, набодени в бельото си - стари, бабешки магии за разваляне на любов.
Младата булка, на свой ред, ще тръгне да пише в най-различни форуми в търсене на съвет (и място за оплакване от "оная дърта ламя"). Сред тях започват да летят съвети и емпатия на килограм, последвани от реплики като "Бягай, докато е време" и "Мани го тоя! Не те заслужава".
Друг пост пък я тласка към женски номера, сълзливи вечери и секс експерименти, с които отново да привлече мъжа си на своя страна.
Но каквото и да си говорим, свекървата винаги държи най-тежкия коз, на който е изписано с кървави букви най-тежкото послание: "Жени много, но майката е една".
Това изречение е способно да обезоръжи и най-храбрия войн и е доказателство защо свекървите са толкова възпявани, дори от снахите си, неспособни да се борят срещу великата майчина обич.
Ще си кажете, че с тая мъка ще се приключи, в момента, в който жената все пак успява да убеди съпруга си, че им е нужно пространство и собствен дом, ако ще и да струва пари, но уви, нещата не работят така.
Тогава пък се започва една злост на отхвърленото семейство, напомняне през зъби и зад гръб, че булката тук е само новодошла, а на мъжа се натяква, че изоставя родителите си...
Ако трябва да гледаме от положителната страна на нещата, няма по-добър тест за една любов дали е истинска, от това да я прекарате през ада на съвместното съжителство с родителите му...
Ако оцелеете през това, значи можете да преминете през всичко. Ако не, поне ще имате такива истории за разказване...
