Когато си най-богатият човек на света е лесно да се объркаш и самоприпознаеш и като най-влиятелния. На Илон Мъск не му стигат 10 деца, 220 милиарда долара, Tesla, SpaceX, Starlink и 100 милиона последователи в Twitter (плюс самата компания евентуално).
Той очевидно иска и Нобелова награда за мир и вечна благодарност от поколенията. Вероятно иска и самия мир, както и смята, че щом е овладял Космоса, то наболелите въпроси на Земята са фасулска работа.
Вероятно заради това смело пое ролята на парламентьор по горещите точки на света и предложи решения на стари и нови конфликти, издържани в класически бизнес стил, тип "бедните да го д...т".
Първо, в Twitter обяви кратка и ясна оферта за мирен план за войната в Украйна: Крим остава руски, Донбас и останалите анексирани от Русия области пак гласуват при кого искат да отидат, а Украйна запазва неутралитет.
От украинска страна идеята не се прие никак радушно, но пък има милиони хора по света, на които офертата им звучи по-добре и от нова Tesla на хипер промоция. Едните дават малко територия, а в замяна другите престават да ни навират ядреното си оръжие под носа, цялото напрежение приключва, всички започваме да си живеем спокойно като преди и да си гледаме бизнеса.
За съжаление, освен бизнес0 в тая каша присъстват и руска и украинска душа, непознати за англосаксонския мозък на южноафриканско-канадския американски милиардер. На Мъск тая работа може да му изглежда проста като да раздели сено на две магарета, но явно не подозираше за колко инатливи магарета става дума.
Но той неслучайно е най-успешният в своя свят - не се отказва лесно.
След като не му се получи с братята славяни, се прехвърли на другата гореща точка и предложи Тайван да стане малко китайски, вместо да се дърпа за някаква си демокрация. На тайванците може да не им харесва, но за всички е по-важно да намалее напрежението в района. Все пак и Китай има ядрен арсенал и положението може да стане напечено в още една точка.
След като е набрал скорост, можем да дадем на новоизпечения дипломат Мъск още няколко неразрешени задачки по света, на които да предложи мирни планове. Някъде пък може и да му се получи.
Израел - Палестина
Точно конфликт по вкуса на Илон, който още с първата си оферта показа афинитет към историята - на Крим, който е бил руски почти 2 века преди да стане украински. Тук драмата чие е това парче земя е още от библейски времена, но Мъск ще може да се справи, особено ако ползва помощта на изкуствен интелект за по-спорните периоди.
Добър вариант е например ползване на държавата на ротационен принцип. Една година е Израел, една година Палестина, като двете страни запазват ексклузивен достъп до Стената на плача и джамията Ал Акса постоянно, за да няма излишно напрежение.
В палестинска година евреите отиват на Западния бряг, а в израелска се връщат обратно. Не е много удобно, но пък така всички ще делят територията поравно и няма да имат мотив да я бомбардират като са от другата страна.
Северна и Южна Корея
Ако има нещо, което либертариански self made гуру като Мъск да мрази, това са всякакви форми на диктатура и тоталитаризъм, които не позволяват търговската инициатива и покупко-продажбата на акции.
Така че облагородяването на другаря Ким Чен Ун с малко привнесен от Южна Корея капитализъм би му се усладило особено.
За целта Мъск може да дари малко мозъчни чипове от Neuralink за част от народа на Северна Корея, която да бъде пратена да работи в заводите на Samsung и Hyundai на юг. Братята от Южна Корея поне ще ги хранят и ще им плащат, а недостигът на ориз на север ще се ограничи.
За да няма проблеми за диктатора, в демилитаризираната зона между двете Кореи ще има пункт за настройка на чиповете, така че ситите северняци да се връщат по родните си места без спомени какъв би могъл да бъде животът без Ким.
В замяна на това, че на юг му хранят населението, Ким ще обещае тържествено всичките му балистични ракети да продължат да не попадат в никакви цели.
Армения-Азербайджан
Тук Мъск може да добие повече опит със свързани с Русия конфликти, което да му позволи и втори опит на северозапад, в Украйна. Би било глупаво да допусне грешката пак да предложи референдум в Нагорни Карабах, в който арменците да гласуват дали искат да са част от Армения.
Решението би могло да е по-соломоновско. Референдумът може да попита жителите на Нагорни Карабах към коя държава биха искали да се присъединят - Русия или Турция. Каквото и да решат - излизат в анклав, в който нито Армения, нито Азербайджан биха посмели да нахлуят. Освен ако развоят в Украйна не е толкова срамен за Русия, че да насърчи някого, де.
България-Северна Македония
Ако си мислите, че Мъск не може да отсъди справедливо и в нашия случай, не се лъжете - той не е толкова специален и сложен.
Можем да искаме от северномакедонците всичко и ще го получим - и български културен център "Борис III" в Охрид, и българи в конституцията им, да спрат да ни наричат фашисти, а на шопската салата да не викат македонска.
Срещу това Мъск трябва да направи едно-единствено нещо: да признае, че е македонец.
Нобелът му е в кърпа вързан, както и паметник на ГКПП "Гюешево".
