Зрител сте на древногръцко представление. В ума си тъкмо сте наредили с почти пълна сигурност родословното дърво на главните герои и се взирате в заплетената история в пълно недоумение - изход от тази бъркотия просто няма.
Докато примигвате на парцали, от небето се спуска божество, което спасява протагониста, наказва антагониста, донася поантата и приключва пиесата. Спускането е осъществено от кран, а похватът се нарича ἀπὸ μηχανῆς θεός.
За незапознатите с древногръцкия прилагам латинския превод - deus ex machina. Което пък на чист български си е "бог от машина".
Божества са били необходими особено често за поставяне на завършек на драмата. Каквото и да се е случвало с действието, колкото и невъзможна да е била ситуацията на главния герой, намесата на висши сили винаги е решавала въпроса.
Правилата, които човешкият свят спазва, за божествения свят са най-много пожелателни. Еврипид, един авторите, набеждавани за създатели на този похват, спасява своята героиня Медея чрез внезапна поява на драконова колесница, изпратена от Хелиос. Медея е отведена безопасно в Атина и е спасена от Язон, който е погубил децата ѝ.
Редовият зрител е бил впечатлен. Пръв осъжда похвата един съвсем нередови мислител - Аристотел. Според него използването на "бог от машина" нарушава вътрешната логика на събитията и е силно нежелателен начин за създаване на развръзка.
Прибягването към него е израз на творческо безсилие и принуждава публиката да потисне критичността си, за да повярва на историята.
Нека тъкмо думата критичност да свърже литературата и политиката, древното и съвременното. Наративът за внезапното разрешаване на многобройни проблеми ни е особено познат. Съвсем скоро приключи поредната предизборна кампания, в която много кандидати опитаха да нарисуват божествените си образи. И всичко щеше да бъде чудесно, ако обещанията им се вписваха в безпощадната логика на реалността, в която дори на драконовите колесници им се налага да се редят на опашки за бензин.
Пръв бог от машина в модерната ни история е Иван Костов - кокичето, което трябваше да сложи край на една от най-тежките български зими.
Но всъщност очакването е дори още по-голямо - да преориентира страната икономически и политически, да даде истински старт на демокрацията. Избирането му е пронизителен вик срещу досегашното управление, непоносимата хиперинфлация и невъзможността да се осъществи мечтата за по-добър живот.
Огромните очаквания със сигурност допринасят за голямото разочарование. Авторът на "Никаква отсрочка", който от страниците на в-к "Работническо дело" призовава за радикална политическа реформа, не успява да донесе желаната промяна на българския народ.
Думата "приватизация" става мръсна. Градивните решения, които взема по време на управлението си, бледнеят в общественото съзнание. На преден план са съмненията, нереализираната мечта и появата на нов бог от машина.
Преди точно двайсет години се ражда свръх конкретното обещание, че само за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.
То идва право от резиденция "Врана", изречено от първия монарх, който си връща властта чрез парламентарни избори. 800-те дни изтичат, но магията не се случва. Какво точно е значело обещанието и по чия вина не се е осъществило остава в зоната на спекулациите. Но залезът на поредното божество е абсолютен факт.
Небесата не могат да стоят празни - разочарованието просто се пренасочва и се трансформира в обожание. И така отново и отново.
Обикнатият през 2009-та кмет на София, който с надежда бива избран за министър-председател, миналото лято беше освиркван по площадите. Джипът му, оказва се, не е огнена колесница.
Но въпреки това не може да се отрече, че Бойко Борисов е най-дълго задържалият се на поста министър-председател бог от машина, защото чудесно умее да разказва невероятни развръзки на непоносимо заплетени истории. Говори на нацията като Зевс, а тя с охота влиза в простосмъртната си роля до преливането на чашата на търпението, когато се появяват нови въпроси.
Дали пък едно ферари с цвят червен няма да донесе спасение? Може би изборът на Зевс е бил грешка, но защо да не дадем шанс на Орфей?
Три не беше на късмет, но и четири е число със символика. Примерно - Четирите конника на Апокалипсиса. Хич не е малко.
Но стига с тези мрачни предсказания. Не сме се събрали да си говорим за бъдещи апокалиптични сценарии. Много по-смислено е да погледнем към онова, в което сме сигурни, а именно - миналото, което подозрително се повтаря.
"Колко пъти се повтаря старата история?/ Изхвърляме единия, прегръщаме втория" е казал поетът.*
И на всеки следващ възлагаме надеждата за мигновена промяна. И всеки следващ е носител на абсолютното добро, което се противопоставя на абсолютното зло. Това противопоставяне е абстрактно и лишено от детайли.
Очакваме да доведе до мигновено разрешаване на проблемите по неведоми пътища. Ние самите не се чувстваме истински замесени в целия процес. Работата ни приключва с посочването на поредния спасител и свалянето му от власт на по-късен етап. И спускането на следващата колесница.
В основата на целия разговор за божествата, които разрешават всички неразрешимости, стои една не особено приятна истина.
Този похват е сладък като открадната круша от съседския двор, спасил е не един древногръцки автор от безплодно скубане на коси и е оставил важна диря в историята на изкуството.
Но както в наистина добрата съвременна литература приложението му е силно ограничено, така и в политиката мястото му трябва да бъде заето от много по-логични, невпечатляващи и устойчиви решения.
Не сте зрител на древногръцко представление. Участник сте в съвременна интерактивна пиеса. Боговете от машина вече са изтъркани, но за щастие съществуват много други похвати.
*Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд - "Няма такава държава"