Гледайки случващото се в Русия и бунта на наемниците от "Вагнер", няма как да не се сетя за документалната поредица "Hitler's Circle of Evil", посветена на нацисткия лидер Адолф Хитлер и неговите приближени.
Защото отвъд целия шум в социалните медии по темата и патетичните избухвания на наемническия лидер Евгений Пригожин прозира същата гнила същност на проблема, която в крайна сметка води и до краха на Нацистка Германия.
Това, че сегашна Русия прилича на Германия на Хитлер е повече от видно - от реториката "всички са срещу нас", през извеждането на идеята за богоизбрания народ (спрямо богоизбраната раса при нацистите), та до специалните патриотични уроци и училища, които учат деца как да боравят с оръжие.
Приликите обаче се прехвърлят и в самата структура на властта. Сякаш всяка диктатура е обречена да повтаря една и съща грешка отново и отново.
В "Hitler's Circle of Evil" зрителите виждат един обективен поглед към това, което представлява командването на нацисткия лидер - той самият е обграден от блюдолизци, опортюнисти и фанатични последователи, които се надпреварват да му угаждат.
А мнението на фюрера се мени въз основа на това кой може най-добре да му погали егото и да задоволи грандоманските му планове.
Затова и под върха се създава една прослойка от вечно заговорничещи един срещу друг висши партийци, военни и функционери, които се стремят да спечелят колкото се може повече от вниманието на възлюбения си лидер.
Дори това да означава да го лъжат, да пречупват и изопачават истината и да му поднасят пред очите откровени глупости, маскирани като успехи. А особено често означава да преувеличават чуждите неуспехи - Химер натопява Гьоринг, Гьоринг говори срещу Гьобелс и т.н.
Всичко това се превръща в една голяма игра на "натопи другарче", в която онзи, които успее да спечели най-много от вниманието на Хитлер, се превръща в героя на деня за Нацистка Германия.
Началото на пълномащабната руска офанзива в Украйна ни показа едно много подобно лице и на Русия на Путин.
Заговорничещи олигарси, военни вождове, представители на различните служби и армията, които се опитват да се докажат в очите на президента Путин като заслужила "дясна ръка" за бъдещето - всичко е налице.
Първо беше разкрито, че всъщност Федералното бюро за сигурност (ФСБ) е лъгало откровено Путин, представяйки му силно преинчаени разузнавателни доклади от Украйна за това какви са настроенията там срещу Русия.
После се оказа, че армията също е лъгала за своята боеспособност. Това го видя целия свят по затъналите в калта танкове и проваления опит за превземането на Киев, завършил безславно.
Но нищо не привиква спомена за кръга от храненици около Хитлер така, както го прави сегашния бунт на Евгений Пригожин и неговата наемническа армия "Вагнер".
Неговият сблъсък с руското военно командване и по-специално с военния министър Сергей Шойгу и с шефа на Генералния щаб на армията Валерий Герасимов е показателен за това, че когато лидерът е откъснат от света, велможите под него започват да воюват помежду си за власт.
Това е символ и за слабостта на самия лидер. Защото подобни вражди и борби за власт са типични именно за времената, когато цялата кауза отива по дяволите. Все пак, когато се печели, слава има за всички.
Загубите обаче стават повод за твърде много сочене с пръст и отварят врати за опортюнистките душички без особено много морални скрупули... стига да намерят подходящия виновник, когото да посочат пред Големия шеф.
Все пак в един момент дори срещу Хитлер е готвен атентат от неговите приближени, които вече нямат доверие на трезвата му преценка.
Вярно, Пригожин тук се различава, поне докато твърди публично, че иска само главата на Шойгу и Герасимов, но актът на непокорство вече е факт. И говори, че Путин тотално е изпуснал юздите на своята държава.
Че макар да го смятат за майстор стратег и непогрешим политик, всъщност вече е наистина далеч от реалността, а неговите подопечни го разиграват, търсейки своите си цели.
Ако има нещо хубаво в цялата тази трагична ситуация, която излага на риск живота на хиляди невинни хора в момента, то това е надеждата, че скоро може би цялата тази къща от карти в Кремъл ще рухне под собствената си тежест и човешка глупост.
Тогава вече ще имаме шанс за мир.
