Обръщаме се към Виш Соуани, за да ни каже повече за развитието на бранша у нас и световен мащаб, както и може ли разплащателните технологии да помогнат в борбата с престъпността, тероризма и сивата икономика.
Г-н Соуани, непрекъснато виждаме нови технологии в областта на разплащанията. Коя от тях ще бъде устойчива и ще се запази и в бъдещето?
Имате предвид мобилни телефони и различни устройства и аксесоари като "умни" пръстени и интернет на нещата. От гледна точка на Visa, ние не избираме кои да бъдат успешните технологии. Целта ни е всички да се представят еднакво добре, независимо дали е пръстен, мобилен телефон или нещо друго. Важното е в рамките на мрежата на Visa всички устройства да работят и опитът за свързване при разплащанията да е еднакво добър при всички. На второ място – успехът на всички тези различни технологии ще зависи от избора на потребителите.
Кои нови модели развива Visa сега? Какви са перспективите пред българския и европейския пазар?
Работим върху цял набор от технологии. Нашата цел е да направим възможни всички форми на разплащания в системата на Visa. Стига едно устройство да има чип за разплащания, те трябва да се извършват сигурно и безпрепятствено. На второ място работим с т.нар. финтех компании, за да създадем атрактивно предложение и за тях. Създали сме инструмент, включващ търговски пакет или пакет за управление на риска и технологиите, който дава на компаниите по-бърз достъп до нашата мрежа. По този начин разплащанията се правят бързо
Реалистичен ли е свят без физически монети и банкноти?
Да, можем да си го представим и то скоро. Ако погледнем – това вече се случва. Миналата година беше първата в историята, в която електронните трансакции надминаха 50% от всички разплащания. Потребителите ще продължат да имат избор дали да използват пари в брой, ако желаят.
В Дания, Швеция, Норвегия, изобщо в северните държави вече има нормативни срокове, според които след известен период вече няма да има касови плащания. На други места обаче нещата не стават точно по този начин.
Аз например съм от Индия. Там ще се случи по-бавно. Но тенденцията е именно тази. Става въпрос и за начин на мислене – да, парите в брой можем да ги пипнем. Но извън това има гаранции, че ще получите плащането за продукт или услуга. Същото е и с останалите форми на разплащане – виртуални, безкасови.
По-сигурни ли са новите модели на плащане и може ли чрез тях да се борим с тероризма, измамите, сивата икономика?
Да, абсолютно. Кешът е най-несигурният начин на разплащане. Ако пари в брой бъдат откраднати, те изчезват и толкова. В Европа, където много отдавна вече се използва съчетаване от чип и пин-код, измамите са много по-малко. В Америка тази комбинация навлиза едва сега.
Електронните трансакции са проследими, ясно е откъде са дошли средствата и къде са отишли. Данните за електронните трансакции могат да се споделят, държавата може да споделя своите бази данни. Освен това електронните разплащания допринасят в борбата с прането на пари. Така че те са много по-сигурни. Ние постоянно работим за повишаване на кибер сигурността и безопасността.
Какви са предизвикателствата пред безналичните плащания?
Преди всичко бих поставил свързаността. Досега връзките все още се изграждаха. Сега това не е предизвикателство. Предизвикателство е терминалите да добият способностите да получават безпарични плащания. Какво имам предвид – в моята презентация по време на Webit казах, че в момента 45 млн. търговци приемат Visa.
До пет години броят им ще се увеличи десетократно и те ще станат 450 млн – 500 млн. До няколко години само ако имате смартфон ще може да приемате безкасови плащания. В момента всеки може да получи пари в брой и това го прави търговец. В бъдеще обаче ще може да получавате плащания в електронен вид директно на телефона си, което все още не е така. Предизвикателството е всеки да може да получава плащания, без да са необходими никакви пари в брой.
Може ли да направите сравнение между пазарите в Източна и Западна Европа, САЩ и Азия?
Те са много различни и много подобни. В миналото бяха различни. Сега с навлизането на мобилните технологии, безконтактните разплащания, QR кодовете всички пазари започват много да си приличат и сега навсякъде могат да се приемат електронни разплащания. Така че разликите между по-развитите и не толкова развитите страни, между Изтока и Запада, намаляват все повече.
Ще ви дам един конкретен пример – град Острава в Чехия вече е на второ място по ефективност на транспорта след Лондон. Тоест, с помощта на електронни плащания човек получава достъп до автобуси, трамваи, влакове, всичко. Само преди 10 години това би било невъзможно. Същото се наблюдава и тук при вас. Все повече навлизат безконтактните плащания при вас, аз самият видях колко много хора ги използват.
Кое ще движи технологиите за разплащания напред?
Търсенето от страна на потребителите е такъв фактор, защото живеем в икономиката на потребителските очаквания. Друг фактор е намаляващата цена на технологиите. Сега вече навлизат облачни, блокчейн, ние инвестираме във всички тях. Но основен фактор, който дърпа напред, е намаляващата им цена.
Само преди 15-20 години един терминал за безкасови разплащания струваше 400 долара. Свързваше се с кабел и не можеше да се мести. Сега с всеки смартфон мога да се приемат разплащания и цената на практика е нула, защото така или иначе всички притежаваме смартфони.
Цената на технологиите става все по-достъпна и масовото навлизане на мобилни телефони и интернет е такъв фактор. Тоест нищо кардинално ново, новото е, че технологиите стават все по-евтини.
Какво можем да научим за личните финанси с новите методи на разплащане?
Днес хората разполагат с много информация, все повече навлизат приложения, които правят разбивка на разходите, например колко сме похарчили за транспорт, битови сметки, развлечение. Така че потребителите виждат откъде идват парите им и къде се харчат.
Все повече приложения предлагат сравнения. Например – виждате колко сте платили за даден продукт или услуга и дали може да си го набавите по-евтино. Има много образователни модули и изборът на потребителите става след все повече образоване, разполагаме с повече данни и сме много по-осъзнати в избора си.
В България Visa работи за повишаване на финансовата грамотност чрез мащабна кампания на име "Нашите пари" за ученици в 9 до 11 клас.
