В края на всяка година правим равносметка. Така оставяме грешките в миналото. А към бъдещото поглеждаме с надежда. В редки случаи дори успяваме да се поучим от грешките си.
Каква беше 2014 г. за българската икономика? Не много добра и в същото време ключова в няколко аспекта.
Големият проблем на тази година беше политическият хаос в държавата.
Смениха се 3 правителства, всичките без ясни дългосрочни цели. Сегашното започна управлението си като миналото и по-миналото. То е резултат от политическа сделка, която трябва да гарантира наличието на някой на власт в държавата. Може да се окаже проект с пълен мандат, но едва ли ще е добро за страната.
Да си припомним предишното управление на ГЕРБ. Тогава партията на Бойко Борисов също нямаше мнозинство в парламента, но управлява почти 4 години. Години на фискална стабилност и икономически застой.
Накрая Борисов подаде оставка, но не заради протестите, предизвикани от високите цени на електрическа енергия, както в БСП се самозалъгват, а за да понесе негативите на собственото си управление. Доказано успешен ход, след като ГЕРБ отново е на власт по-малко от 2 години по-късно.
Но 2014 г. започна под знака на Орешарски.
Експертният премиер управляваше страната под диктата на Сергей Станишев с подреден от БСП и ДПС кабинет. Резултатът беше постепенно потъване на държавата в пълен хаос, тъй като либералните икономически идеи на ДПС са напълно несъвместими с левите концепции на социалистите. А и двете партии залагат на средния управленски ешелон и раздута администрация.
Реформите бяха на практика спрени от правителството на Орешарски. А решения като ускореното връщане на ДДС притиснаха бюджета на държавата, без да имат чак толкова голямо благотворно влияние за бизнеса.
От хаоса на върха се възползваха силните фигури на деня като Делян Пеевски и Цветан Василев.
Пеевски, чиито избор за шеф на ДАНС предизвика масови протести през миналата година, устоя на народното недоволство и всъщност укрепи политическите и икономическите си позиции в рамките на холдинговата структура, наречена Движение за права и свободи.
Цветан Василев беше жертван в този процес, превръщайки се във враг на Пеевски и на българската държава. А с него рухна и най-голямата финансова пирамида в съвременната българска история - Корпоративна търговска банка.
Загадка остава как тя е могла да функционира като банка-касичка на Василев, под надзора на БНБ.
Оказа се, че надзорът на централната банка не е толкова строг и твърде лесно може да бъде заблуден. За виновен беше набеден одиторът "КПМГ България".
В крайна сметка, лицензът на КТБ беше отнет от БНБ заради капиталов недостиг в размер на 3.75 млрд. лв. Ако трябва да бъдем честни обаче трябва да признаем, че по-голямата част от този недостиг се появи, докато банката беше в процедура на специален надзор. Съвсем логично е, когато един бизнес е затворен в продължение на месеци, да се стигне до ликвидни проблеми.
Атаките срещу двете големи частни банки с български собственици обаче струваха на държавата милиарди.
Малката банкова криза от лятото сложи край на фискалната стабилност и доведе до бюджетен дефицит в размер на 3.7% от брутния вътрешен продукт на страната и нарастване на държавния дълг с над 8 милиарда лева.
Ефектът от цялото това харчене обаче е практически нулев, тъй като икономиката нараства с около 1.4% в реално изражение при дефлация от около 0.5%. Т.е. номиналният ръст е с близо 1 млрд. лв. Дори да извадим от сумата на дълга средствата, които ще бъдат използвани за рефинансиране на други задължения или върнати на държавата, пак остават близо 4 млрд. лв., а те изглежда се изпариха някъде.
Това, което свали кабинета Орешарски от власт, не бяха нито протестите, нито изпуснатият бюджет, а голямата игра на енергийните интереси. Докато БСП и ДПС си поделяха управлението, те все пак оставаха под влиянието на създателите си.
Годината не беше добра за Русия.
Докато разпадането на остатъците от СССР продължава, продължават и опитите на руския президент Владимир Путин да събере парчетата. Тази година беше ред на Украйна, а Путин реши да действа както при казуса с Грузия.
Резултатът беше пълно фиаско за Русия. Въпреки очевидната си слабост Украйна е прекалено голяма, за да бъде поставена на колене с военни средства. Москва опита, без да рискува с открита война и се провали. Западът реагира на опита по типичния начин чрез икономически санкции, които на практика имат минимален ефект.
Дотук Русия все още водеше по точки в поредния конфликт за съветското наследство. Путин обаче пренебрегна американските икономически интереси в Европа. САЩ, от най-големия потребител на енергийни ресурси в света, благодарение на добива от шистови находища, се превърнаха в страна, готова да изнася петрол и газ. През 2015 г. за първи път от десетилетия американските компании ще започнат експорт на тези суровини. Междувременно американският износ на преработени нефтопродукти достигна рекордни стойности през 2014 г. сваляйки рязко надолу цените на суровия петрол.
Саудитска Арабия, която е другият основен играч на пазара, освен САЩ и Русия, реши да сложи край на шистовата революция и също заложи на евтиния нефт.
В тази ситуация Кремъл, който осигурява половината си бюджетни приходи от суровия петрол и природния газ, се оказа изправен пред сериозни проблеми.
А руският нефт въобще не е евтин за добиване и експорт. Нефтопроводите са остарели, течовете и авариите са ежедневие, а поддръжката на дългите хиляди километри тръби е скъпа и сложна.
Евтиният петрол и санкциите пък дадоха повод за жестока спекулативна атака срещу рублата.
Всъщност кризата в Русия едва сега започва, тъй като населението и икономиката все още не са се сблъскали с пълната сила на инфлационните ефекти от евтината рубла и с ограничените държавни разходи.
В този контекст проектът за газопровода "Южен поток" се оказа излишен за Брюксел, беше обявен извън закона и спрян. Жадната за енергийни ресурси Турция обаче има интерес към достъп до евтин и изобилен руски природен газ.
Подготвяйки почвата за собствения си износ САЩ отнеха от Русия контрола върху украинската газопреносна мрежа. А Путин не обича липсата на контрол.
В България Анкара и Вашингтон използваха кабинета Орешарски, за да сложат край на "Южен поток".
И преди БСП да успее да реагира, защитавайки интереса на Русия, ДПС свали правителството от власт, оттегляйки подкрепата си за него и предизвика предсрочни избори.
"Южен поток" беше заменен от "Турски поток", а Турция получи намаление на цената на руския газ.
Без БСП и ДПС във властта, настоящето правителство на ГЕРБ изглежда няма опасност да бъде разкъсано от чуждестранни интереси.
Така че единственото, което може да го провали, е лошо управление.
Вторият кабинет с премиер Бойко Борисов започна мандата си без големи очаквания за успехи, но и с големи отговорности да поправи провалите на предишните властимащи. Засега без особен успех.
Очакванията за развитието на българската икономика през 2015 г. не са добри.
Европейската комисия прогнозира за България силно забавяне на икономическия растеж, увеличаване на бюджетния дефицит, спад на заетостта и скок на брутния външен дълг.
Отговорът на държавата би трябвало да е реформи.
Кабинетът първо започна с пенсионната система. В типичния за Бойко Борисов стил, покрай предложенията за реформи проформа, преминаха и такива за пълна промяна на системата.
Точно както Симеон Дянков набързо вкара в действие данъка върху депозитите на физическите лица, така и наследникът му на поста финансов министър Владислав Горанов хвана в капан частните пенсионни фондове.
На практика държавата иска да национализира пенсионните партиди на гражданите. При това прилагайки метода на мълчаливото съгласие. Целта, както и при закона на Дянков за облагане на лихвите върху банковите влогове, е да се запълни дефицитът в бюджета. Цел, която едва ли ще бъде изпълнена.
Нещо повече, с промените в пенсионния модел новото правителство показа, че истинските реформи не са приоритет за него.
Какво друго включва Бюджет 2015?
Mаксималният осигурителен доход се повишава от 2400 на 2600 лв., което директно удря по българите с високи доходи, като ИТ специалистите например. Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските производители от 240 на 420 лв. Това ще накара голяма част от дребните фермери да престанат да бъдат такива, поне на хартия. Отменя се намалението на данъка върху лихвите по депозити и той пак става 10%. Маха се и необлагаемият минимум.
Къде е добрата новина?
Разбира се винаги можем да сме оптимисти. Политическият хаос през 2014 г. накара бизнесът да се отдръпне от властта. Много предприемачи осъзнаха, че могат да работят дори по-добре без да замесват политиците и да търсят връзки за получаване на държавни пари. Този нов за България бизнес подход може да направи икономиката на страната наистина пазарна.
А дори и опитът за национализация на пенсионните фондове може да има положителни последствия.
Дълго време частните пенсионни фондове не се конкурираха за партидата на индивидуалния клиент. Те търсеха връзки с шефове на предприятия, с държавни чиновници и политици. На практика много малко от хората, въпреки че имат това право, са избрали частния пенсионен фонд, в който се осигуряват.
Сега настава време за конкуренция, при което всеки клиент ще е важен. А кампаниите на фондовете да запазят осигурителните партиди на гражданите вероятно ще доведат до повишаване на финансовата култура на мнозинството от българите.
Така решението на правителството може да доведе до повече конкуренция и до повече информирани избори от страна на хората.
А може би не, но е хубаво да мислим позитивно.
