Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Адам Нойман - един от най-талантливите съвременни шарлатани

Бизнесът никога няма да стане "капиталистически кибуц" Снимка: Getty Images
Бизнесът никога няма да стане "капиталистически кибуц"

Ето как засега приключва историята на WeWork...

Нашумелият стартъп за споделяне на офиси, който се представяше като "компания на общността" с мисия да "издигне до нови висоти съзнанието на света", плаща на своя основател Адам Нойман над 1 млрд. долара, за да се оттегли.

Междувременно компанията е с толкова малко налични средства, че не може да си позволи да плати обезщетенията на 4000 служители, които възнамерява да съкрати.

Пропадането на WeWork от прогнозираната пазарна капитализация от близо 50 млрд. долара до само 5 млрд. вероятно ще се изучава в икономическите школи и ще бъде увековечено в книги-бестселъри, както и ще бъде обсъждано от анализаторите в продължение на години.

Едно обаче е сигурно - то утвърди Адам Нойман като фигура с почти митична чудовищност, като капиталистическа химера на Мидас и Худини.

Нойман прекарва няколко години от детството си в кибуца Нир Ам - наподобяващо комуна селище край ивицата Газа. След това отделя доста голяма част от живота си, за да разказва на всички за живота си в кибуца. Почти всеки биографичен материал за Нойман споменава детството му там.

Пред Haaretz той заявява, че израстването му в кибуца оформя визията му за WeWork. Той сравнява компанията за споделяне на офиси с общите зони и общата налична бира, като нарича офисните пространства "капиталистически кибуц".

Нойман налага идеята, че офисът би могъл да играе ролята на кибуца и да насърчава общността, емпатията в нея и случайните открития. Ако разбирате, че да бъдете част от нещо по-мащабно от вас самите е смислено и не сте мотивирани единствено от материалното, то вие сте част от "поколението We", казва той.

Само че вместо да третира WeWork като колективна ферма, Нойман я използва като личен банкомат.

Най-фрапиращият пример е отпреди няколко месеца. През януари WeWork оповестява, че променя името си на We Company, за да отрази факта, че амбициите им вече надрастват споделянето на офиси и навлизат във всеки аспект на колективното човешко изживяване. Под шапката на тази нова компания-майка фирмата имаше намерение да направи революция в пространствата за живеене, обучение и търговия.

Има един проблем - името We Company вече е запазена търговска марка и е откупено от Нойман. И той настоява компанията да му плати 6 млн. долара, за да има право да го използва.

Въпреки че Нойман в крайна сметка се съгласи да не вземе сумата, опитът му да капитализира търговската марка беше нелеп, дързък, но и много показателен. В крайна сметка той можеше да не иска никакво заплащане, но вместо това се опита да извлече бонус 6 млн. долара за по-малко от един ден работа.

Не е необичайно основателите на многомилиардни компании да забогатяват. Това, което е крайно необичайно тук, е начинът, по който Нойман е обвързан с бизнеса на WeWork, за да извлича максимална печалба от всяка брънка на фирмата, докато провъзгласява нейния дух на споделеност и щедрост.

През 2013 г. Нойман се опитва да откупи малък дял в сграда в Чикаго, която преговаря за отдаване на пространства на WeWork. Бордът оказва съпротива срещу него и изтъква, че представлява конфликт на интереси Нойман да бъде и от двете стани на договора за наем. Следващата година бизнесменът поема контрола над WeWork и продължава с реализацията на плана си за изкупуване на няколко имота, които да отдаде под наем на собствената си компания срещу милиони долари.

В документите, подадени в Комисията по борси и ценни книжа, WeWork оповестява, че компанията има договори за наем с четири сгради, в които Нойман има интереси и като собственик. От 2016 г. WeWork плаща близо 17 млн. долара на притежавани от Нойман сгради, а специалисти определят това ниво на сключване на сделки със самия себе си като "нечувано".

В компанията има и други признаци, че реториката на Нойман за колективност е просто прикритие с цел печалба.

През 2015 г. Нойман печели десетки милиони долари, като продава акции по време на инвестиционна кампания. Скоро след това фирмата предлага на обикновените служители изкупуване на акциите им, но предлага много по-нисък доход на акция, отколкото е получил Нойман.

Много от подчинените на Нойман, които би трябвало да са като негови приятели от кибуца, дори не осъзнават, че са измамени. Продажбата на акциите от Нойман дори не е публично огласена в компанията.

Докато бизнесменът става невероятно богат с подобни схеми, апетитът му към лукса нараства. Той харесва пътуванията с личен самолет и си купува такъв за 60 млн. долара. Твърди се, че той и съпругата му харчат над 80 млн. долара за най-малко пет къщи, включително имение от 60 акра северно от Ню Йорк.

Нетното му състояние и егоцентризмът му растат със същите темпове. През 2016 г. Нойман казва пред приятели, че възнамерява да стане първия прилионер в света. Вероятно някъде по пътя към вечността той заявява, че иска да е и "президент на света".

С позорното му оттегляне от WeWork амбициите му понасят известен удар.

Той обаче може да намери утеха във факта, че внезапно е станал един от най-богатите хора на планетата. На 22 октомври Softbank предлага да му плати рекордна сума в замяна на това да отстъпи контрола на компанията. Японски конгломерат предлага да изкупи акциите му на стойност до 1 млрд. долара. Накрая Нойман ще получи и 185 млн. в рамките на следващите четири години в замяна на това да съветва компанията.

При 46 млн. долара годишно, "консултантската тарифа" на Нойман е по-висока от общото заплащане на почти всички с изключение на 9 изпълнителни директори на публични компании в САЩ.

Не е ли цялата тази ситуация по вина предимно на Softbank?

Softbank почти еднолично превръща WeWork - потенциално работеща концепция - в катастрофално надценен титан. Фирмата инвестира и отпуска заеми на WeWork на стойност над 14 млрд. долара, а пазарната им капитализация в момента е под 10 млрд. долара. Не е нужна магистърска степен по икономика, за да разберете, че това е много лош резултат.

Vision Fund на Softbank, който разполага със 100 млрд. долара и разчита на саудитски пари, изначално изглежда твърде голям, за да успее. Той е планина от пари, която залага на преувеличени стартъп идеи и в крайна сметка неизбежно ги надценява.

И все пак самочувствието и егото на Нойман влияят успешно на околните.

Той омайва журналисти, знаменитости и инвестиционни банки. И го прави до голяма степен с история, която, като всяка добра измислица, съдържа и доза истина, елегантно нагодена към момента.

Сега живеем в ера на тревожност за работата, бърнаута и начина, по който идентичността се гради на база на работното ни място. За разлика от ръчния труд в традиционния кибуц, повечето труд в офиса създава неща, които не можете да видите с очите си. Това включва много седене, мислене и тракане по клавиатури - типът работа, който може да се върши навсякъде.

В резултат на това съвременната офисна работа е динамична и така работата, някога обвързана с деня "от 9 до 5" (или "от 9 до 9"), се е превърнала в нещо подобно на азота: по-малко видим елемент, който е зловещо проникнал във всичко друго.

Отговорът на WeWork на въпроса за работата е безгрижен - можете да имате всичко наведнъж.

Живейте в работата, работете в живота, всички ние сме в това заедно, но междувременно се стремете и към безсрамно много пари. Нойман си осигурява милиарди долари от Softbank с план за глобална доминация, но опетнява репутацията на компанията си в стремежа си към "капиталистически кибуц".

Преди половин век основателят на сциентологията Л. Рон Хъбард, след като преживява провала на системата си за самопомощ, наречена, казва на съпругата си, че най-добрият начин да се печелят реални пари в Америка не е да се започнеш бизнес, а да "направиш религия."

Това не само е поука, която нелепо печелившия Адам Нойман доказва, това е и поуката от този странен момент, когато толкова много американски компании търсят ню-ейдж промяна, за да скрият старите кости на традиционните си комерсиални интереси.

Като се възползва от езика на възвисяване и спиритуалност, американският капитализъм не се реформира, той просто намира нова стока, която да бъде притежавана, рекламирана и продавана.

 

Най-четените