Политиката на строги финанси (austerity), колкото да е непопулярна, с каквито критики и псувни да я обсипват, е световният консенсус днес. Макар и в различна степен, няма страна в света, която да не притяга фискалния колан, да не се мъчи да обуздае държавния дълг и да свие бюджетния дефицит.
Тази "дясна" по произход програма без проблем се приема и от новата "лява вълна", прииждаща на власт в Европа. А десни правителства пълнят хазната с класически "леви" мерки като специално облагане на високите доходи и на лукса, наред с общо увеличаване на фискалната тежест. Това е същината на днешния икономически ред, новият консенсус.
Политически различни са само гарнитурите, с които го сервират, словесният амбалаж, в който го опаковат. Точно те са най-важни. Управлението е като в гимнастиката - всички изпълняват една и съща задължителна програма. Печели, който допусне най-малко грешки. Конкурентите правят уж едно и също, но разликата е в майсторлъка, в качеството на резултата и в ефективността, с която го вършат. Няма съмнение, че и днес, и откак свят светува, не само търговските фирми, но и нациите, и техните държави са в остра конкуренция на свитите от депресията пазари.
Геополитическите и икономически съюзи на страните са само средство в надпреварата им с останалия свят, но не премахват конкуренцията между членовете на тези клубове по интереси. В крайна сметка всеки се ръководи единствено от своя интерес (или от заблудата си за него).
Всеки има право да се възползва от проблемите, грешките и слабостите на другите участници в надпреварата - включително на съотборниците, - въпреки "братството" и политическите съюзи, които го обвързват с тях. Всеки е длъжен да спазва формалните правила - ако няма силата да ги промени. Право номер едно е правото на силата. Силният може да врътне шамар, да подритне отзад най-хилавото другарче или да боцне в чинийката му. Нашите големи братя от европейския и атлантическия съюз ни показаха как точно се прави това.
Наша работа и жизнена цел е да ползваме малкото предимства на България и как да го направим ловко, за да отнесем най-малко шамари и най-много ползи. Едно от главните ни предимства дава уникалната позиция на България и опитът от катастрофата, която ние преживяхме през деветдесетте, а тепърва предстои в други страни. Най-важно е да спечелим от миграцията на капитала, която тепърва започва. Новият икономически консенсус променя посоката на движение на парите и капитала (финансистите правят разлика между тези неща). Вярно е, че в години на депресия всеки търси сигурен пристан за парите си.
Затова паричните потоци се насочват на запад, за да се скрият зад крепостните стени на силните и стабилни държави. Точно заради прилива на пари доходите там са най-ниски. А фискалната преса ще става все по-силна в мощните страни, които лесно вземаха кредити и натрупаха непосилен дълг. Затова капиталът търси начин да бяга от очакваното все по-високо облагане на все по-ниските доходи.
Забавните странствания на г-н Депардийо показват лутанията и посоката на миграция на капитала от запад на изток в търсене на изгодно лично и корпоративно гражданство. Има много страни по-удобни от България за (лично) гражданство на световния елит. Монако, Андора, Сан Марино, Хонконг, дори Швейцария (през Лихтенщайн), предлагат не само ниски данъци, но и истински луксозен живот на хората с доходи толкова високи, че да си го позволят. Те са няколко стотици хиляди в света.
А обективно погледнато, България днес предлага може би най-добрите условия за гражданство на масовия, редовия европейски (и не само) милионер, най-вече за пенсионер и рентиер. Още по-големи са предимствата на България за корпоративно гражданство (регистрация на фирми собственици на капитал, вложен и тук, и в други страни). Ниските данъци, членството в ЕС и НАТО, евтината издръжка, многобройните спогодби за избягване на двойно облагане са само част тях.
За да се възползваме от тези предимства, са нужни две неща, които не правим, а трябва: гаранции и реклама.
Ама не (само) реклама на страната като рай за масовия турист, а смислена професионална информация, насочена към масовия милионер. Той почти нищо не знае за България. Трябва да му кажем какво предлагаме. Това се прави със специални (скъпи) притурки към вестниците и списанията, които той чете, и (платени) програми по телевизиите, които той гледа. Специално посветени на България, поднесени на езика на фактите, който разбира, от (западни) журналисти и експерти, които познава и им вярва. Но най-важни си остават гаранциите, че изгодният днес режим няма да се смени, а лакомата българска държава да го измами и ограби. Не ни вярват.
До днес, 15 години след валутния борд, всеки втори чужденец, който се гласи да вложи пари у нас, първо пита: откъде да съм сигурен, че вашите политици няма да отменят борда и да заграбят резервите (в десетки случаи е ставало точно това). Всяка година се пуска поне веднъж слух, че ще девалвират лева. А мигриращият капитал търси гаранции, че десятъкът няма да се смени със стръвен прогресивен данък, че няма да се обложи капиталът и собствеността. Такава гаранция можем и трябва да дадем: достатъчна е промяна в закона, че всяко увеличение на облагането на доходи и имущество - в каквато и форма да е, ще влиза в сила пет години след като бъде прието от парламента (ако не бъде отменено до този момент).
Въобще не ме интересува какъв е Хърсев. Когато защитава спорни позиции, съм му писал подобаващи коментари. Тук обаче е абсолютно прав. Най-вече за това, че трябват гаранции и реклама. С уточнението, че рекламата е на второ място – и че не става дума точно за реклама, а по-скоро за пиар към специфична целева група. Но това не е толкова важно, субектите от въпросната целева група се доверяват много повече на лични препоръки (word of mouth) от себеподобни, отколкото на убедителни продавачи на имидж. Все пак имиджовата търговия те са я измислили. ГАРАНЦИИТЕ обаче са нещото, което действително е критично важно. И точно затова нашите местни юнаци правят всичко възможно, за ДА НЕ ДАДАТ такива гаранции. Защото ако масовият европейски милионер (пък дори и пенсионер и рентиер) надойде наистина масово у нас, той ще донесе със себе си и стандартите си, и изискванията си. Които са значително по-високи от тия на родния електорат. И тогава ще лъсне колко жалък и провинциален е „управляващият елит“ на България. Освен че въпросният „елит“ няма да може повече да разиграва евтини спектакли и да прави каквото си ще. Затова, въпреки всички декларации, я няма тая прословута „политическа воля“ да се оправи правораздавателната система, да се изгради смислено и последователно законодателство и да се осигури предвидима обществена среда с ясни правила. Точно обратното: „елитът“ умишлено поддържа батака, ЗА ДА ОБЕЗКУРАЖИ въпросната целева група. И също така умишлено поддържа ниския – и материален, и интелектуален, и културен – стандарт на населението, водейки го към олевяване. За да стимулира едноклетъчната неприязън към по-богатите, и за да си гарантира, че самото население няма един ден да поиска същите неща.
@Borracho: Прав си. Само че това, за което говориш, не са гаранции, а реверанси. Понякога за приличие им казват „облекчения“ или „стимули“. То е друго. Реверансите са от определени политици (или политически кръгове) към определени инвеститори (или тип инвеститори). Гаранциите, за които говори Хърсев, и които имам предвид и аз, се отнасят за всички еднакво и са валидни при всякакви правителства – защото те са част от собствените стандарти на самото общество. В страна, където правят реверанси, ще дойде някой рисков играч, готов да се пазари под масата и да лобира из парламентарните кулоари. Нормалните инвеститори ще дойдат в страна, където средата остава предвидима и не се нарушават основни и универсални правила, без значение кой е на власт. @deowin: Да ти кажа, предпочитам да си мисля, че се дължи на злонамереност и лакомия. Това поне би означавало, че имат някакъв акъл. Защото ако наистина е резултат от простотия и некадърност, е ужасяващо... :[