Общото богатството на 26-те най-заможни хора в света е достигнало 1,4 трилиона долара през миналата година. Това се равнява на общото имущество на най-бедните 3,8 милиарда души на планетата.
Информацията е от нов доклад на конфедерацията от независими благотворителни организации Oxfam International, озаглавен "Публично благо или частно богатство". Представените в него данни създават една мрачна картина за света, в който живеем, и продължаващото нарастване на пропастта между най-богатите и най-бедните – потенциален източник на бъдещи обществени конфликти.
Хората, които попадат в категорията "милиардери", вече са рекордно много – 2208. Техният брой почти се е удвоил от глобалната финансова криза отпреди десетилетие насам. Според доклада на Oxfam нов милиардер се е появявал на всеки два дни в периода между 2017-а и 2018 г.
Повечето от хората с най-много пари по света са американци, сочат данните на Forbes, които са били използвани за 106-страничното изследване. Сред тях са Джеф Безос (Amazon), Бил Гейтс (Microsoft), Уорън Бъфет (Berkshire Hathaway) и Марк Зукърбърг (Facebook), които разполагат с общо 357 милиарда долара.
Освен това според доклада милиардерите по света стават по-богати със 2,5 милиарда долара всеки ден, докато състоянието на най-бедната част от населението на планетата продължава да намалява.
В същото време време богатите и корпорациите са плащали най-ниските данъци от десетилетия насам. Като пример се посочва, че най-високият данък върху доходите на физическите лица в богатите страни се е смъкнал от 62 процента през 1970-а на едва 38 процента за 2013-а. Средното равнище в бедните страни е само 28 процента.
В същото време данъчната тежест на места се разпределя неравномерно. От Oxfam посочват, че в страни като Бразилия най-бедните 10 процента от населението дават по-голяма част от приходите си на държавата отколкото най-богатите 10 процента.
Според доклада разликата в богатството между най-богатите и най-бедните подкопава усилията за борбата с бедността, нанасят щети на икономиките и засилват общественото недоволство по света. То показва как "правителствата изострят проблема с неравенството като не отделят достатъчно средства за обществени услуги като здравеопазване и образование и същевременно не облагат с достатъчно високи данъци и такси богатите личности и големите корпорации".
Като недостатъчк се посочва и неуспеха на правителствата в това да се борят ефективно с избягването на плащането на данъци от страна на по-заможните.
В световен мащаб през 2015-а само 4 цента от всеки долар, събран чрез данъци и такси, са идвали от данък върху богатството – например имотен или наследствен. Тези видове данъци са били ограничени или напълно премахнати "в много богати страни" и почти не се прилагат в развиващите се такива, твърде се в доклада.
Отражение върху живота
Изпълнителният директор на Oxfam Уини Баянима посочва, че размерът на банковата сметка "не трябва да определя колко време прекарват децата ви в училище или колко дълго ще живеете – и въпреки това такава е реалността в твърде много държави по света".
За пример е даден Непал, където рискът дете от бедно семейство да почине преди да е навършило 5 години е три пъти по-висок в сравнение с това същото да се случи на дете от богат дом. В Индия очакваната продължителност на живота при жени от по-низшите касти е с 15 години по-къса от тази на жените от по-висшите слоеве на обществото.
Разлика има дори в Лондон – в някой от бедните райони на британската столица очакваната продължителност на живота е с 6 години по-ниска в сравнение с някои от най-богатите квартали, намиращи се на едва няколко километра един от друг.
Според доклада финансовото неравенство също така е сексистко.
Посочва се, че орязването на данъците за богатите е в полза най-вече на мъжете, които разполагат с 50 процента повече богатство от жените в световен мащаб, и контролират над 86 процента от корпорациите.
Биянима коментира, че хората по света са "гневни" и е нужно правителствата да им осигурят "истинска промяна" като гарантират, че корпорациите и богатите плащат "справедлива част от данъците", и инвестират в здравеопазване и образование. Целта – правителствата да осигурят "по-светло бъдеще за всички, а не само за няколко привилегировани души".
Решението?
Според изчисленията на Oxfam ако най-богатият един процент от населението на света започне да плаща с 0,5 процента по-висок данък върху богатството си, това може да осигури повече средства, отколкото са нужни за образованието на 262 милиона деца и за осигуряване на здравни услуги, които биха спасили живота на 3,3 милиона души.
Това, разбира се, е само пожелание. Но от организацията все пак дават няколко основни препоръки за това в каква насока правителствата по света могат да вземат мерки, за да се намали неравенството и да се тушира трупащото се напрежение:
* Да осигурят безплатно здравеопазване, образование и други обществени услуги. Допълнителен акцент – те да са от полза "и на жените и момичетата". Призивът към държавите е да спрат да подкрепят приватизацията на публични услуги, като заедно с това осигурят пенсии, детски добавки и други видове социална защита за всички.
* Да се освободи времето на жените чрез намаляване на "милионите неплатени часове", които те ежедневно прекарват в грижа за семействата и домовете си. В тази насока от Oxfam препоръчват повече инвестиции във водоснабдяване и електроснабдяване, както и детски грижи, за да се намали времето, което жените отделят в тази насока.
* Да се сложи край на данъчните облекчения за богатите лица и корпорации. В тази насока има призив и за по-сериозна борба с опитите за избягване на плащане на данъчни задължения и укриването на такива, както и за създаването на глобални правила и институции, които фундаментално да променят данъчната системата и да я направят "по-честна".
Според един от заместник-директорите на Oxfam – Пол О'Брайън, предстои "широк и енергичен обществен дебат", както в САЩ, така и по света, за това как ще изглежда една такава "честна и ефективна данъчна система".
Докладът на Oxfam се появява в интересен момент – когато влиятелни личности от политическия и бизнес елит се събират на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос.
Форумът ще продължи от 22 до 25 януари и в него ще вземат участие 300 души от 115 държави. Темата тази година е "Глобализация 4.0: Оформяне на глобалната архитектура в ерата на Четвъртата индустриална революция". Фокусът ще е върху предизвикателствата пред кооперацията на глобално ниво и промените, предизвикани от дигиталната революция.