В момента виждаме глобален възход на военните конфликти и политическото напрежение - войни в Близкия Изток и Украйна, изключване на Русия от Г-8, конфликти в Южнокитайско море, отказ от плащания на дълговете на Аржентина и други примери. Век след началото на Първата световна война планетата изглежда е станала жертва на геополитическа дисфункция, в центъра на която стоят новите изгряващи световни сили.
Поради три причини, основните рискове са не само геополитически, но и икономически
Първо, изгряващите сили, колкото и да са разнородни, стоят зад една обща визия за света. Те вярват в прекалено дългата номинация на Запада над световната икономика, налагайки своята визия над останалата част от света.
Унижението за Китай след Опиумните войни, европейската колонизация и накрая американската доминация, символизирана от валутното превъзходство на долара, неизбежно са оставили своите следи. Страните от БРИКС са единни в оспорването на глобалния ред, съществуващ още от 1945.
Конкуренция
Китай и Бразилия събират и други нови световни сили (Южна Африка, Нигерия, Индонезия, Мексико, Виетнам), докато продължават да се борят срещу превъзходството на Запада. На следващата конференция на ООН за климата, която ще се проведе в Париж догодина, богатите държави, които желаят да намалят емисиите на парникови газове, ще бъдат изправени пред Китай, твърдо решен да отстоява правото си на свободно развитие.
Второ, невероятният растеж на икономиката на страните от БРИКС през последното десетилетие - и особено превръщането на Китай във втората по големина икономика в света - обърна с краката нагоре стария икономически ред.
Източниците на растеж и ликвидност сега са в развиващите се страни
С изключение на САЩ, които имат предимства като нарастващо население, долар като глобална валута и ненадминати условия за стимулиране на предприемачеството (справка: Google, Amazon, Facebook и Apple), Западният свят е изправен пред относителен упадък в икономическо, демографско и геополитическо отношение.
Докато Централната банка на Китай има $2 500 млрд. ликвидни средства, готови да бъдат инвестирани по света, западните държави са изправени пред катастрофално голям държавен дълг, който сериозно спъва перспективите им за растеж.
Накрая, натрупването на геополитически рискове реално бележи началото на "хладна война" - ако не и реална Студена война. Тази студена война разкрива, от една страна, фундаменталното разделение между самите страни, примерно конфликта между Китай и Виетнам в Южнокитайско море, или религиозните войни между сунити и шиити в Близкия изток.
От друга страна, събитията се развиват на фона на масирана глобализация, което означава, че държавите от БРИКС се конфронтират със Запада на икономическото и финансовото бойно поле. Създаването на Новата банка за развитие на БРИКС, замислена да се конкурира с Международния валутен фонд и Световната банка, ясно демонстрира това.
От глобалната финансова криза през 2008 г. светът изживява фундаментални промени
Реалността е, че вече не е достатъчно да се правят опити за "запушване на пропастите". Постепенно светът се променя така, че възходът на изгряващите икономически и политически сили придобива най-голяма важност.
Вероятно е време да бъде създаден нов глобален орган, отговарящ за световната публична собственост - като водата и климата. От самото начало тази организация би трябвало да включва членки на Г-20, както и асоциирани държави. И тя трябва да се създаде чрез глобален договор с новите изгряващи сили по глобални въпроси като Световната търговска организация, валутите и климатичните въпроси.
Повече от всякога западните държави трябва да бъдат по-изобретателни в създаването на световни лидери в развиващите се страни, и така да избегнат "хладна война" между Севера и Юга.
