Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Б като болест, Б като бюрокрация

Бюрокрацията е интимно преплетена с корупцията на властта Снимка: Getty Images
Бюрокрацията е интимно преплетена с корупцията на властта

Двама чиновници преглеждат сутрешната преса. „67% от населението не са доволни от работата на българската държавна администрация" - прочита единият и учудено пита: „Откъде пък се взеха 33% доволни?" Другият му отвръща: ами че това е делът на служителите в държавната администрация.  

С този опит за виц, в който процентите на недоволство са съвсем истински, а делът на публичните служители е леко завишен (от 27%), да погледнем към огромната тема за българската бюрокрация и още по-големите щети, които тя нанася на благосъстоянието на държавата и човека. Според мен не толкова корупцията или лошият ни имидж в чужбина, а именно бюрокрацията е основният проблем на България - проблем икономически, социален, културен.

Бюрокрацията е интимно преплетена с корупцията на властта. Говорим си, че уж се борим с корупцията - говорим на вятъра, щом не сме унищожили гнездото й. Корупцията се крие в раболепието пред силните на деня, придружено от умишлена анти-инициативност. Това е същността на нашата бюрокрация. Бюрокрация е това, което прави възможни ловните подвизи на президента, научните титли за хора като Алексей Петров, отвратителните имотни далавери на петимата български магистрати, които лъснаха съвсем наскоро.

Все повече

Въпреки изборните обещания и демонстративните икономии на дребно, факт е, че щатът на държавната администрация не е спрял да набъбва Статистиката показва, че докато броят на заетите в частния сектор за двата месеца от края на януари до края на март 2010 г. намалява с около 12 хил. души, броят на заетите в публичната сфера се увеличава с 4 хил. души. Това се е случило точно когато премиерът оплакваше празния бюджет и обмисляше дали да не вдигне данъците за населението.

За един идеен привърженик на кейнсианската икономическа школа е напълно естествено, дори необходимост, държавата да осигурява различни форми на заетост при слаба икономическа конюнктура. Но даже от тази позиция е стряскащо, че над 2.5 хил. души от новоназначените подсилват тъкмо сектор „Държавно управление". За управлението на България към края на март вече отговарят 121 538 души.

Тъй като демографският срив у нас набира скорост, изтичането на мозъци продължава, 150 показни убийства остават неразкрити, БВП на глава в България упорито се задържа на най-ниско равнище в Европейския съюз, а например една Македония ни изпреварва по глобална конкурентноспособност, не мога да се съглася, че държавното ни управление е на ниво. Затова не мога да приема положително и въпросните назначения в една нереформирана структура.

Стига икономии на дребно, дайте повече пари на добрите

Но акцентирайки единствено върху икономии и съкращения, според мен за пореден път целта на административните реформи у нас се размива. Цел следва да бъде ефективната администрация, която постига добър резултат със сравнително малко разходи. Добрият резултат е качествени услуги за населението и бизнеса. Ако само свиваме разходите, без да знаем какъв резултат искаме от нашия държавен служител, отново ще останем излъгани. Опасявам се, че точно така ще се развият събитията в поредното „оптимизиране на разходите" с 20%.   

Виждаме, че напоследък някои от служителите на МВР полагат голямо старание. Проблемът е в това, че заради огромната маса държавни служители, само в МВР над 61 хиляди, способностите и старанието на малцината ангажирани професионалисти потъват в блатото на посредствеността. Пряко следствие от раздутия щат са ниските заплати, които  демотивират качествените индивиди и те в крайна сметка намират изход или в частната сфера, или именно в корупция.

Самобитен бюрократ

А по-мъчителен от неспирно раздуващия се щат е фактът, че манталитетът на българския държавен служител упорито не се променя. Алек Попов, златна му уста, го дефинира брилянтно в книгата си „Мисия Лондон": здравият бюрократичен инстинкт гласи - който не върши нищо, той не греши!

Брюкселският чиновник е батко на българския и за съжаление му дава твърде лош бюрократичен пример. Но с европейската администрация продължаваме да се разбираме трудно. Причината според мен се крие в това, че брюкселецът е по-скоро (без)пристрастен буквояд, ограничен до длъжностната си характеристика, докато най-характерната черта на българския чиновник е страхливостта.

Минимум странични усилия и по-малко инициатива, за да не те забележат - внимавай да не сгрешиш, защото държавното местенце е топло. И ако сега ти плащат малко, то не се знае как ще се развият нещата по-нататък, когато властта се смени. Току-виж на новите им дотрябват началници с опит в административната сфера. Затова, кютай душо, не се пъни, пиши доклади, отчитай дейности и по-малко се набивай на очи.

А това предложение на еди-кой млад и опасно амбициозен колега, или тази оферта за публично-частно партньорство, или пък молбата за финансиране на онзи неясен проект - о, те само ще ми навлекат неприятности. Я да напиша аз една докладна записка по темата - и ето тук икономиката на България вече губи вероятно една трета от потенциалния си икономически растеж. (Дял, огледален на сивата икономика).

Не твърдя, че за българската дъжава не работят способни и посветени хора - тъкмо обратното, изглежда качествата им наистина са специални, щом успяват да преодолеят инерцията на средата. Крайно време е тези хора да получат истинско признание, двойно по-високи заплати и най-важното: бюрократите да спрат да им пречат на работата.

 

Най-четените