Последната една година представи безпрецедентни предизвикателства за целия свят и доведе до икономическа криза, чийто обхват тепърва ще бъде оценяван.
В този смисъл една от особено засегнатите страни при всички положения ще бъде Русия, която ще трябва да се справи с трета подобна криза в рамките на 12 години.
Според проучване на Федералната служба за държавна статистика (Росстат) през 2020 г. приходите на руските фирми са спаднали с 40%. От друга страна, дълговете на компаниите са нараснали с 14%, а корпоративните заеми в момента се равняват на 62% от БВП.
Основната тежест е поета от дребния и средния бизнес, като броят на малките предприятия, класифицирани като "длъжници", е нараснал с две трети.
Кризата принуждава много от тях да се ориентират към заеми със свръхвисоки лихви, само и само да спасят дейността си.
Други се превръщат в т.нар. "зомби длъжници" - фирми, които съществуват единствено и само благодарение на правителствени кредити с ниска лихва, въведени като една от малкото антикризисни мерки в страната.
И така докато дребния бизнес се опитва да оцелее по един или друг начин, правителствените мастодонти като държавната Сбербанк просперират.
Очакванията са най-голямата финансова институция в Русия да достигне над 13 милиарда долара печалба през тази година.
Контрастът между прогреса на Сбербанк и мъките на дребния бизнес олицетворяват притеснителната тенденция, която се наблюдава през последните години за прогресивно разширяване на пропастта между правителствените или свързаните с правителството компании и всички останали играчи на пазара.
Пандемията просто засили тази тенденция.
Ресторантьори, дребни производители, търговци на дребно и много други от общо 6-те милиона представители на дребния бизнес се оказаха свидетели на това как управлението съставя списъци на "стратегически важни" компании.
Фирмите от този списък се ползват с приоритет за получаване на държавна помощ и последвалото лобиране от страна на едрия капитал за приоритизиран достъп.
Погледнат в по-широк план, фактът, че големите компании устояват на кризата, е добър признак. В крайна сметка дребният бизнес в Русия съставлява едва около една пета от БВП на страната и една четвърт от инвестициите.
Малките компании също така са по-лабилни във време на криза, за разлика от близките до държавата компании, които в руския случай често пъти се използват от правителството като лостове във вътрешната и външната политика.
И докато за държавата дребният бизнес не е приоритет, решение за него може да дойде от технологичните компании. Пандемията не само, че не засегна осезаемо фирмите в сектора, но дори им помогна да се разширят.
Доклад на Международния валутен фонд показва, че Yandex е петата най-използвана търсачка в интернет, a VKontakte е също в топ 5, но на най-популярните социални мрежи в света.
Заключението на МВФ е, че пандемията е помогнала на Русия да затвърди позицията си като център на технологични компании, които могат да бъдат конкурентоспособни в глобален мащаб.
Друг позитивен пример е Ozon, който само преди няколко седмици бе пуснат на Нюйоркската фондова борса с амбиции да се превърне в основен конкурент на Amazon и AliExpress. В момента NASDAQ води преговори и с още пет сериозни руски компании, като платформата за стрийминг IVI.
Като цяло прогнозите за дигиталния бранш в Русия са повече от оптимистични. Очакванията са онлайн търговията на дребно да постигне ръст от 30%, а ниши като доставките на храна да се разширят с поне 60%.
А това означава нови възможности и нови работни места дори за дейности, които не са пряко свързани с дигитализацията. Например данни от портала за работа SuperJob показват, че в края на 2020 г. са се увеличили повече от три пъти обявите за куриери за разнос на онлайн пратки.
С повече от 100 милиона интернет потребители, дигитализацията би могла да бъде ключовият фактор, който да извади Русия от икономическата криза.
Тя има потенциал не само да диверсифицира икономиката, зависеща в голяма степен от износа на ресурси, но и да дава алтернативни решения за дребния бизнес, който все по-често е принуден да се справя без държавата и да търси индивидуални начини за адаптация към новите условия.
