На пръв поглед не изглежда особено вероятно куче със средни размери - до 30 кг., да заслужава такива слава и име - на ловец на мечки.
Но Карелското мечо куче прави точно това - то е специализирано в лов на големи животни като мечки и лосове, а заради уменията си е смятано за национално богатство в родината си - Финландия.
Това животно е безстрашно, енергично и ловко, и векове наред е помагало на хората в лова на едър дивеч. Днес обаче породата е влязла в нова роля - на спасител на мечките - благодарение на същите качества.
Официално породата Карелско мечо куче е на около век, а началото на целенасоченото ѝ развъждане датира от 30-те години на XX век. Предците на това куче обаче са помагали в лова на хората от областта Карелия, която се простира в днешните територии на Финландия и Русия.
Това куче е използвано както за лов на по-дребни животни заради кожите им - например катерици, така и за едри бозайници - лосове, рисове, вълци и мечки.
Това, с което то помага обаче не са директни нападения над превъзхождащите го по сила и размер животни. Надарено с безкрайна енергия, безстрашие и висок интелект, мечото куче е в състояние да обикаля плячката си с часове, опитвайки се да я изолира и обърка.
И да лае по настойчиво по нея.
Освен това при лова на мечки навремето са били използвани поне две животни, които буквално да тормозят и дразнят до влудяване едрия дивеч с безкрайно, гръмко лаене.
Това обърква и разсейва плячката и когато се появи ловецът, е по-лесно да убие животното.
Точно тези черти на четириногите обаче ги правят изключително подходящи и за точно обратното - опазване на мечки и други хищници в конфликтни зони, където срещите с хората са чести, има опасност от нападения и съответно - отстрел.
Идеята е на американския биолог Кари Хънт, която преди няколко десетилетия започва програми за развъждане и обучение на финландските кучета, насочени към опазване на мечките чрез намаляване взаимодействието между хората и тях.
Хънт осъзнава, че умението на мечото куче да дразни и изолира големите животни може да се използва в тяхна полза. Тя и екипът ѝ обучават целенасочено кучета да плашат с лай мечки или пуми, така че животното да се оттегли по-далеч. Ако това не стане, често се налага да бъде убито, за да не застрашава хората.
Обикновено, когато видят мечка, тези кучета не стават агресивни, нито се опитват да нападнат.
Те се навират в лицето на другото животно и започват да лаят настойчиво. За мечката са като конски мухи, от които не може да се отърве, накрая ѝ писва и се оттегля.
Кучетата се подбират внимателно и в програмата се включват тези, които имат силен ловен инстинкт и влечение да се изправят пред нови и плашещи ситуации. След това се обучават и се изпращат до резерватите, които работят с основания от Хънт Wild River Bear Institute.
В САЩ те са няколко - национални паркове в Аляска, Вашингтон, Монтана, Калифорния и дори в Канада. Кучета от института са пращани дори в Япония.
Животните помагат по различни начини - например придружават пожарникари на повиквания в Аляска, като ги пазят от атаки, или рейнджъри във Вашингтон при ежедневните им обходи в защитените територии.
Така кучетата помагат да се откриват мечки, които при нужда да бъдат изтласкани, ако са в райони, където това би довело до потенциален конфликт с хората и последваща смърт на животното.
Проблемът е сериозен - на много места в Северна Америка хората все повече се доближават до местообитанията на мечките и се налага да делят общи пространства. Резултатът са зачестили конфликти, тъй като мечките се изкушават от лесния достъп до храна покрай хората - кофи за боклук, овошки или хранилки за птици.
Опити в Невада мечките да бъдат прогонени с халосни патрони и шум са се оказали неуспешни - те бързо научавали, че нищо не ги заплашва. Когато обаче от департамента по дивата природа включват кучетата, резултатът е по-добър.
Рейнджърите започват да хващат мечките, а след това да ги пускат далеч от местата, където има хора. Тогава се включват кучетата, които гонят и плашат животното, и то не се връща.
Причината е, че мечките имат естествен страх от животни от рода на кучетата - вълци и койоти, тъй като те представляват заплаха за малките им.
Подобни програми бележат сериозен успех - в японския курорт Каруизава с тяхна помощ инцидентите с мечки са сведени до 4 преди няколко години - при 255 през 2006 г.
По принцип Карелското мечо куче може да бъде отглеждано за домашен любимец, но трябва да му се осигурят много движение, игри и възможности да изразходва безкрайната си енергия.
Най-добре е то де живее в двор, а стопаните да задоволяват огромния му ловен инстинкт - ако не с истински лов, то поне с подходящи игри.
Подобно и на други интелигентни породи, това животно може да бъде по-своенравно и да не се подчинява винаги на команди.
Затова може би е по-добре да бъде оставено да спасява мечки.
