Коя е най-древната порода кучета?
Със сигурност първо се сещате за някоя от вълчеподобните породи, но един техен южноамерикански братовчед като нищо може да се окаже и по-древен. Мексиканското голо куче е на повече от 5500 години и е забележително четириного и то в много отношения.
Първо, заради външния вид на Ксолоитцкуинтле или накратко Ксоло, както е научното наименование на кучето.
Мексиканското голо куче често има едно-единствено снопче козина - на челото си.
Гладката му кожа е резултат от мутация, заради която понякога в едно кучило има и кученца с козина. Освен това Ксоло са сред страшно малкото породи кучета, които нямат кътници.
Извън мутациите, довели до вида на мексиканското голо куче, те са сред породите с най-малко генетични обременености.
Клсоло са здрави и издръжливи кучета, които почти не са предразположени към заболявания, защото в развъждането им почти не са вложени човешки усилия и съответно не са се случвали твърде много кръвосмешения.
Заради специфичната си набръчкана кожа изискват по-често къпане, а извън банята не очакват никакви изключителни грижи.
Ксоло са митично здрави, но и натоварени с куп митични вярвания.
Една от причините да знаем колко точно са древни тези кучета е, че техни кости масово са откривани в гробовете на ацтеките и на маите. И двете цивилизации погребвали собственика заедно с кучето му, за да служи четириногото като водач в отвъдния свят.
В отвъдното мексиканското голо куче очаквало стопанина си на другия бряг на митична река, след чието прекосяване мъртвецът намирал вечния си покой.
В други предания на ацтеките се твърдяло, че Ксоло са повелители на слънцето и светлината заедно със съответните богове. Според същите предания хората и точно тази порода кучета били сътворени от едно и също начало.
Европейски археолози, включително и първият етнограф на Мексико - Бернардо де Сахагун - откриват редица стенописи, които изобразяват мексиканското голо куче в различни ситуации.
И въпреки почти божествения си статут в един момент мексиканското голо куче е на ръба на изчезването.
Виновни са испанските конкистадори, които пренасят породата в Испания и... започват да я възприемат като деликатес. Те дотолкова харесали лесния си източник на месо, че почти допринесли за унищожаването на породата, обясняват от Музея в Пуебло.
Пред американския National Geographic оттам уточняват, че породата е официално призната чак през 1955 г.
По това време Ксоло е почти изчезнало и е спасено благодарение на кански усилия от страна на кинолозите. В мексиканското голо куче те виждат идеалния компаньон за хора с алергии към козина или такива, които не искат да решат ежедневно и да чистят косми от мебелите си.
Така специалистите успяват да открият в Мексико 10 кучета от вида и да ги селектират до прилични нива на разпространение.
Ксоло са и добре документирани - както в записките на Христофор Колумб, така и в десетки снимки на художника Диего Ривера, който е имал кучета от породата.
Те са обикаляли по двора, докато Ривера и съпругата му - Фрида Кало, са творели картините си.
Ацтеките и маите са използвали кучето през нощта, за да се топлят, като са го прибирали под завивките си. Но и днес кинолозите вярват, че мексиканското голо куче може много повече от това и усеща човешките болежки интуитивно.
"Знаят, когато сме болни, и винаги се насочват точно към мястото, което ни боли", обясняват от Пуебло.
И отбелязват, че ако трябва да използваме само една дума за мексиканското голо куче, то тя ще е "наследство".
