Лидерът на „Атака" Волен Сидеров e арестуван за 72 часа. В отговор той обяви гладна стачка.
По-рано днес Сидеров и Десислав Чуколов се явиха за разпит в Столичното следствие, където се очакваще да бъдат арестувани за 72 часа. Пред сградата се струпаха симпатизанти на партията, които заплашиха с бунтове, ако вождът им бъде „пипнат с пръст".
Сидеров и Чуколов са призовани да дадат обяснение за първото им нахлуване в сградата на НАТФИЗ преди местните избори. На партийния лидер ще бъде повдигнато и друго обвинение - за принуда спрямо момиче от Театралната академия.
Те са с повдигнати обвинения заради среднощната им акция в магазин за алкохол и цигари в центъра на София на 9 октомври, в близост до НАТФИЗ, когато Сидеров посегна на полицаи и опита за обискира частна собственост.
Прокуратурата определи деянието като хулиганство, извършено с изключителен цинизъм и дързост, а главният прокурор Сотир Цацаров поиска двамата депутатите да бъдат задържани, след като парламентът свали имунитетите им. Тогава Сидеров коментира: „Това е един хубав ден за българската наркомафия".
По-рано днес Цацаров потвърди, че прокуратурата ще поиска най-тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража" - и ще протестира, ако съдът наложи по-лека.
Междувременно Цветан Цветанов коментира пред bTV, че ако сега отново е бил вътрешен министър, то Сидеров и Чуколов са щели да бъдат арестувани още при първото им нахлуване в НАТФИЗ.
Преди да влезе в Следствието, Сидеров изнесе реч на специално пригодена трибуна пред сградата, като обяви, че се прави опит партия „Атака" да бъде ликвидираната чрез неговото задържане. Обеща и възмездие за прокуратурата и тези, които искат премахването му от политическия живот.
С него бяха съпругата му Деница Гаджева, адвокатите Константин Симеонов и Явор Нотев.
Симпатизантите на „Атака", които бяха докарани с автобуси, скандират „Волен е герой, Чуколов и той" на метри от входа на сградата, поставена под засилена охраната. Те искат оставката за президента Плевнелиев, както и на правителството.
...Окован и кървав, в тъмница ръгнат. Сидеров беше на мъки подвъргнат Ужасни. Напразно! Те нямаха власт Над тази душа яка. Ни вопъл, ни глас, Ни молба, ни клетва, ни болно стенание, Не издаде в мрака туй гордо страдание! Смъртта беше близо, но страхът далеч. И той не прошушна предателска реч. И на вси въпроси — грозно изпитание — Един ответ даде и едно мълчание, И казваше: „Аз съм Волен! Ей ме на!” И никое име той не спомена...