Съдебна реформа без многопартиен консенсус за частични конституционни промени няма да има. Това заяви премиерът Бойко Борисов, като отново охлади амбициите за радикално преустройство на съдебната власт с промяна в закона.
"През последните няколко месеца направихме това, което би трябвало да се случи в съдебната реформа. От всичко, което ни беше предоставяно стигнахме до това, че съдебната реформа без промяна на Конституцията ще бъде половинчата и с право биха ни обвинили, че това не е каквото очакват хората", заяви министър-председателят след среща с еврокомисаря Юрки Катайнен в София.
По думите му темата е била обсъдена вчера с представители на Реформаторския блок.
"Мисля, че към днешна дата трябва да намерим и ще намерим консенсус с всички политически партии в парламента, само в тази част да направим промени в Конституцията, за да има правилни решения и да могат да се вземат", каза още Борисов.
Тойобяви Висшия съдебен съвет за "не достатъчно ефективен" орган, като напомни критиките в докладите на Европейската комисия.
"Ако не се промени Конституцията, той ще остане да действа още две години и половина", обяви той.
Това е първата официална позиция на премиера след мини-кризата от началото на април, когато парламентарната група на ГЕРБ начело с Цветан Цветанов и председателя на Правната комисия Данаил Кирилов внесоха изпреварващ "обезвреден" вариант на дългоочаквания проект на Министерството на правосъдието за промяна в Закона за съдебната власт.
Ключовото разминаване между мандатоносителя и министъра на правосъдието е разделението на Висшия съдебен съвет на две съсловни квоти, избирани по нови правила, което би довело до автоматично разпускане на настоящото "правителство" на съдебната власт.
Вариантът на ГЕРБ предвиждаше механично разпределение на настоящия състав в две колегии, но крайното решение за назначенията, атестациите, дисциплинарните наказания или отстраняването на магистрати остава във властта на 25-членния колектив.
Същата позиция застъпва главният прокурор Сотир Цацаров, чиито консервативни виждания за системата "изненадващо" намериха отражение в проектозакона на Цветан Цветанов.
За да се случат подобни промени, е необходимо да се събере мнозинство от 3/4 от народните представители. Изменение на основния закон може да се прави и без свикване на Велико Народно събрание, ако промените не засягат формата на държавното устройство или управление.
За последен път частични промени в конституцията бяха правени през 2003, 2005 и 2006 г., преди приемането на България в Европейския съюз.
