Проектът за Бюджет 2022 беше внесен в Народното събрание във вторник вечерта, като тепърва предстои той да бъде разгледан от парламентарните комисии.
Предстои в петък Законът за държавния бюджет за тази година да бъде разгледан на първо четене от водещата комисия по бюджет и финанси. Извън това тази седмица законопроектът е част от дневния ред на още пет парламентарни комисии.
В проекта за Бюджет 2022 е заложен растеж на икономиката от 4,8%, но и поемане на нов държавен дълг от 7,3 млрд. лв. или 26,7% от БВП.
Един от основните моменти в проекта включва ново увеличаване на минималната работна заплата, като плановете са тя да достигне 710 лв. За сметка на това се увеличава и максималният осигурителен праг, като той ще достигне 3400 лв.
Основните пера от бюджета за тази година включват разходи за социално осигуряване и подпомагане (20,7 млрд. лв.), икономически дейности (10,5 млрд. лв.), здравеопазване (8,3 млрд. лв.) и сигурност и отбрана (6,5 млрд. лв.).
Очакваните приходи за годината трябва да дойдат от данъци (31,6 млрд. лв.), социално и здравно осигуряване (13,3 млрд. лв.), неданъчни приходи (7,1 млрд. лв.) и помощи и дарения (5,1 млрд. лв.).
Така общите приходи се изчисляват на 57,2 млрд. лв., а разходите - на 63,1 млрд. лв., което означава дефицит от 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП.
Пред БНТ депутатът от ПП Венеция Нецова-Ангова коментира, че Бюджет 2022 е балансиран и ще доведе до икономически растеж, оттам - и до устойчивото повишаване на доходите.
Тя коментира, че очакванията са към края на годината инфлацията да се успокои заради овладяването на пандемията и енергийната криза.
Нецова изтъкна още, че не е правилна политиката инвестиции да се правя само със средства от еврофондове, а трябва да се правят и собствени инвестиции, за да има баланс.
Депутатката изтъкна още, че именно "инвестициите в хората - образование, здравеопазване, социална политика и т.н., както и заложените капиталови инвестиции, са силните страни на Бюджет 2022.
Деница Сачева от "ГЕРБ-СДС" обаче коментира, че заложеното в проекта за Бюджет 2021 не е в полза за обществото, а просто печели време на правителството.
Според нея законопроектът е изграден върху грешна прогноза за очакваната инфлация, като се очаквало тя да достигне до по-висока стойност от заложеното, тъй като оценките на БНБ в макроикономическата им прогноза говорели за 7% инфлация.
Тя изтъкна още, че и икономическият растеж също се очаква да е по-нисък.
Деница Сачева подчерта още, че не трябва да гледаме на проектозакона като на годишен бюджет, защото със заявената актуализация през юли, той ще бъде в сила само между 1 април и 30 юни.
