Когато видят надписа Made In Italy, милиони хора по света си представят, че кожените чанти и изискани портфейли са дело на малки компании, загубени някъде из тосканската провинция и ръководени от семейства, които пазят столетни занаятчийски традиции.
След една кратка разходка из пазара Сан Лоренцо във Флоренция, където както обещават туристическите наръчници, е раят на кожените изделия на всякакви цени, размери и видове, тихо съмнение ще пролази в душата ви.
Не само, че продавачите на сергиите в голямата си част не са италианци, а са от азиатски произход.
Ами защо например, освен едно хартиено етикетче Made In Italy, няма име на производител или фабрика? И как трябва да квалифицираме факта, че често цените не са обявени (ало, наредбите на Европейския съюз?), но пък може да се спазарите с продавача да свали желаната чанта от 70 на 35 евро?
Пазарът Сан Лоренцо се намира в самото сърце на Флоренция, от църквата "Сан Лоренцо" по Via dell'Ariento чак до Via Nazionale. Стъклената сграда в средата, наречена Mercato Centrale, всъщност е класическо тържище за плодове, зеленчуци, риба и месо с ресторанти на втория етаж.
Кожените чанти, якета, ръкавици, сувенири и всичко останало се продава на безкрайни редове от сергии пред и в улиците около Mercato Centrale.
Един от практическите съвети, давани в местните хотели, е, че ако застанете с гръб към централния вход, стоките в улицата вдясно са с по-евтини цените в тази вляво.
Всеки път, когато погледът се плъзне по някоя чанта, търговецът бърза да съобщи, че идва от най-добрата кожарска фабрика в Тоскана: "Но само на вас и сега ще дам отлична цена!"
Как им излиза сметката на тия, се чудеха двойка български дългогодишни собственици на магазини, с които посетихме Флоренция преди седмица, "Един до друг, един вид стока, всички нагъчкани заедно".
При това изобилието от кожени изделия не се ограничава само до пазара Сан Лоренцо. Лабиринт от магазини се извива и в уличките около Piazza della Republica, още стока има на пазара Mercato Nuovo (по-известен като Mercato del Porcellino заради фонтана на дивото прасе отпред), по спорадичните сергии около Ponte Vecchio и тези около Palazzo Pitti.
Познавачите и богатите туристи не си губят времето и пазаруват директно от Scuola del Cuoio.
Смятана сега за най-голямата работилница във Флоренция, тя е открита след Втората световна война от монасите на манастира Santa Croce, за да дадат препитание на осиротели младежи. Днес Scuola del Cuoio е любимото място за пазаруване на американски филмови звезди и британски аристократи.
Много туристи обичат да си поръчват директно чантите там, да наблюдават части от процеса на създаването им и дори да си видят инициалите отпечатани отвътре в злато или сребро. Последната услуга е безплатна, но всичко друго е далеч от народни цени. Въпреки че Scuola del Cuoio е вечно пълна с посетители, много се отказват и връщат при сергийте на Сан Лоренцо.
Когато малко се поровите във фактите, ще откриете, че отговорът на въпроса "как им излиза сметката при толкоз много конкуренция", зададен от моите български познати по повод на изобилната кожарска продукция, се състои от две части.
В може би никоя друга метрополия по света бизнесът и културата не са толкова взаимнообвързани колкото във Флоренция.
Ренесансът се ражда точно тук, защото е предшестван от бум на вълнена индустрия, който превръща града в един от индустриалните и търговски центрове на Европа през Средновековието.
Натрупаните финансови средства водят до създаването на първите банки и прото-капиталистически организации, а концентрираното богатство - до желание за лукс и красота в ежедневието. Ранните банкери и индустриалци на Флоренция със самочувствие и размах инвестират в грандиозни сгради, картини и статуи и така привличат най-талантливите творци на Европа.
Вечната конкуренция, толкова характерна за бизнеса, се пренася и на полето на изкуството.
Художници, скулптори и архитекти се надпреварват да се доказват и създават още по-красиви и оригинални творби. Така икономическият бум и свободната инициатива подклаждат културната революция, позната ни днес под името Ренесанс.
Славата на града като център на изкуството пък засилва интереса към индустриалното му производство. Щом във Флоренция работят най-добрите творци и гражданите имат най-изтънчен вкус, значи и стоките оттам трябва да са от най-добра разработка и фин дизайн.
Дори и днес тази романтична представа продължава да обгръща продуктите продавани тук. Мнозинството туристи, прясно влюбени във Флоренция, просто не могат да се стърпят да не купят чанта, ръкавици или портфейл като спомен. А когато си дадете сметка, че посетителите на града наброяват значителната цифра от близо два милиона годишно (цяла България е посещавана от едва единайсет милиона), става ясно, че броят на потенциалните клиенти не е никак малък.
Другата причина бизнесът с кожените изделия да върви, уви, далеч не е толкова изискана. Чантите във Флоренция може и да имат етикети Made In Italy и наистина да идват от Прато, но произвелите ги ръце да не са италиански.
Ако не сте следили отблизо икономическите новини от Апенините в последното десетилетие, ето голите цифри, познати до болка на местния бизнес и медии.
Според статистиката в Прато, градът на двайсетина километра от Флоренция и център на европейската текстилна и кожарска индустрия, има едва три хиляди фирми с италиански собственици и три хиляди и двеста - с китайски ( а в цялата провинция са близо четири хиляди).
Официално регистрираните жители от азиатски произход са едва шестнайсет хиляди, но местните власти пресмятат поне още четиридесет и пет хиляди нелегални. Според данните на италианската национална банка, от Прато към Китай на ден се превеждат по средно 1,5 милиона долара.
Пожарът в китайска фабрика в града през 2013 г., в който загинаха седем работници, бе отразен с големи заглавия и разследвания в италианските медии. От тогава ред местни политици дори подозират и открито говорят за "китайска стратегия за превземане на Европа отвътре". Опасенията им са, че се създават анклави, които да се използват от Пекин като козове в икономически и политически преговори.
Aко на други места в Европа страхът е, че индустрията ще избяха в Азия, то в Тоскана хората се опасяват, че Азия вече е доша при тях.
Процесът на превземане отвътре на Made in Italy започва преди две десетилетия когато италиански бизнеси започват да внасят евтина работна ръка от Китай като опит да се преборят с глобалната конкуренция и натиска за сваляне на цените.
Емигрантите обаче се оказаха по-амбициозни, отколкото някой италиански шеф си е представял. За едно десетилетие те успяват от наемни работници да станат собственици на бизнеси.
Както саркастично коментира NY Times, когато сочат с пръст китайците, италианците неволно си признават и че са бити в собствената си игра.
Доскоро те вярваха, че никой чужденец не може да се оправи в двете дисциплини, на които те са майстори - криенето на данъците и навигирането на местната бюрокрация.
Китайците например са научили как да регистрират фирми, да ги затварят точно преди данъчните да дойдат на проверка на регистрираните доходи и пак да ги отварят, но под ново име и данъчен номер, и така да избягват плащането на налози. През годините ред местни политици също бяха уличени за взимане на подкупи от китайски бизнеси и лица.
В своя защита емигрантите посочват, че в Прато безработицата е едва 7%, докато в цяла Италия тя е почти 11%. А колко италианци живеят dolche vita благодарение на парите от наемите от наследени халета, доскоро фалирали заводи и прашни магазини? Децата на новозабогателите китайци дори се записват да учат висшите тайни на италианското занаятчийство в Scuola del Cuoio.
Както цифрите подсказват, китайският бум в Тоскана не е временно явление и няма шанс скоро да изчезне.
Затова ред пътеводителi и интернет форуми предлагат списъци на магазини и щандове, където можете да си купите стоки идващи директно от италиански фабрики с италиански работници.
Във времето на евтиния и масов туризъм обаче винаги ще има орди от клиенти, които не могат, или не желаят, да дадат триста евро за кожена чанта. Те искат просто спомен от Флоренция, дори когато не са много сигурни, че етикетът Made In Italy наистина означава 100% италианско производство.
