Пилотът, когото обвиниха за гибелта на Манчестър Юнайтед

Когато пише книгата си „Отборът, който не загина", британският журналист Джон Робъртс успява да се свърже с бившия летец Джеймс Тейн. Това е пилотът на полет номер BE609 на авиокомпанията British European Airways, в който на 6 февруари 1958 г. загива половината отбор на Манчестър Юнайтед. На бутилка хубаво уиски човекът, дамгосан като убиец на „бебетата на Бъзби", проклинат от хиляди, че не е умрял в онзи февруарски ден, прави своята единствена изповед за трагедията на летището в Мюнхен.

Малко предистория: през 50-те години за мениджър на Манчестър Юнайтед е нает Мат Бъзби. Бивш футболист на съгражданите от Сити, 36-годишният тогава Бъзби променя не само Юнайтед, но и английския футбол въобще. Събира в първия отбор хлапаци на по 17-18 години - Роджърн Бърн, Джеки Бленчфлауър, Еди Колмън, Лиъм Уилън, Денис Вайълет, Дънкън Едуардс, Боби Чарлтън и др.

Новият Манчестър Юнайтед тръгва от нулата, за да стане два пъти шампион на Англия през 1956 и 1957 г. „Бебетата на Бъзби", както ги наричат, променят тотално концепцията за игра на Острова. Физическата сила отстъпва на импровизациите, движението, техниката и бързите пасове. За този отбор пътят към трофея е по-вълнуващ, отколкото самото му спечелване. Англия полудява по „Бебетата на Бъзби" така, както по-късно ще се побърка по „Бийтълс".

Манчестър Юнайтед става и първият английски отбор, участвал в турнира за Купата на европейските шампиони. През 1957 г. малките достигат чак до полуфинала, където отпадат срещу бъдещия носител на трофея Реал (Мадрид). „Още имаха мляко по устата, макар и да не им личеше", разказва Мат Бъзби.

На следващия сезон Юнайтед се класира на четвъртфинала, където трябва да играе срещу Цървена звезда в Белград. За пилоти на чартърния полет назначават Джеймс Тейн и Кенет Реймънт, бивши асове от Кралските военно-въздушни сили, а понастоящем в гражданската авиация. Реймънт има повече летателни часове със самолета Airspeed AS.57 Ambassador, и по принцип той трябва да бъде капитан на полета, а не Тейн.

Последният си спомня: „Когато пристигнах, Кен вече беше там. Казах му: „Аз ще ги откарам до Белград, а после ти ще ги прибереш обратно". И двамата бяхме квалифицирани пилоти с много опит, всеки можеше да бъде капитан. Кен обаче имаше повече летателни часове в управлението на този вид самолети".

И действително, Джеймс Тейн закарва безпрепятствено отбора до Белград, а на обратния път полуфиналистите от Манчестър Юнайтед трябва да бъдат возени от Реймънт. На борда има общо 44 пътника, а в Мюнхен е планирано кацане за дозареждане с гориво.

В 14:19 ч. по Гринуич диспечерът на летището в Мюнхен съобщава, че самолетът на отбора е готов за излитане. Издадено е и разрешение, което изтича в 14:31 ч. Първият опит на Реймънт да отлепи машината от пистата е пресечен от Тейн, който обръща внимание на две неща: необичайното колебание на стрелката на манометъра на левия двигател, и странните звуци при ускорението.

Три минути по-късно пилотите правят втори опит за излитане, но бързо се отказват заради проблем с горивната смес, постъпваща в двигателя - нещо нерадко срещано в тези самолети.

Тейн съобщава на пасажерите, че ще трябва да напуснат самолета и да изчакат в залата на летището, тъй като се налага проверка на двигателите. Когато пътниците влизат в сградата, футболистът Дънкан Едуардс пуска телеграма на хазяйката си: „Всички полети са отменени, пристигаме утре. Дънкан". Всъщност Дънкан никога няма да пристигне в квартирата си.

В това време Тейн и Реймънт обсъждат с бордния инженер Бил Блек възможните варианти. Последният препоръчва да останат за нощуване в Мюнхен, и да отлетят чак на следващия ден. Но само след 48 часа предстои един от решаващите мачове на сезона, и Манчестър Юнайтед не може да си позволи загубата на цял един ден. Тейн предлага да осъществят ускорено излитане, преди самолетът да е достигнал последната една трета от пистата. По мнението на пилота това е напълно възможно, тъй като трасето в Мюнхен е дълго повече от два километра.

След съвещанието пасажерите са поканени да заемат местата си. Всички са разтревожени и изплашени, а Вера Лукич - съпруга на югославски дипломат, дори не иска да се връща на борда. Тя държи за ръка малката си дъщеря Весна, а освен това е бременна. Но вратарят Хари Грег успокоява жената с аргумента, че пилотите и летищните власти си знаят работата. Именно Грег ще спаси малко по-късно Вера и дъщеря й от стоманения ад, а Вера ще роди момченце...

Така в 14:59 ч. самолетът получава разрешение за излитане. Отначало машината набира скорост, както е по план. Тогава радистът Бил Роджърс подава сигнал „V1", след който прекратяването на излитането вече не е безопасно. След две секунди Реймънт чува в слушалките и „V2" - знак, че минималната скорост за отлепяне от земята вече е достигната.

Но точно в този момент самолетът почва да губи скоростта си.

Джеймс Тейн: „Натиснах дросела, но той вече беше стигнал до края. В това време Кен дърпаше щурвала към себе си, също без никакъв резултат. Опитваше се поне да завием надясно, тъй като пред нас имаше къща и дървета. Нищо не се получи. Хванах се с ръце за главата и зачаках удара..."

Самолетът пробива оградата, пресича пътя и удря с крилото си стената на къщата. Избухва пожар, навсякъде летят отломки. Машината още няколко секунди се върти на едно място, забива се в някакъв дървен гараж. За беда вътре има камион, пълен с гориво. Експлоадира... Чува се адски тътен, а след това настъпва пълна тишина.

Това е национална катастрофа. В трагедията загиват 23-ма пасажери, сред които осем от „бебетата на Бъзби". Други осем от жертвите са спортни журналисти, пътуващи с отбора. Трима от ръководството на клуба също не се завръщат никога у дома.

Манчестър плаче, както и цялата Англия, както и футболна Европа.

Но още докато върви траурът, в Англия вече търсят виновника. Всички сочат оцелелия пилот Джеймс Тейн. За това спомага и изявлението на германските власти, че самолетът бил покрит с 8 см сняг, който уж не бил почистен преди излитането. Освен това и крилата били замръзнали.

Сред обвиненията на немците присъства и случайна снимка, направена от привърженик на Юнайтед точно преди втория опит за излитане. На нея се вижда бяло петно на повърхността на самолета, обявено като непочистен сняг.

Така светът на Дейвид Тейн изведнъж се сгромолясва. Той отрича да има вина, и почва борба да докаже невинността си. Но две години по-късно му нанасят втори удар. Авиокомпанията го уволнява с мотив, че при злаполучния опит за излитане са разменили местата си със загиналия пилот Кенет Реймънт. По принцип в авиацията капитанът има право да разреши на другия пилот да управлява самолета, ако е достатъчно квалифициран. Но точно в правилата на британските авиолинии това не е позволено.

Семейството на Тейн се оказва подложено на невиждан и нечуван тормоз. Сочат ги като убийци. Налага се жена му да си смени работата. Дъщуря им, която тогава е само на осем години, става обект на издевателства в училище, тъй като децата понякога могат да бъдат много жестоки.

Но Дейвид Тейн не се предава, и почва собствено разследване.

Първоначално посолството на Великобритания в Германия се опитва да му попречи, тъй като преди това стоварва вината изцяло върху него. Целта е ясна - да не се стигне до дипломатически скандал и да има ясно очертан виновник. Министърът на външните работи лорд Челфънт дори казва, че „евентуални съмнения върху работата на немската страна са нежелателни". Дълго време воплите на Тейн за справедливо следствие не са чути от никого. Но накрая лично премиерът Харолд Уилсън казва: „Мисля, че през цялото това време с Дейвид Тейн е постъпвано несправедливо..."

Чак след това изявление експертите доказват, че ледът по крилата на самолета няма как да доведе до рязкото спадане на скоростта. Намират се и очевидци, които свидетелстват, че преди излитането самолетът е бил залян с химикали, разтопили снега. Десет години след катастрофата, през 1968, британските експерти установяват категорично, че бялото петно от снимката не е лед и сняг, а просто отражение на светлина.


Констатирано е още, че летищните власти в Мюнхен не са обърнали достатъчно внимание на самата писта. Трасето просто не било почистено навсякъде, и именно това довежда до намаляването на скоростта точно в критичния момент, когато самолетът трябва да излети.

През март 1969 г., след единадесет тежки години борба, правдата възтържествува. Джеймс Тейн е обявен за невинен от британското правителство, което оттегля всички обвинения към него. Но животът му вече е съсипан, а смелият пилот се състарява преждевременно.

Начело с оцелелия Мат Бъзби и останалите от „бебетата" Манчестър Юнайтед успява да възкръсне и печели Купата на европейските шампиони през 1968 г. във финала с Бенфика. А изтормозеният Дейвид Тейн умира през 1975 г. от сърдечен удар.

Новините

Най-четените