Преди точно 25 години, на 10 януари 1995 година, Манчестър Юнайтед привлече Анди Коул от Нюкасъл за рекордните тогава за Острова седем милиона паунда, включително заминаващия в обратната посока Кийт Гилеспи.
Сделката все още се помни като една от най-странните в ерата на Висшата лига. Ето какво точно се случи в онзи вторник през 1995-а.
Първият, който разбира, че има нещо нередно, е халфът на Нюкасъл Лий Кларк. Коул е най-близкият му приятел в отбора и негов съсед, но закъснява, когато двамата трябва да тръгнат заедно за тренировка.
„Не отваряше вратата, не вдигаше и телефона – споделя пред Daily Mail Кларк. – Казах си, че няма да ме глобяват заради него и тръгнах сам.“
Докато пътува, Кларк получава обаждане от Коул по телефона в колата си. Нападателят се извинява и обяснява, че е бил в Манчестър, но е обещал да мълчи.
„Бях съкрушен – продължава Кларк. – Всичко е било уредено предната вечер. Ние трябваше да купуваме най-добрите футболисти, а не да ги продаваме. Всички на тренировката бяха разочаровани, но вярвахме в Кевин (Кийгън).“
Всъщност, сделката се задвижва в седмицата преди агентът на Коул – Пол Стретфорд, да подшушне на мениджъра на Нюкасъл Кийгнън, че Алекс Фъргюсън има интерес към нападателя.
Вместо да откаже веднага офертата, Кийгън иска седмица, в която да обмисли предложението. Междувременно, Нюкасъл завърши наравно 1:1 за ФА Къп в мач, в който Коул не е на нужното ниво.
„Анди беше страхотен човек и великолепен футболист. Беше вкарал рекордните 41 гола за нас предния сезон. Ценяхме го безкрайно много, но от известно време не беше в най-добрата си форма – спомня си тогавашният помощник на Кийгън на „Сейнт Джеймсис Парк“ Тери Макдърмът.
Усетихме, че може и да ни напусне, защото се държеше необичайно и не приличаше на себе си на терена. Кевин мислеше, че ще бъде по-добре както за Анди, така и за клуба, да осъществим сделката.“
Преговорите започват в понеделник и след като Кийгън успява да убеди шефовете на Нюкасъл, се стига до сделка от шест милиона паунда плюс Кийт Гилеспи.
„Ако откажех, цялото нещо пропадаше, но Кийгън ме убеди – спомня си Гилеспи, който тогава 19-годишен е на крачка от това да се установи в първия отбор на „Олд Трафорд“.
Сър Алекс ме дръпна и ми обясни ситуацията. Помислих си, че ще ми каже, че иска да играя повече и че трябва да обсъдим бъдещето ми в клуба. Бях в шок.“
Стив Брус, по случайност настоящ мениджър на Нюкасъл, а тогава капитан на „свраките“, също играе сериозна роля за осъществяването на сделката.
„Стив беше „джорди“ и ми каза да приемам, без да се замислям – разказва още Гилеспи. – Каза ми, че в Юнайтед все още избират Андрей Канчелскис вместо мен, а сега ще имам възможност да се докажа и да си изградя име. Убеди ме и се съгласих.“
След победа с 2:0 на „Брамъл Лейн“ отборът на Юнайтед тръгва обратно за Манчестър, но Фъргюсън и Гилеспи се запътват към хотел в Шефийлд, където ги чакат Кийгън и шефове на Нюкасъл.
„Трябваше ми само минута с Кевин и това беше достатъчно. Имаше някаква магия около него – казва още Гилеспи.
Но тогава нямах агент и сър Алекс се застъпи за мен. Получавах по 250 паунда на седмица в Юнайтед. Но той каза, че взимам по 600 и че Нюкасъл трябва да ги удвои до 1200. Бях много доволен!“
На следващата сутрин Гилеспи пътува за медицинските си прегледи. Започват да се разпространяват слухове, че нещо се случва.
„Бях в нюзрума онази сутрин и ми се обади човек от клуба – спомня си тогавашният отговорен спортен редактор на Newcastle Evening Chronicle Джон Гибсън.
„Ама ти сериозно ли?“ Бях тотално шокиран. Стилът на Кийгън не беше такъв. Той купуваше най-доброто, а не го продаваше. Започна лека паника, защото трябваше да затваряме броя, а това беше новина за първа страница.
Но дали ще се случи? Коул имаше проблеми в пищяла и не играеше добре. Чудехме се дали ще мине прегледите.“
Новината бързо достига до феновете и стотици се събират пред стадиона. Някои дори наричат Кийгън „предател“.
Кийгън, Макдърмът и шефовете ги наблюдават през прозорците. Дъглас Хол, син на президента сър Джон, иска помощ от охраната да осигури две коли, с които да се изнижат от стадиона. Кийгън отказва и казва, че ще слезе при тълпата.
„Така всички тръгнахме надолу – казва Макдърмът. – Но след като Дъглас и Фреди (Шепърд) видяха колко много хора има, останаха вътре. Излязохме само аз и Кевин. Хората не бяха доволни.
Но Кевин им обясни, че ще продължи да води клуба напред и че трябва да му вярват. Имаше харизма и хората му имаха доверие.
Няма да забравя как един фен каза: „Не би продал Коул, без да има готов заместник.“ А аз казах на себе си: „О, да, би!“
По същото време в дъждовния Манчестър, костюмиран и редом до Фъргюсън, Коул е представен като нов играч на Юнайтед, а шотландецът казва, че е бил „приятно изненадан“ от това, че Кийгън се е съгласил на сделката.
По-късно Коул заявява: „Мислиш си: „Мениджърът не ме иска повече“, и няма какво друго да направиш, освен да продължиш.“
Феновете на Нюкасъл, повярвали в думите на Кийгън, настояват за привличането на Алън Шиърър, Роберто Баджо и Мат льо Тисие. Шест месеца по-късно са платени 6 млн. паунда за Лес Фърдинанд, а след като Нюкасъл завършва втори в лигата, зад Коул и Юнайтед, на следващото лято пристига и Шиърър за рекордната за световния футбол сума от 15 млн. паунда.
„Мисля, че не се справихме зле с Лес и Алън след това – казва още Макдърмът. – Не може да критикуваме Анди. Усещахме, че искаше да си тръгне, въпреки че не го признаваше. А и успя да спечели няколко титли на Висшата лига, както и трофея от Шампионската лига.“
В седемте си години на „Олд Трафорд“ Коул стана пет пъти шампион на Висшата лига, като бе част и от паметния требъл на Манчестър Юнайтед през 1999-а. А всичко започна в онзи вторник 10 януари 1995 г.
