Дуайт Йорк направи блестяща кариера, колкото и високи да са стандартите ви. Звездата му във Висшата лига изгря с Астън Вила, след което спечели требъл с Манчестър Юнайтед и игра почти до 40-годишна възраст.
Ако сте забравили, или изобщо не знаете, ще ви припомним думите на бившия мениджър на Вила Джон Грегори от лятото на 1998 година.
След като наскоро бе преглътнал раздялата с голаджията от Тринидад и Тобаго, който премина в Юнайтед за близо 13 млн. паунда, наставникът заяви: "Дуайт дойде и ми каза в лицето, че не иска да играе повече за нас и настоява да премине в Манчестър Юнайтед. Това наистина ме нарани жестоко и ако имах пистолет, щях да го застрелям."
За щастие на футболиста, Джулиан Джоаким и Дион Дъблин се развихриха в предни позиции за бирмингамци и охладиха страстите на Грегори да извърши най-тежкото престъпление.
Но Дуайт щеше да се изправи срещу други тежки заплахи - макар и не така добре документирани - в хода на своята четиригодишна кариера на "Олд Трафорд".
В началото на новото хилядолетие анонимният собственик на dwight-yorke.co.uk извърши шантаж срещу нападателя.
"Писах на Дуайт Йорк преди няколко месеца с питане дали се интересува от закупуването на този домейн. Предложих му да направя и негов фен сайт безплатно. Всичко, което поисках, беше да ме спомене в програмка на Юнайтед за някой домакински мач", обясняваше загадъчният изнудвач в съобщения до таблоидите.
Добра оферта, а и никъде не се споменаваше думата пистолет, излязла от устата на стария Джон...
Изглеждаше просто като находчив творец, който търсеше реклама с помощта на своя идол, като му предлагаше нещо в замяна.
Но Йорк така и не отговори на верния си фен.
"Предполагам, че Дуайт е много зает човек в живота. Можеше обаче поне да си направи труда да изпрати кратък отговор, че не е заинтересован, по дяволите", написа бесният програмист.
Той обаче бе подготвил своето отмъщение и скоро във въпросния сайт се появиха пикантнти снимки на модела Джордан (Кейти Прайс), по това време гадже на играча.
Йорк беше огромно перде на терена и в живота и не се виждаше как публикациите ще го смутят чак толкова много и ще го извадят от равновесие, но бе ясно, че хакерът иска да го компрометира.
Агресорът обаче не се побираше в кожата си и дори се закле да продължи борбата: "Всеки път, когато смени приятелката си, съдържанието на този сайт също ще се променя. Ще бъде като негова сянка, от която не може да избяга."
Успехите с Юнайтед
Като стана въпрос за сянка, в края на 90-те Йорк оставяше защитниците да преследват неговата по терена, а когато премина в състава на "червените дяволи", оформи убийствен тандем с Анди Коул.
В продължение на три години дуото играчи, родени с двайсетина дни разлика през есента на 1971-ва, експлоатираше съперниците на Юнайтед в апогея на "4-4-2" ерата.
Сър Алекс бе на върха на щастието си, а вероятно и до днес се плаши от спомена, че първият му избор през лятото на 1998-а не беше Дуайт Йорк, а Патрик Клуйверт от Милан. Не че холандецът не бе страхотен по онова време, но тандемът Коул-Йорк наистина беше вълшебен.
Дуайт наниза седем гола още преди Коледа и бързо влезе под кожата на феновете.
Беше станал още по-голяма звезда на Острова, а в началото на декември, когато Юнайтед се изправи срещу Астън Вила, добра дума за него намери даже и бившият му бос Джон Грегори, който няколко месеца по-рано бе готов да го простреля фатално.
"Излях чувствата си и показах какво ми беше тогава. Бях наранен от факта, че повече не искаше да играе за Вила, но все още изпитвам най-голямо възхищение към него като играч."
Йорк завърши сезона с требъла за Юнайтед през пролетта на 1999-а с 29 гола във всички състезания, като 18-те му попадения в първенството му спечелиха голмайсторския приз и го направиха Играч номер 1 на сезона.
На следващата година увеличи головата си сметка на 20, а в третия си сезон вече не получаваше толкова много игрово време, но успя да допринесе за третата поредна титла на "червените дяволи" и се отчете с хеттрик при паметното 6:1 над Арсенал.
В много отношения обаче животът на Йорк извън терена засенчваше футбола му.
Подобно на Дейвид Бекъм, Дуйт често си навличаше гнева на сър Алекс Фъргюсън за светските си изяви и безкрайните партита.
И в един момент чашата на търпението на легендарния шотландец преля.
През сезон 2001/02, четвърти и последен за нападателя от Тринидад на "Олд Трафорд", Фърги настоя пред борда на Юнайтед да продаде Йорк преди Коул, след като и двамата свиреха "втора цигулка" след Рууд ван Нистелрой.
В крайна сметка тандемът се озова в Блекбърн, а в статистиката на Дуайт през споменатата кампания за Юнайтед остана едно-единствено попадение.
Тъжен и неочакван край на една история, започнала като приказка.
Роден да бележи
В интерес на истината, Йорк никога не се е притеснявал да говори и не е отричал влечението си към купонджийския начин на живот.
Солидна част от автобиографичната му книга "Born to Score" разказва пикантнти подробности. Като тази от тийнейджърските му години, в която майката на тогавашното му гадже почти ги спипала да правят секс в нейната спалня. "Не ми оставаше нищо друго освен да сграбча дрехите си и да се скрия под леглото, докато приятелката ми печелеше време..."
И още куп подобни забавни случки от разгара на кариерата му, които според Фъргюсън са се отразявали негативно на представянето му.
Макар че мениджърът не бе съвсем прав. За това свидетелства спортното дълголетие на Йорк, който игра почти до 38 и в края на футболния си път изпълняваше ролята на централен полузащитник - позиция, изискваща солидна физическа подготовка и издръжливост.
На 34 пък Дуайт сбъдна съкровена мечта и изведе страната си с капитанската лента при първото участие на Тринидад и Тобаго на Световно първенство.
Изобщо - постигна невероятни успехи в играта, въпреки че винаги ще останат догадките от типа: какво ли щеше да постигне, ако не бяха годините с палавата Джордан.
Любовта, драмите, скандалите, разделите и събиранията... Всичко това няма как да не е влияело на формата му.
Но, може би, се нуждаеше от тях, за да изкарва гнева си на терена. И сър Алекс можеше да повярва повече в него. Най-малкото заради 52-та му гола в 96 мача за Юнайтед във Висшата лига.
