Салваторе Бани не трябваше да го прави. Той като цяло не беше от хората, които се съобразяват с това какво е редно и какво не. Типичното ренде - страшилище за бранителите в Серия "А" през 80-те на миналия век, близък приятел и "бодигард" на Марадона на терена, този суров тип имаше всички достойнства на човек от Юга, въпреки че бе родом от Реджо Емилия.
Достойнства, разбира се, които бяха оценявани най-вече в региона на Неапол. На Север от Рим гледаха на въпросните характеристики по-скоро като недостатъци. Беше избухлив младеж със склонност към агресия, казано най-общо.
Та през октомври 1987-а Бани вдигна ръка и показа ясно gesto dell'ombrello към Южната трибуна на "Олимпико" в Рим. Ще рече - жеста на "чадъра", сви ръката в лакътя обидно, че и извади един среден пръст, за да е още по-ясно какво иска да каже на ултрасите на Рома. И това бе краят на едно от най-странните, ако не и най-странното, ултрас приятелство в историята.
Наполи и Рома играят за първи път помежду си в края на 20-те години на миналия век, но тогава ултрас култура в Италия още няма. Хората от двата града имат взаимно уважение - те са опората на Юга срещу "онези от Пиемонт и Севера", които са сноби, добре облечени и надменни, а обувките им никога не са изкаляни. Римляни и неаполитанци споделят тази обсадна психика на "всички са срещу нас" и този манталитет се пренася във футбола.
60-те години са началото на приятелството между публиките, но през 70-те и 80-те се случват неща, които карат цяла Италия да гледа изумено. Ултрасите на Рома и Наполи - най-горещите глави в страната, са като братя. И, да, днес това ви звучи невъзможно, но е абсолютен факт.
Гледката е невероятна. Дали мачът е на "Олимпико" или на "Сан Паоло", няма значение.
По един избран фен от двете страни слиза на терена с огромно знаме, веят ги заедно в центъра. Южната трибуна скандира "Наполи, Наполи", а северната отвръща "Рома, Рома". Не са малко случаите, в които най-крайните групировки от ултрас секторите седят заедно. Наистина - звучи невероятно, но това са документирани факти.
Братството на Юга е по-силно от всичко, дори в най-напечените мачове помежду им, на трибуните няма скандали, а уважение. Все едно са от един отбор.
Пионерът, променил културата на ултрас движението в Италия, е групировката CUCS - Commando Ultrà Curva Sud.
Зад нея застават лудите римляни, готови на всичко за Рома. Лидерът на тифозите на Наполи Дженаро Монтуори съвсем открито взима името и основава CUCB - Commando Ultrà Curva B, където пък се обединяват най-радикалните фенове на "небесносините". Двете групи слагат знамената си едно до друго на мачовете Наполи - Рома, като снимки и видеа от дербитата в периода 1980-1984 г. го доказват ясно.
Толкова е силна връзката им в тези години, че се стига да стряскащи неща, при това в разцвета на хулиганството и насилието по италианските стадиони.
През октомври 1982-ра Рома бие с 3:1 в Неапол, а в двете трибуни зад вратите агитките са смесени. Феновете на Наполи са бесни на съдийските решения и чупят огради, хвърлят по терена каквото им попадне, атакуват полицаи... Но не посягат на хилядите романисти между тях, отличаващи се с жълто-червените си шалчета. Нито едно сбиване!
В края CUCB дава тон и стадионът скандира "Рома", за да окаже уважение на победата на гостите.
На "Олимпико" в ответния мач Курва суд посреща с огромни банери "Братя" гостуващите неаполитанци, които два кръга по-рано са вдигнали огромен транспарант "Лациали, мръсни копелета", когато играят срещу Лацио.
Нечувано братство, наистина. Всички останали ултра групи в Италия се мразят неистово в онези години, особено през 80-те.
Първите проблеми се появяват в средата на споменатото десетилетие.
През 1985 г. Наполи купува Бруно Джордано от Лацио - особено мразен от романистите играч. И още първият мач Наполи - Рома предизвиква опити за насилие към нападателя. Преди него пак има веене на знамена заедно на терена, всичко е постарому. Приятели.
Но Джордано извежда Марадона и гостите повеждат с 1:0 насред Рим, а Южната трибуна просто полудява в гняв срещу омразния лациал. Половината стадион запява песен с обидно съдържание към него, а неаполитанците освиркват и започват да хвърлят предмети по романисти от съседните им сектори. Но тарторите на CUCB и CUCS се намесват, спирайки всякакви опити за сбиване. Това са приятели. Не може така. Напрежението обаче вече тлее и бурето с барут е напът да избухне. Случва се две години по-късно.
През октомври 1987 г. Наполи гостува на "Олимпико", а уговорката е традиционната среща на феновете с флаговете на терена да се състои, както винаги. Двете момчета отиват към Северната трибуна и неаполитанците ги аплодират, а после тръгват към Южната. И се случва нещо неочаквано. Романистите започват да замерят с предмети тифозото на Наполи, който носи знамето. Обиждат го, а само намесата на тарторите на CUCS го спасява и той се връща към терена, напълно шокиран.
В сектора с ултрасите на Рома започват вътрешни схватки, като лидерите на CUCS не успяват да овладеят положението - останалите са твърдо против неаполитанците да бъдат посрещани като приятели.
В това време отсреща вече са разбрали какво става и трибуната на Наполи запява "Roma merda, Roma merda" (не се нуждае от превод). Целият мач минава под огромно напрежение, а след него започва вечер, изпълнена с насилие из улиците на Рим. Но не и преди жеста на Бани.
В края, след като Наполи е измъкнал точка с късен гол на Франчини, въпреки че е с девет души на терена, емоциите взимат връх и у играчите. Защитникът тича към Курва суд и показва "чадъра" - среден пръст и свитата в лакът ръка: "Ето ви това!". И нататък нищо не може да спре агресията.
Ерико Нови, популярен ултрас на Наполи, разказва:
"На път към гара "Термини" знаехме, че този път няма да е като преди. Няма да има изпращане, взаимни аплаузи и песни с хората от Южната трибуна. Чакаше ни засада с бухалки още на площада пред гарата, атакуваха ни отвсякъде. Доста хора пострадаха от двете страни онази вечер. И това бе краят."
Бани признава: "Прекалих, а това бе краят на приятелството на двете публики. Често са ме карали да говоря по темата в Неапол, но никой никога не ме укори за това, което сторих."
Историята на най-странното ултрас приятелство се превръща в такава на неистова омраза и насилие.
Въпреки че официално "братството" е прекратено едва през 1994-та, когато групировката Boys Roma го обявява. Неаполитанците приемат. Няма вече приятелство.
По това време CUCS е твърде разделен и пред края на съществуването си, без да е вече най-влиятелната група на Южната трибуна. Само там са останали приятели на Наполи, след като през 1991-ва Монтуори и CUCB вдигат огромен транспарант: "В почит на Антонио де Фалчи", за 18-годишния фен на Рома, убит от ултраси на Милан. Но останалата част от трибуната с гостуващи неаполитанци освирква и опитва да свали банера.
Влиянието на CUCB също е намаляло, а това е групировката, която държи приятелството в десетилетието преди това.
Инцидентите от тогава са много. За да се стигне до това днес почти винаги да няма гостуващи агитки на тези мачове. В последните три сезона ги върнаха, но полицията полага невероятни усилия да охранява римляните в Неапол и неаполитанците в Рим. И не се справя винаги.
През 2001 г. Рома бе на път да стане шампион в Неапол и над 10 000 пътуваха за мача. Бяха подложени на атаки, имаше ранени, човек загуби зрението си при удар с бутилка.
През 2005-а на гарата в Неапол настана такава битка, че 31 полицаи бяха ранени, а участъкът, който е на стотина метра от гарата, бе подпален от ултрасите. Три месеца по-късно неаполитанците бяха посрещнати с камъни, бомбички и ножове на "Термини" в Рим, като един техен фен бе наръган в крака и имаше късмет да оцелее.
Същото се случи с момче с татуировка на Рома в Неапол, без дори да има мач. Просто при пазаруването на сувенири се видял татусът на лявото му рамо... И той оцеля, въпреки че раната бе в бедрото и бе изтекла много кръв.
Кулминацията дойде през 2014-а, когато Наполи игра с Фиорентина на финала за Купата на Италия в Рим, като над 30 хил. пътуваха от Юга към столицата. През деня по улиците на Вечния град имаше сбивания, засади от романистите и атаки на групи неаполитанци. При Тор ди Кинто група от тях разпознаха Даниеле де Сантис, популярен лидер на Курва суд, и го атакуваха, докато той бе на работа. В преследването римлянинът стреля с пистолет и уби Чиро Еспозито - ултрас на Наполи. Той не успя да оцелее след 53 дни в болница.
Четирима души бяха осъдени на по осем месеца за инцидента, в който самият Де Сантис бе пребит почти до смърт. А той получи 26 години зад решетките...
Апели на политици, на треньори, на футболисти - нищо не помага през годините и тази омраза днес е вероятно по-силна от всяка друга в италианския футбол. Или, казано по-точно - агресията и насилието са най-често срещани около нея.
А някога те бяха братя. Братята от Юга.
