Как един датски маниак по татуировките стана култов герой на "Анфийлд"

Привържениците по трибуните обикновено усещат кога един футболист в техния отбор е по-специален от останалите.

А когато става въпрос за клуб като Ливърпул, публиката винаги има усет за играчите и им отдава дължимото - а тези, които спечелят хората на своя страна, добиват култов статут и няма опасност да бъдат забравени.

Даниел Агер определено беше сред футболистите, изградили много силна връзка с феновете.

Датският централен защитник беше сравнително неизвестен, когато пристигна на "Анфийлд" през януари 2006 г., но бързо си изгради име.

Още през първата си година край река Мърси, Агер спечели ФА Къп и Къмюнити Шийлд, както и сърцата на зрителите по трибуните.

За него бяха платени 6 млн. паунда на Брьондби и колкото и незначителна да изглежда сумата от днешна гледна точка, тогава той всъщност беше най-скъпият защитник в клубната история.

Днес този рекорд държи Върджил ван Дайк, който отдавна доказа, че си струва парите - но същото важеше и за Агер.

Осем години и половина изкара датчанинът в Ливърпул, за да се утвърди като един от най-успешните трансфери на Рафа Бенитес. Проблемите с контузии го възпрепятстваха неведнъж, но страстта му към футбола като цяло и конкретно към "мърсисайдци" оставаше водещата му движеща сила.

Постепенно той загуби титулярното си място и кариерата му в Ливърпул залезе. Особено в началните години обаче Даниел Агер беше светъл лъч в един труден период за "червените".

Висок и жилав, той не блестеше със скорост, но футболен интелект не му липсваше и умееше отлично да чете играта. 

Не се притесняваше и да се включва в предни позиции и да дава амбициозни извеждащи пасове, обикновено достигащи целта. От прецизния му ляв крак често започваха атаките на Ливърпул, а 14-те му гола показват, че умееше и да ги завършва.

Агер притежаваше свиреп удар отдалеч и още първото му попадение за клуба беше един снаряд, оставил Рой Керъл като закован.

Публиката бързо се научи, че от датчанина могат да се очакват фамозни изпълнения от дистанция и обичаше да го окуражава с викове "Шут!", когато той вземеше топката на разстояние 30-40 метра от противниковата врата.

Почти пълно копие на първия му гол "Коп" видя през април 2009 г. срещу Блекбърн.

Агер посвети това попадение на 96-те жертви от трагедията на "Хилзбъро" - защото знаеше какво означава да играеш за този клуб и как трябва да цениш историята му.

Може би най-запомнящото се представяне на бранителя с червената фланелка дойде на полуфинала реванш от Шампионската лига през 2007-а.

Ливърпул беше загубил с 0:1 от Челси на "Стамфорд Бридж", а обвиняван за гола беше именно Агер. Той се нуждаеше от голям мач на "Анфийлд" и го направи, като изобщо не позволи на Дидие Дрогба да диша.

На всичкото отгоре отбеляза и единствения гол, възползвайки се от подаване от пряк свободен удар на Стивън Джерард.

Така Ливърпул стигна до дузпите и ги спечели, за да отиде на финала срещу Милан.

Този финал (повторение на незабравимия Истанбул 2005) завърши зле за английския тим, който загуби с 1:2 и за Агер беше твърде слаба утеха, че асистира на Дирк Кайт за почетния гол в края.

Датчанинът не успя да изпълни мечтата си и не спечели европейски трофей с Ливърпул, но обичайно беше на висота в Европа.

Във Висшата лига също не успя да се поздрави с титла, но за него лоялността беше по-важна от трофеите.

Когато Брендън Роджърс пое Ливърпул, Агер продължаваше да бъде измъчван от травми, получаваше все по-малко шансове за игра и ставаше ясно, че кариерата му в тима е към края си.

През 2014 г. той напусна, но не и преди да забие 14-тия си гол за клуба при победата с 2:1 над Нюкасъл, когато и помаха за сбогом на трибуната "Коп".

Докато защитаваше цветовете на "мърсисайдци", Агер получи оферти за трансфер от Манчестър Сити и Барселона, но никога не поиска да напусне.

Затова и не беше изненада, че щом си тръгна, се завърна в единствения друг клуб в кариерата си - Брьондби.

"Не бих напуснал Ливърпул, за да отида на което и да е друго място, освен в Брьондби. Това се доказа от действията ми в последните сезони", отсече защитникът.

Маниак по татуировките, той имаше желание да татуира всеки сантиметър от тялото си, а на дясната му ръка личаха преди всичко инициалите YNWA на пръстите (инициали на клубния химн You Never Walk Alone).

"Моментът беше доста добър за тази татуировка. Имаше множество слухове, които ме пращаха в друг клуб за много пари, но знаех, че оставам. По някакъв начин исках да покажа това на футболния свят и реших да си татуирам четирите букви", разясни Агер.

Култовият герой призна още, че не му е трябвало много време, за да разбере, че "Анфийлд" е неговото място.

"Бързо почувствах, че принадлежа на това място. Колкото по-дълго си някъде, където ти подхожда, толкова повече мястото става част от теб. Хората, клубът, всичко просто беше както трябва".

Когато се завърна в Брьондби, Агер реши да прекрати кариерата си едва на 31 г. заради постоянните болки и проблемите с гърба.

И макар че футболният му път беше по-кратък от този на повечето му колеги, той беше изключително значим и гарантира, че Агер винаги ще бъде считан за част от Ливърпул.

Защото когато се раздаваш за тази публика, тя знае как да ти се отблагодари.

Sportcafe Футбол свят

Бившият играч на Ливърпул, който стана татуист и влезе в тоалетния бизнес

Даниел Агер вече няма празен сантиметър по тялото си