Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как смъртта на сина му и обвиненията в корупция съсипаха великия Бекенбауер

Как смъртта на сина му и обвиненията в корупция съсипаха великия Бекенбауер Снимка: Getty Images

Първо се разделихме с Марио Загало, сега и с Франц Бекенбауер.

За няколко дни една от най-елитните компании във футболната история загуби двама от тримата си членове. Единствен Дидие Дешан остана сред легендите, печелили световна титла и като играчи, и като селекционери. 

Но дори в тази толкова отбрана компания, Бекенбауер се отличава ярко - с първо, второ и трето място на световни първенства, първо и второ на европейски финали.

Германецът е и трикратен европейски клубен първенец като капитан на Байерн Мюхен (рекорд, който дели със Серхио Рамос), а успехът го следва през цялата му кариера. 

Дори когато отива в Хамбургер в средата на 30-те си години, той успява да спечели Бундеслигата и да я прибави към четирите си домашни титли с Байерн. 

Кариерата му като клубен треньор пък е съвсем кратка, но в нея успява да стане шампион с баварците и с Олимпик Марсилия, както и да спечели Купата на УЕФА. Затова прозвището му Кайзера го описва толкова добре - Франц е на върха навсякъде, където отиде, и при всичко, с което се захване.

За успехите му може да се говори още дълго и тепърва футболът ще осъзнава още по-силно историческата значимост на Бекенбауер.

Статутът на Байерн Мюнхен като суперклуб се дължи до голяма степен на него - преди неговото време отборът има само една домашна титла и няма нито един европейски триумф.

Бекенбауер е и от специалната група играчи от 70-те години, накарали милиони да се влюбят завинаги във футбола.

А тъкмо тази неизмерима фенска любов допринася за превръщането на играта в глобалния феномен, който познаваме днес.

"Най-великата личност, която Байерн някога е имал" - така го определи неговият бивш съотборник и почетен президент на Байерн Мюнхен Ули Хьонес след новината за смъртта му. "Като играч, треньор, президент, човек: незабравим. Никой никога няма да го достигне", категоричен беше Хьонес.

Постиженията му не означават, че Кайзер Франц някога е бил считан за равен на Пеле и Марадона, но в определени отношения влиянието му върху футбола е дори по-дълбоко.

Във времена, когато концепцията за "тоталния футбол" предизвиква тактическа революция, германецът се отличава със своята универсалност и визия за играта.

Като защитник, който толкова често се включва в предни позиции и има такова влияние върху атаките на отбора, Бекенбауер придава смисъла и стойността на позицията либеро.

Затова и е единственият защитник, печелил "Златната топка" два пъти. 

Житейският му път обаче има и своята по-мрачна страна, която обяснява защо той постепенно се отдалечава все повече от публичното пространство.

Когато здравето му се влоши в последните години, Кайзера съвсем се скри от светлината на прожекторите, а в последната си публична изява сподели, че почти не вижда с едното око и трябва да полага грижи за сърцето си.

Всъщност трагичната смърт на сина му Щефан и корупционният скандал около Мондиал 2006 бяха тежките моменти, след които здравето му започна още повече да се срива.

Най-големият футболен герой на Германия трябваше да отрича обвинения в подкуп и измама, донесли домакинството на страната на Световното първенство през 2006 г.

Причината беше, че към ФИФА беше постъпило плащане от 6.7 млн. евро, лъжливо обявено като част от разходите за церемонията по откриването.

Бекенбауер оглавяваше организацията по кандидатурата на страната си за домакинство, а после беше и лидер на комитета по организирането на турнира. Подозренията бяха, че с нерегламентираните милиони е раздавал подкупи и е набавял гласове на Германия за домакинството.

Макар да отрече, че става въпрос за подкупи, той беше принуден да признае, че плащането към ФИФА е било "грешка".

Разследването срещу него показа и че са му били платени поне 1.7 млн. евро от Южна Африка - за консултантски услуги в подкрепа на кандидатурата на ЮАР за Мондиал 2010.

Години по-късно разследването заключи, че Бекенбауер наистина е нарушил правилата на ФИФА относно подкупи и корупция - но етичният комитет на централата реши, че обвиненията са изтекли по давност.

Тогава Кайзера вече се беше оттеглил, като продължаваше да отрича да е замесен в каквито и да е нередности.

Здравословните му проблеми се задълбочиха и заради смъртта на сина му Щефан през 2015 г. Щефан Бекенбауер почина от мозъчен тумор на 46-годишна възраст, като според германските медии в края на живота си изобщо не е можел да говори и рядко е бил в съзнание, а случилото се е съсипало баща му.

Бекенбауер има общо три брака и пет деца, но сам се определя като "лош баща" и признава, че не е бил до семейството си и е поставял футбола над близките.

В неговия живот и кариера не липсват противоречия още от 70-те, когато осъществява шокиращия си трансфер в американския Ню Йорк Космос.

Тогава медиите го упрекват, че бяга от Германия заради проблеми с данъчните и заради разпадащ се брак. 

Според мнозина, в последните двайсетина години от своя живот Бекенбауер е помрачил репутацията си с ролята си в управлението на футбола.

Но разбира се, след смъртта му ще се говори повече за положителните неща, а в колективната памет ще останат безспорните велики моменти на терена - и така е по-добре.

Защото Бекенбауер е символ на може би най-красивата футболна епоха и друг като него никога няма да се появи.





 

Най-четените