След петгодишно отсъствие Борусия Мьонхенгладбах се завръща в Шампионската лига. "Жребчетата" завършиха четвърти в Бундеслигата, изпреварвайки Байер Леверкузен с две точки, и зарадваха всеотдайните си фенове.
През целия сезон младият отбор на Марко Розе печелеше симпатии с играта си. Тимът му е изграден около опитно ядро, подсилено от атакуващия талант на Маркус Тюрам и Аласан Плеа, както и от креативността на бековете Щефан Лайнер и Рами Бенсебаини.
Звучи ли ви познато? Определено прозира почеркът на стария ментор на Розе - Юрген Клоп.
През пролетта на 2001-ва състезателната кариера на мениджъра на Ливърпул приключва след 11-годишна вярност на Майнц, а Розе си пробива път нагоре към първия тим като обещаващ ляв бек от школата на клуба. Две години по-късно младокът е ключова фигура за промоцията в Първа Бундеслига.
Силната връзка между Клоп и бившия му бранител обаче не е единствената, която свързва "червените" и техните колеги от Северен Рейн-Вестфалия.
Доминацията на Ливърпул в Европа през 70-те и 80-те години на миналия век е причината за възникването на редица съперничества на мърсисайдци с отбори от всички краища на континента, а Мьонхенгладбах се откроява на сцената като един от най-ранните опоненти за величие.
Първата среща между двата тима е на финала за Купата на УЕФА през 1973-та. Бойците на Бил Шенкли си осигуряват трофея с общ резултат 3:2 и записват дебютния си триумф в евротурнирите.
Въпреки разочарованието Гладбах остава сериозен фактор на терена и германският клуб си осигурява още една среща с Ливърпул, вече ръководен от Боб Пейсли, на финала за КЕШ през 1977 г.
Битката в Рим е първа за европейската купа и за двата отбора и се превръща в най-символното събитие в отношенията между съперниците и техните фенове.
Голове през второто полувреме на Томи Смит и Фил Нийл разлюляват червеното море на "Олимпико". Англичаните ликуват, но тези, които правят празника незабравим, са германците.
Защо ли? Защото феновете на Гладбах ръкопляскат на Пейсли и момчетата му и си спечелват вечно уважение край Мърси.
След финала двете агитки пият и пеят заедно, а запалянковците си разменят телефони и адреси. През следващите десетилетия дружбата е скрепена с разменени визити. Германски фенове многократно идват на "Анфийлд" и повечето не ползват хотели, а остават в домове на привърженици на Ливърпул. Естествено, случва се и обратното - англичани да гостуват в Рейн-Вестфалия.
През 80-те и 90-те Борусия Мьонхенгладбах изпада в тежка криза, но "жребчетата" остават верни приятели на Ливърпул. А приятел в нужда се познава. Нали така казваме тук? Е, това важи в пълна сила за тези два отбора.
След трагедията на "Хилзбъро" през 1991-ва в Ливърпул пристига делегация от фенове на Гладбах с дарение за семействата, засегнати от футболното бедствие. Огромен жест и демонстрация на съпричастност, които и до днес карат по-старите запалянковци на "червените" да се просълзяват при спомена.
Те прекрасно познават корените на това почти половинвековно приятелство, чийто огън днес гори още по-силно заради Клоп и Розе.
Треньорът на Гладбах разказва с неприкрито възхищение как бившият му треньор в Майнц го е възпитал като футболист и човек. Познава много футболни хора в родината си и на континента, но е категоричен: "Юрген е само един!".
И се стреми да върви по стъпките му, което засега му се получава доста добре.
43-годишният специалист изведе Ред Бул Залцбург до титлата в Австрия още в първия си сезон през 2018-а, след което "биковете" защитиха първото си място.
Млад, талантлив и амбициозен наставник - това търсеше Гладбах и върна Розе в родината, а "жребчетата" заиграха "гегенпресен" от първите мачове под негово ръководство.
Сравненията с Клоп са естествени и неминуеми. Просто няма как.
Приказката за майстора и чирака несъмнено ще излезе на преден план, ако Ливърпул и Гладбах се срещнат на някакъв етап от следващото издание на Шампионската лига.
Но стигне ли се до такъв сценарий, това ще е най-вече приказка за едно велико футболно приятелство.