Често се случва младите футболисти да бъдат преквалифицирани и да заиграят на различен пост, докато все още са в юношеските формации.
Но далеч не е толкова обичайно някой да се превърне от нападател във вратар, особено когато вече е на 17 години.
Именно такава е съдбата на Еурелио да Силва Гомес, един изтъкнатите вратари от своето поколение, достигнал до топ ниво в клубния и националния футбол.
Независимо че късно се прехвърля под рамката, бразилецът прави забележителна кариера с над 200 мача във Висшата лига и с двубои и за националния си отбор.
Днес вече е на 41 години и довършва кариерата си в скромен тим в Бразилия - но до 2020-а все още играеше за Уотфорд в английския елит. Преди окончателно да се оттегли, стражът си припомня как успява да се превърне в звезда на вратата и на какво дължи успехите в първите си години в Европа.
"Просто исках да пробия", разказва той. "Обещах на майка си, че ще стана футболист и ще ѝ подаря къща. Мечтата ми беше да съм футболист и нямаше значение на коя позиция съм".
"Разбира се, харесваше ми да играя в предни позиции, но в крайна сметка, мисля, че беше добър избор да стана вратар".
Тогава Еурелио Гомес все още учи някои базови неща на новия си пост, но притежава ръст, пъргавина и решителност, които веднага го отличават и предизвикват интереса на Крузейро.
През 2002 г. стражът прави професионалния си дебют и бързо се утвърждава като титуляр в Крузейро, а година по-късно записва 65 мача в триумфален сезон, завършил с домашен требъл.
В успеха няма нищо случайно. Крузейро е сформирал голям отбор в който блести не само стражът, но и Луизао, Майкон и Фелипе Мело - всички те са на сходна възраст и скоро се насочват към Европа в търсене на световна слава.
ПСВ Айндховен е тимът, който се оказва най-настойчив и успява да се пребори за подписа на Еурелио Гомес.
Той е препоръчан на нидерландците от същия скаут, набелязал Роналдо, когато Феномена отива в ПСВ десетилетие по-рано.
Става въпрос за Пит де Висер, описван от някои като най-великия откривател на футболни таланти за всички времена.
"Получих оферта и от Динамо Киев, но предпочетох ПСВ, защото те наистина ме искаха", припомня си Еурелио.
"Пит де Висер дойде да ме гледа на един мач срещу Парагвай. Гледал е само загрявката и си е тръгнал от стадиона. Казал е на Гуус Хидинк, че иска трима вратари за следващия сезон: номер едно, Гомес, номер две, Гомес, номер три, Гомес".
Когато човек от такъв ранг те препоръча, има защо да се почувстваш още по-уверен. Бразилецът не губи време и се налага в състава на новия си тим, за да стане основна фигура в славен период за Айндховен.
Титлата е спечелена още в първия му сезон, и то с 10 точки пред втория Аякс. ПСВ е железен в отбрана, допуска само 18 гола в първенството и записва само една загуба.
Достига и полуфинал в Шампионската лига.
"Беше невероятно, защото това беше един нов отбор. Бяха променили доста състава в сравнение с предходния сезон. Филип Коку точно се беше завърнал. Бяха дошли млади южноамерикански играчи като Алекс и Джеферсън Фарфан. Ибрахим Афелай вече изгряваше. Имахме толкова много млади таланти", обяснява Гомес.
"Да спечелим лигата беше основният ни фокус, но направихме много повече. Грабнахме дубъл и бяхме във финалната четворка на Шампионската лига. Един невероятен сезон, особено за мен, тъй като тъкмо бях пристигнал. Нещата се развиха по мечтания за нас начин, защото се потрудихме много".
Не е лесно един бразилец да се адаптира толкова бързо на първата си европейска дестинация, но докато привиква с новия език, култура и начин на живот, Гомес има положителни примери около себе си.
Влиянието на треньорска легенда като Хидинк и на лидери в съблекалнята като Коку и Марк ван Бомел осигурява здрава основа на ПСВ, върху която да се надгражда със следващото поколение.
"Тези двама играчи, заедно с Андре Ойер и Вилфред Баума, бяха основата на отбора", категоричен е Еурелио.
"Без тях щеше да е трудно. Познаваха вътрешното първенство, имаха опит и в Шампионската лига. Беше нещо ново за мен, за Алекс и за останалите младоци, те ни водеха с личен пример. Справихме се, защото бяхме добре ръководени от тях".
Аякс, който по начало доминира в страната, започва да диша прахта на ПСВ Айндховен. Воденият от Гуус Хидинк тим обичайно продава най-добрите си единици и постоянно трябва да им търси заместници, но се справя, защото всичко е контролирано от легендата в треньорството.
"Голямата фигура беше Хуус Хидинк. Той поддържаше състава и даже направи изцяло нов, който постигаше успехи 4 години. Хидинк беше замесен във всичко, във всяка ситуация контролираше всичко. Беше човекът, който ни даде възможността да постигнем тези резултати", отчита Гомес.
"Беше ни като баща на всички. Помня, че през първия си сезон в ПСЖ имах семеен проблем. Преди мач от Шампионската лига треньорът ме пита дали искам да отида до Бразилия да видя баща си. "Не, не, не, докторите се грижат за него там", отговорих аз. Но се виждаше, че можеш да разчиташ на Хидинк. Той третираше хората добре".
"Понякога във футбола срещаш хора, които не се интересуват от теб като човешко същество. Искат просто да извлекат максималното от теб, независимо каква е ситуацията - дали имаш проблем или не".
"Но Гуус Хидинк е повече от мениджър. Беше специален за всички в клуба".
Хидинк печели още една титла с ПСВ Айндховен - за да натрупа безпрецедентните шест с "червено-белите" - преди да бъде заменен от Роналд Куман през 2006 г.
Бившият защитник продължава по пътя на успехите и в дебютната му кампания ПСВ отново става шампион, макар че авансът на върха се стопява и накрая Аякс е изпреварен единствено по голова разлика.
"Ситуацията беше под въпрос, когато Хидинк си тръгна, защото бяхме свикнали с него. Лесно е, когато познаваш човека и му вярваш. Но с пристигането на Куман видяхме сходствата. Трябваше просто да продължим да си вършим работата, а той беше наясно с футбола и познаваше добре клуба. Трябваше да останем обединени", разказва още Еурелио.
Вторият сезон на Куман обаче не протича без трусове, тъй като наставникът напусна още през октомври, за да отиде във Валенсия и да се задържи там само няколко месеца.
Айндховен пък минава през двама временни мениджъри до края на сезона, но въпреки това класата на играчите е достатъчна, за да бъде отмъкната четвърта поредна титла.
Четирите славни години в Нидерландия стигат на Еурелио Гомес, който вече е доказал качествата си.
Всички го свързват с доминиращото му присъствие в пеналта и уникалните рефлекси, позволяващи му да прави изключително ефектни спасявания. Затова и получава прякора Октопода.
За 181 мача с екипа на ПСВ, сухите му мрежи са цели 91. Няма как бразилецът да не е желан в по-големите първенства и накрая се решава на трансфер в Тотнъм.
"Следяха ме дълго време, но ключовият мач беше срещу тях за Купата на УЕФА. Бях направил всичко необходимо в Нидерландия, 4 години бяха достатъчни да покажа класата си и да се приготвя за Висшата лига".
"Трудно беше да напусна ПСВ, защото се чувствах като част от семейство, но видях страхотна възможност да играя в най-доброто първенство в света".
Стражът определено е добре подготвен, когато отива на Острова и следват шест години със Спърс и още шест с Уотфорд.
Времето в Айндховен обаче си остава най-успешният период за Еурелио - период с върхове и трофеи, каквито никога повече не достига.
