Футболистите от Бразилия по правило добре се вписват в руския футбол. Припомнете си само фурора на Вагнер Лав в ЦСКА и Хълк в Зенит в едни отминали времена.
Но дори и сега клубът от Санкт Петербург притежава петима качествени бразилци - Малколм, Клаудиньо, Вендел, Дъглас Сантос и Юри Алберто. Техни сънародници стигнаха и до националния отбор на Русия - Маринато Гийерме, Марио Фернандес и Ари играха за Сборная.
Но всяко правило си има своите изключения. А едно от най-ярките е кариерата на момчето, което пристигна в московския Локомотив с репутацията на Новия Роналдиньо.
През зимата на 2006 г. "железничарите" обявиха трансфера на полузащитника Селсиньо,за когото платиха 5 милиона евро - доста сериозна сума за 17-годишен футболист. Скаутите на Локо го харесаха по време на младежкото световно първенство, на което той помогна на "селесао" да достигне до финала, разписвайки се победно срещу Северна Корея на четвъртфиналите и срещу Турция на полуфиналите. Освен това до 17-годишна възраст полузащитникът вече беше натрупал над 50 мача за Португеза.
И не беше никак пресилено, че журналистите в родината му го сравняваха с Роналдиньо. Момчето наподобяваше на легендата не само по стил на игра, но и на външен вид. Затова изглеждаше, че Локомотив прави голям трансферен удар. Още повече, че от младока се интересуваха още куп други европейски клубове. А за да отбият конкуренцията им, "железничарите" предложиха на бразилеца финансови условия, на които той и семейството му не можеха да устоят - 500 хил. долара на година първоначална заплата, което беше с 50 пъти повече от възнаграждението му в Португеза.
Тъй като бразилецът беше непълнолетен, столичният клуб нае на работа майка му, за да се грижи за него, а в Москва пристигнаха още приятелката на халфа и брат му. Очевидно ръководството на "железничарите" беше готово на всичко, само и само Новия Роналдиньо да се адаптира възможно най-бързо и да заблести по терените в Русия. Още на зимния тренировъчен лагер Селсиньо впечатли всички с техниката си. "Това момче прави чудеса", чуваха се гласове от Локо.
Но бързо нещата тръгнаха в грешна посока. На една от първите си тренировки Селсиньо губи скъпа обица, купена за 5 хил. долара и много се разстройва от този факт. "Ще го преживееш, вече печелиш добре", успокояват го съотборниците му. Но големият му проблем е руският студ. Сняг, поледици, безкрайни върволици от дни с минусови температури... Кошмарът "зима" няма край. Освен това още в първата си година в Локомотив получава две тежки контузии - първо пропуска няколко седмици заради травма в задната част на бедрото, а след това претърпява операция на ингвиналните пръстени.
Селсиньо дебютира за Локо през април 2006 г., влизайки като резерва в дербито срещу Спартак на "Лужники". Играе 20-ина минути, когато резултатът вече е 1:2 и не успява да помогне на "железничарите". Между другото, техен треньор тогава е добре познатият у нас Славолюб Муслин. Сърбинът не е доволен от видяното и забравя за халфа чак до август. Във втория си мач за Локомотив в руското първенство обаче Селсиньо отбелязва победния гол. Пак влиза от скамейката след средата на второто полувреме и вкарва на Ростов. Голът му е шедьовър. Наподобява попадение на Роналдиньо.
Феновете приемат представянето му като знак, че кариерата му потръгва, но това се оказва еднократно избухване. До края на сезона влиза още два пъти като резерва и записва един мач за Купата.
Нищо не се променя и през следващата година. Бразилецът изобщо не играе в Премиер лигата, но неочаквано излиза като титуляр срещу Зюлте Варегем за Купата на УЕФА. Но и там нищо. Сменен е през първото полувреме и кариерата на Селсиньо в Локомотив приключва безславно. През август 2007 г. "железничарите" го продават на Спортинг Лисабон за 2 млн. евро.
Ето как самият бразилец обяснява причините за провала си в Русия:
"На първо място възрастта. Как един тийнейджър пробива в титулярния състав на елитен отбор? Независимо колко е талантлив. След това студът. Беше много студено, не се търпеше. Доколкото си спомням, дебютът ми срещу Спартак се състоя на минус 30! На такова време е невъзможно да покажеш на какво си способен. Защо не успях да се адаптирам? Първият ми тренировъчен лагер с отбора се проведе в топли страни, след което се върнахме на руския студ. Току-що бяхме пристигнали, само преди няколко дни, и ме пуснаха да играя. Как да стане?"
Всъщност проблемът на Селсиньо е не само във възрастта му и трудността да свикне с източния климат. В един момент бразилецът тотално му отпуска края:
"Най-голямата ми грешка беше, че на тази възраст напуснах Бразилия, за да заиграя в Локомотив. Русия е противоречива страна. Имах много оферти от други клубове - Крузейро, Сао Пауло, Порто, Манчестър Юнайтед, клуб от Франция, чието име не мога да си спомня... Беше трудно да избера. Но гледах на нещата само от финансовата им страна. От Порто се обадиха два дни преди заминаването ми за Русия, но по това време вече всичко беше договорено.
А аз бях изумен от възможностите, които ми се предлагаха. Всички тези скъпи коли, купони, излизания. Не се задържах много вкъщи. И всичките тези лесно изкарани пари. Преди взимах по 10 хил. долара, а в Локомотив - 500 хил. Можете ли да си представите какво означава това за един 17-годишен? Лесно е да ти се завие главата. Често отивах да тренирам пиян. Ходех по клубовете по 4-5 пъти седмично."
Но не всеки бразилски футболист е като Роналдиньо, който умееше хем да купонясва до изтощение, хем това да не се отразява на играта му.
В Португалия упадъкът на Селсиньо продължава, въпреки че вече няма как да има оплаквания от климата. Изиграва 10 мача за "лъвовете" от Лисабон, в които не убеждава клуба, че заслужава да му се гласува доверие и е даден под наем на Ещрела. Но и там - нищо. Изглежда, че футболната му мечта е останала затрупана някъде под парите и снега на Москва.
"Ако в Русия родителите ми се грижеха за мен, то в Португалия останах без никакъв контрол и бях като отвързан - признава Селсиньо. - Всичките ми пари отиваха за частни партита и коли. Не издържах и няколко дни, без да отида на дискотека. Не посегнах към наркотиците, но имах проблеми с алкохола. Напивах се така, че на следващата сутрин не помнех нищо. Разбирах ли, че подобен начин на живот няма как да не се отрази на кариерата ми? Не точно. Мислех си, че съм много готин, защото не всеки може да живее така. Чак сега осъзнавам какво направих тогава."
Селсиньо се завръща под наем в Португеза в Серия "Б", второто ниво на бразилския футбол. Предлага се на елитните Ботафого и Сантос, но не го искат заради лошата му форма и наднорменото тегло.
Полузащитникът получава последния си шанс в Европа през лятото на 2011 г., когато вятърът го отвява в Търгу Муреш.
Изиграва девет мача за румънския отбор, като отбелязва един гол. А през юли 2012 г. отново е на кръстопът. Всъщност опциите не са никак много. И Новия Роналдиньо приключва за големия футбол на 23.
Следват неуспешни опити да възроди кариерата си в нискоразредни тимове в родината си, но единственото, с което влиза в новините, е расистки скандал като играч на Лондрина. Оплаква се, че постоянно е обиждан по време на мачовете. Наричат го "макак", "маймуна", "печка"... И няколко медии подхващат историята му.
Водещият и коментаторът на Rádio Bandeirantes Goiânia пък си позволяват неприлични шеги заради прическата на играча в ефир, като "разплетена дамаджана" и т.н. По-късно и двамата са изгонени от работа, след като Селсиньо завежда дело.
"Искам тези хора да бъдат наказани и отстранени от нашата среда. Те се чувстват комфортно, защото са безнаказани. 14-годишният ми син и жена ми бяха емоционално наранени от случилото се", казва Селсиньо.
Сега някогашният талант, който беше сравняван с Роналдиньо, вече е на 33. Все още разцъква футбол за аматьорски тим и се пита какво ли е щял да постигне в играта, ако не бяха замаяната му тийнейджърска глава, парите и вечните купони. Но никога няма да стигне до отговора.
