Да облечеш жълтата като канарче фланелка на националния отбор на Бразилия. Да тренираш с хора като Роналдо и Роналдиньо, Неймар и Кака. Да застанеш пред пълните трибуни и да слушаш химна пред фанатизирани фенове. (Не)възможна мечта за почти всяко бразилско момче.
Тази чест можеше да има Марио Фернандес още на 21-годишна възраст. Но съдбата промени плановете на многообещаващия талант. На 25 септември 2011 година Фернандес вкара решителния гол за Гремио при 2:1 като гост на Аваи. На следващата сутрин защитникът, към когото вече имаше интерес от Реал, Интер и Ювентус, трябваше да е на летището в Белем. Самолетът излетя в 6,30 ч, но без футболиста. Фернандес предпочете цяла нощ да празнува с алкохол и момичета. Заспа късно и... не се събуди навреме. А самолетът трябваше да го отведе на първи лагер с националния отбор на Бразилия, който започваше подготовка за мач срещу големия враг Аржентина. Федерацията реагира и отсече: Фернандес не може да бъде викан в "селесао" в следващите три години. Може би това беше нощта, в която младото момче можеше да разруши завинаги кариерата си.
Фернандес е роден през септември 1990 година в Сао Каетано де Сул, предградие на мегаполиса Сао Пауло. Там започна и кариерата му. Първият му отбор е точно Сао Каетано. Когато стана на 18, дойде интересът и подписът с Гремио. Първият професионален договор датира от март 2009 г. И това не стана лесно. Когато трябваше да подпише, Фернандес не се яви. Предпочете да посети чичо си далеч от новия си дом. И все пак Гремио го взе със 72 часа закъснение.
Години по-късно се разбра, че защитникът е страдал от депресия.
"Страшно много ми липсваше домът и затова изчезнах за няколко дни", спомня си Фернандес. Било му тежко да напусне града, в който е роден и отбора, в който е израснал.
Но не само любовта към Сао Каетано беше проблем за Фернандес. От рано беше научил да опитва от "дяволската страна" на футбола - алкохол и безпаметни партита. "Бях на 19 години и живеех съвсем сам в Порту Алегре - продължава защитникът. - Ядях сам пица или макдоналдс. Понякога дори отивах пиян на тренировка."
Гремио назначи психиатър за Фернандес и успя да го вкара в релси. Сезонът на промяната се оказа 2011/12. Изигра 33 мача, даде седем асистенции и беше избран за най-добрия десен бек в бразилското първенство. Изведнъж всички врати отново се отвориха.
През лятото на 2012-а руският ЦСКА плати 10 милиона евро на Гремио за бранителя. Твърдеше се, че московският гранд дори изпреварил Реал (Мадрид). Думите са на Антон Йевмено, тогавашен шеф в ЦСКА. Офертата на "кралете" била по-силна и за Гремио, и за Фернандес. Но бразилецът този път мислел с хладен ум и предпочел по-слабата конкуренция край Кремъл. И това се оказа златното решение в живота му.
"Фернандес разбра, че в Реал ще е само резерва - казва Йевмено. - Ние му гарантирахме титулярно място и много възможности да се развие."
Речено - сторено. Фернандес беше титуляр, стана шампион на Русия през 2013, 2014 и 2016 година, взе купата и суперкупата в страната. Откакто е в първенството, е асистирал на 46 гола - никой друг в ЦСКА няма такова постижение оттогава. Фернандес играеше толкова силно, че получи втори шанс за националния отбор на Бразилия. Малко след Мондиал 2014 и фиаското 1:7 от Германия треньорът Дунга го покани. В контролата срещу Япония (4:0) дори влезе през второто полувреме вместо Данило. Сбъдната мечта - 45 минути в един отбор с Неймар, Вилиян и компания. В този ден едва ли някой е мислил, че това ще е първият и последен мач на Фернандес за родината му.
Тогава защитникът не взе решение против Бразилия, а за Русия.
Именно в Москва той успя да промени живота си, да се превъзпита. Ключово значение имаше посещението на една бразилско-евангелистка църква в руската столица. "Нашата вяра се базира върху Библията - разказва Фернандес. - Аз уважавам християнската религия, всички вярваме в един господ. Но не мислете, че съм перфектен човек. Със сигурност не съм. Просто се промених."
"Русия отвори всичките си врати за Марио - твърди брат му Жо. - Той казва, че е намерил най-доброто място на света."
Затова и не се наложи Фернандес дълго време да мисли, когато му предложиха руско гражданство. И с него шанс да играе за "сборная". Паспортът дойде през 2016 година. Веднага в Бразилия го обвиниха за предател, ругаеха по него. Но Марио последва сърцето си.
Големият вратар Станислав Черчесов, тогава национален селекционер на Русия, го покани през 2017 година. Целта беше една - домашният Мондиал 2018. Когато на 14 юни Русия прие Саудитска Арабия на "Лужники" в мача на откриването, целият свят гледаше към Москва. Фернандес беше в центъра на събитията. Толкова спокоен, все едно цял живот е бил там. В последните пет мача на Русия беше играл винаги. В продължение на мондиала бразилецът се превърна в един от най-важните елементи на руския отбор. Бранителят даде асистенция при 2:0 срещу Египет, подлуди испанския ас Марко Асенсио на осминафинала и вкара гол за 2:2 в продълженията на четвъртфинала срещу Хърватия. Съдбата го направи и Рицар на печалния образ, когато в дуела изпусна една от дузпите... Не. Никой не го обвини.
Дали отново ще изпусне самолета за националния отбор? "Не! Не познавам руския нощен живот", категоричен е Марио Фернандес.
