Първият мач от сезона винаги носи специално усещане за феновете, без значение кой отбор подкрепят. Той носи смесица от вълнение, край на дългото жадуване за футбол през лятото, първи поглед към новите попълнения и надежди за по-добро представяне от миналата кампания.
Същото се случва и на привържениците на Нотс Каунти преди началото на сезон 2009/10, но в доста по-голям мащаб. Сезонът бе предшестван от нещо изключително - през юли 2009 г. четвъртодивизионният клуб бе купен от мистериозен консорциум, наречен Munto Finance. Амбициите им бяха сериозни - след пет години тимът да играе в Чемпиъншип, като обещаха да изсипят милиони в клуба.
Феновете, особено по-младите, изпадат в дива лудост и трепетно очакване обещанията да започнат да се сбъдват. Малко по-възрастните гледат с лек скептицизъм на всичко това, но нещата се променят, когато няколко дни по-късно клубът обявява, че назначава за свой нов спортен директор не кой да е, а бившия селекционер на Англия Свен-Горан Ериксон.
Изведнъж целта "Чемпиъншип" не бе достатъчно амбициозна. На първата си пресконференция Ериксон заговори дори за участие във Висшата лига. И това бе същият клуб, който само шест години по-рано изкара 534 дни в администрация; същият Нотс Каунти, който се бореше да не изпадне и не бе финиширал в горната половина на Лига 2 от 2005-а.
Същият този Нотс Каунти, уж, се бе устремил към промоция в най-високото ниво на английския футбол и изразяваше готовност да мери сили с топ отборите на Острова.
Всичко започва повече от прекрасно. Около девет хиляди привърженици на "Медоу Лейн" наблюдават на живо разгрома с 5:0 над един от фаворитите за промоция - Брадфорд Сити, а новото попълнение Лий Хюз нанизва хеттрик. И феновете започват да мечтаят...
Проблемът - всичко е една голяма лъжа.
Тогава все още никой не го знае, но мистериозният богаташ от Близкия Изток е фикция. Милиардите му не съществуват, а мераците за класирането на Нотс Каунти във Висшата лига - още по-илюзорни. Всички - играчи, привърженици и самият Ериксон, се оказват излъгани от един човек - майстора в измамите Ръсъл Кинг.
Феновете обаче са в пълно неведение. Клубът е започнал да оправдава обещанията си с привличането на Ериксон. Той, от своя страна, доведе със себе си обещаващия млад вратар Каспер Шмайхел. Двамата бяха работили заедно в Манчестър Сити, но синът на легендата на Юнайтед Петер Шмайхел не успя да се пребори с Джо Харт за титулярно място.
Така Шмайхел се озова четири нива по-надолу, но информациите бяха, че е подписал договор за 1,5 млн. паунда на година. Нотс Каунти не жалеше пари, а с отбора започнаха да бъдат свързвани едни от най-големите имена във футбола. Говореше се за интерес към Роберто Карлош и към Луиш Фиго, който тъкмо бе напуснал Интер.
Но най-невероятната спекулация бе за привличането на Дейвид Бекъм. По онова време легендарната седмица бе на 34 и защитаваше цветовете на американския ЛА Галакси. Слуховете наистина не бяха за вярване, но и самият Бекъм не ги потуши, заявявайки: "Нека така да го кажем - имам няколко опции пред себе си."
Но имаше и сделки, при които Нотс Каунти успяваше. Така, например, на "Медоу Лейн" бе доведен Сол Кембъл, който наскоро се бе разделил с Портсмут. Бившият английски национал не бе в разцвета на силите си на 34 г., но само три години по-рано бе играл и отбелязал на финал в Шампионската лига. А и само с опита си от 73 мача с фланелката на "трите лъва" бе безценен.
Кембъл дебютира за Нотс Каунти при една визита на Моркамб през септември 2009-а. Английският бранител не оправдава очакванията, а Нотс Каунти допуска първа загуба за сезона след 1:2.
Поражението изглеждаше като просто една грешна стъпка, но няколко дни по-късно стана ясно, че Кембъл напуска Нотс Каунти. Само седмица по-късно идва и голямото разкритие. Таблоидът "Сън" излиза с разкритието, че човекът, който стои зад Нотс Каунти, е Ръсел Кинг. В началото на 90-те години той е излежал двугодишна присъда за това, че е измамил застрахователя си, обявявайки "Астън Мартин"-а си на стойност 600 хиляди паунда за откраднат.
Клубът веднага отрича - Кинг действал само като "стратегически консултант" по сделката. Впоследствие това също се оказва лъжа, а историята на измамника, който в продължение на месеци баламосва най-стария клуб в света, е прелюбопитна.
Кинг успява да излъже банка, че е представител на кралското семейство на Бахрейн, и така получава банкова гаранция, с помощта на която на която купува Нотс Каунти. Междувременно се обявява и за представител на огромна минна компания, която има бизнес в редица страни, включително в Северна Корея, където копае за минерали, въглища и злато.
Самият Ериксон е въвлечен в измамата. Кинг го води на посещение в Северна Корея през октомври 2009-а, където се срещат с официални лица на държавата. Впоследствие Ериксон разказва как севернокорейците са го помолили да им уреди добра група за Мондиал 2010, въпреки че той се опитва да им обясни, че това е невъзможно.
Години по-късно специалисти разкриват, че голямата цел на Кинг е да изкара Нотс Каунти на стоковата борса. Това обаче така и не се случва, а Кинг е обинен в планиране на "една от най-големите измами в историята на корпорациите".
Схемата му скоро е разкрита, а Кинг бяга в Бахрейн, където стартира фалшива близкоизточна версия на "Файненшъл Таймс". Полицията обаче не се отказва да го преследва и през 2019-а той влиза в затвора за предишна измама, извършена в Джърси десет години по-рано.
През миналата година Кинг излезе от затвора, като отказа какъвто и да е коментар или възможност да разкаже своята част от историята си.
Що се отнася до Нотс Каунти, сезон 2009/10 продължи да бъде необикновен и след разкриването на измамата на Кинг. Местният бизнесмен Рей Трю поема клуба, след което открива, че Нотс Каунти е потънал в дългове на стойност седем милиона паунда. През февруари 2010-а пък е сменен и треньора, като е назначен Стив Котерил.
Феновете нямат време да се осъзнаят какво точно се е случило, защото фантастичните събития продължават. Когато Трю застава начело, любимият им отбор се намира на седмата позиция, на 14 точки зад лидера Рочдейл. След което Котерил извежда отбора до 14 победи в последните 18 мача, с което Нотс Каунти печели титлата по безапелационен начин, с десет точки аванс пред втория Борнемут.
Това е краят на една от най-невероятните години в историята на английския футбол, която се случва обаче не във Висшата лига, а в Лига 2.
За разлика от Борнемут, който от години е почти постоянен участник в елита на Англия, проектът на Нотс Каунти отново се проваля и в момента клубът се подвизава в петото ниво на английския футбол, борещ се за промоция не за Висшата лига, а за същата тази Лига 2, която спечели в онзи паметен сезон преди повече от десетилетие.
