Сър Алекс Фъргюсън прекара 26 години в Манчестър Юнайтед, видя началото и края на кариерите на стотици футболисти, имаше спречквания и приятелски моменти с противниковите треньори, променяше и усъвършенстваше играта, като, междувременно, самият той се нагаждаше към новостите във футбола.
Как успя шотландецът да се задържи на върха и да постигне такива успехи, първо, с Абърдийн, а, след това - и с Манчестър Юнайтед? Почти всичките си тайни Фърги разказва в книгите си.
Загубата - знак за промяна
В спомените на феновете остават победите и трофеите, но те забравят разгромите като 1:6 от градския съперник Манчестър Сити и загубените финали. Подходът на Фъргюсън беше точно обратният - той си взимаше най-ценните поуки от тежките поражения. Ако си загубил, значи си допуснал грешка. Работата на всеки добър треньор е да я поправи и да промени подхода си възможно най-бързо.
"Когато загубихме от Евертън във финала на ФА Къп през 1995-а, си казах: "Достатъчно! Време е за промяна." И наистина настъпи промяна. Тогава представихме т.нар. Випуск 92, който се състоеше от млади таланти (Бекъм, Скоулс, Гигс, Бът и братята Невил - б.а.). Не разполагахме с повече време, в което да ги чакаме", пише Фъргюсън в автобиографията си.
Във всичките му над 25 години станахме свидетели на няколко подобни сериозни промени в Юнайтед. През 1995-а Фъргюсън продаваше звездите си: Инс, Хюз и Канчелскис, и даде шанс на младоците. В началото на новия век Арсенал спечели две титли в рамките на три години, след което дойде нова промяна в Юнайтед с имената на Карик, Рууни и Роналдо.
През 2012-а "червените дяволи" загубиха титлата заради по-слаба голова разлика, а през лятото бе купен Робин ван Перси от Арсенал.
Освежаването на състава е задължително дори след перфектен сезон
През 2008-а Юнайтед направи дубъл с титлата във Висшата лига и трофея в Шампионската лига, но през лятото клубът се бръкна с 34 милиона паунда за българина Димитър Бербатов. Солскяер пристигна на "Олд Трафорд" през 1996-а, след като тимът бе направил друг дубъл - с титлата и ФА Къп. Анди Коул също се присъедини към шампионски състав.
Междувременно, се даваше шанс и младите таланти. Фъргюсън не се свенеше да ореже тези, които не се справят, дори това да означаваше да посочи вратата на някои ветерани.
"Купуването на нови футболисти ни помага да не останем в застой. Дори в най-добрите ни години нямахме право да си позволим да стоим на едно място. Всекидневната ми отговорност бе да мисля за това как отборът може да стане още по-добър", казва шотландецът.
Но имаше и фигури, които бяха незаменими. Когато Райън Гигс прехвърли 35, загуби голяма част от скоростта си и не можеше да бяга по същия начин по фланга, както го направи при онзи гол на полуфинала за ФА Къп срещу Арсенал през 1999 г. Уелсецът обаче не бе загубил елегантното си докосване, перфектния прочит на играта и фамозния пас, заради което бе преместен по-навътре в терена.
Фърдинанд също претърпя подобна промяна. Поради проблеми в гърба Рио нямаше как да се мери по скорост с топ нападателите, затова Фърги го върна с няколко метра по-близо до голлинията. Това обаче почти не повлия на качествата му и през 2012/13 34-годишният защитник попадна в отбора на сезона.
Ако трябва да избираш между това да купиш нов футболист или да дадеш шанс на юноша - избери младока
Випуск 92, Браун, О'Ш ей, Уелбек, Клевърли, братята Да Силва и още десетки други - Фъргюсън винаги даваше шанс на талантите. Този подход има няколко предимства:
- Клубът спестява пари
- Треньорският щаб не трябва да започва от нулата с "новия" играч и всичко за миналото му е ясно - така не може да има изненади в този аспект
- Талантът, излязъл от академията на Юнайтед, разбира напълно ценностите на клуба
"Знаехме как да откриваме играчи, които впоследствие да промотираме в първия отбор", казва Фърги.
Централните защитници са гръбнакът на отбора. За тях не бива да се пестят средства
Когато Солскяер извади 80 милиона за Хари Магуайър, за да заздрави защитния вал, Фъргюсън подкрепи решението му и призна, че е правил именно същото в продължение на 26 години в Юнайтед.
Шотландецът изграждаше така отбора си, че винаги да може да разчита напълно на централната си двойка бранители. Трябва да си припомним само Стив Брус и Гари Палистър, Яп Стам, Неманя Видич и Рио Фърдинанд. Те носеха стабилност, а всяка атака тръгваше именно от защитата.
И цените, които плащаше за тях, бяха достойни за централни нападатели. През 1987-а Фъргюсън плати за Брус, колкото за Брайън Маклеър - шотландецът, който отбеляза 35 гола предишния сезон за Селтик (един милион). Две години Палистър струваше колкото Хюз - около 2,5 млн. Фъргюсън изобщо не се свенеше да харчи за бранители.
"Платили сме много пари за защитници, но ако ги разделите на времето, в което те играха за нас, ще се окаже, че сме ги взели почти безплатно", обяснява бившият треньор в книгата си.
Стив Брус изигра 14 мача в продължение на девет сезона в Юнайтед, Гари Палистър - 437 мача също за девет години, Рио Фърдинанд - 455 в рамките на 12 сезона. Дори рекордните по онова време 30 милиона британски лири не изглеждат толкова много, когато става въпрос за абсолютна вярност в продължение на дузина години.
Играчите трябва да си знаят мястото. Ако не е така, трябва да си ходят
Фъргюсън бе строг (особено в началото на кариерата си), но винаги даваше втори шанс. В Сейнт Мирън и Абърдийн гонеше футболисти заради честа употреба на алкохол и пропускане на тренировки. Ако играчът разбереше грешката си и се разкаеше, треньорът го приемаше обратно. Ако продължаваше да се смята за прав обаче - изхвърчаше от отбора за постоянно.
В Юнайтед сър Алекс най-много мразеше футболисти, които се смятаха за по-големи от треньора и клуба. Най-добрият пример за това е Дейвид Бекъм. Конфликтът между двамата започна през 2003-та след загуба от Арсенал с 0:2 за ФА Къп. Фъргюсън крещи на Бекъм в съблекалнята след мача, докато английското крило не желае да си признае за допуснатите грешки в мача. Да, това е историята с бутонката и цепнатата вежда. Интересното е, че на следващия ден Фъргюсън показал на Бекъм видео с пропуските му по време на двубоя, но играчът отново не сметнал, че има нещо, за което да бъде критикуван.
"Дейвид се мислеше за по-голям от треньора, нямам съмнение в това. Няма как един играч да управлява съблекалнята (въпреки че много се опитваха), защото цялата сила в Манчестър Юнайтед е у треньора. Дейвид сам си подписа присъдата с поведението си", обяснява Фъргюсън решението си да прати Бекъм в Реал Мадрид.
Две години по-късно историята се повтори с Рой Кийн. Ирландецът се смяташе за основният играч на тима и злепостави част от съотборниците си - Дарън Флетчър, Фърдинанд и Едвин ван дер Сар, в интервю за клубния канал. Фъргюсън му даде възможност да се извини, но на срещата на отбора Кийн застана зад думите си, заради което договорът му бе прекратен.
Психологията е перфектното оръжие
Способността да печелиш мачове в последните минути се превърна в запазена марка на Фъргюсън в Юнайтед, заради което се появи термина "Фърги Тайм". Влезеше ли мачът в последните 15 минути "червените дяволи" започваха да налитат към противниковата врата в търсене на гол, без да се притесняват, че противникът може да ги накаже на контра. Фърги далеч не стоеше безучастен край тъчлинията - неспирно крещеше по адрес на съдиите, срещу противниковите треньори и нервно чукаше по часовника си, независимо дали искаше повече добавено време, или двубоят да свърши час по-скоро.
Фъргюсън обяснява, че това е действало негативно на психиката на опонентите. Колкото повече победи изковаваше Юнайтед в заключителните минути, толкова повече следващите съперници се страхували от "дяволите". Самото действие по вкарване на допълнителен нападател стряскало противника.
"Те се чувстваха обградени, обсадени. Знаеха, че нямаше да се откажем. Борехме се за всеки сантиметър от терена, нахлувахме към наказателното поле, все едно всеки път им задавахме въпроса: "Ще издържите ли?" Много често капитулираха", спомня си Фърги.
Фърги Тайм не работеше перфектно само по време на самите мачове, но и в битката за титлата през целия сезон. Всяка година сър Алекс изготвяше така тренировките на тима си, че футболистите му да достигнат върховата си форма след Нова година.
Благодарение на психо игрите си по време на мачовете и на пресконференциите, Фъргюсън побеждаваше противниците си. През 1992/93 Астън Вила водеше през почти целия сезон, докато през януари 1996-а Нюкасъл на Кевин Кийгън имаше 12 точки преднина пред Юнайтед. И в двата случая обаче победител излезе Фърги.
Основните правила при комуникация с футболистите са честност и подкрепа
"Ако някой от твоя отбор те притеснява, трябва да му го кажеш веднага", твърди Фърги.
Колкото и строг да беше, трябва да му се признае, че никога не се е обръщал срещу играчите си публично. Опитваше се да обяснява всичките си решения - както това защо остави Димитър Бербатов резерва във финала на Шампионската лига през 2011-а.
"Не се опитвах да демонстрирам сила - просто им показвах, че аз контролирам всичко. Футболистите обичат треньорите със силна ръка. Не забравяйте, че повечето от тях идват от семейства от работническата класа, където това се оценява", казва още сър Алекс.
"Сешоарът" невинаги помага. Спокойното отношение може да е също толкова ефективно
Английските медии създадоха на Фърги образ, според който шотландецът постоянно навиква играчите си. Но великият треньор не действаше винаги по един и същи начин и не прибягваше до крясъци след тежки загуби. Вместо това се опитваше да надъха футболистите си и да ги насърчи за по-добро представяне.
Показателен пример за това са думите му на почивката през 2001-ва, когато Юнайтед губеше с 0:3 от Тотнъм. Вместо да извади "сешоара" (медиите кръстиха така техниката на Фъргюсън, при която той крещи бясно на играчите си и създава мощна струя от въздух в лицата им като сешоар), Фърги казал просто: "Нека се опитаме да вкараме един бърз гол през второто полувреме и да видим какво ще стане." Юнайтед вкара пет безответни и спечели с 5:3.
