Когато все още почти непознатият за широката публика Жозе Моуриньо спечели Шампионската лига с Порто през май 2004-та и взе шампионския си медал, едва можеше да изчака края на церемонията по награждаване, преди да се запъти към тунела на стадиона в Гелзенкирхен.
Дестинацията му вече беше предопределена - тръгваше да замени Клаудио Раниери, за когото се знаеше, че ще бъде уволнен, въпреки че изведе "сините" до второто място във Висшата лига и полуфиналите на Шампионската лига.
Моуриньо привлече вниманието на Висшата лига, когато спринтира по тъчлинията на "Олд Трафорд" по време на осминафиналите на турнира на богатите, а след това предизвика дори още по-голям интерес към себе си, когато сам се провъзгласи за Специалния на първата си пресконференция в Челси.
Обичан и мразен почти поравно, Моуриньо беше глътка чист въздух не само за английския футбол, но и за Челси, който преди точно 15 години триумфира с титлата на Висшата лига, която не бе печелил в продължение на цели 50 години.
Ето как го направи.
Уповаваше се на вече изградени основи
Челси си беше осигурил постоянно място в Топ 6 на Висшата лига от почти десетилетие преди пристигането на Моуриньо. А след появата на Роман Абрамович година по-рано, Челси пръсна сериозна сума пари, позволявайки на Раниери да привлече Джо Коул, Деймиън Дъф и Клод Макелеле.
Това, което липсваше, беше треньор, който притежаваше не само гения, но и хъса да превърне този отбор в шампиони. Нужен беше "специален" треньор.
Непобедимият отбор на Арсенал тъкмо бе триумфирал последния сезон, а Моуриньо, на свой ред, също направи някои сериозни трансфери още с пристигането си.
Петер Чех, Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо и Ариен Робен - всички те щяха да изиграят сериозна роля в спечелването на титлата. Челси спечели 29 от 38-те си мача в лигата, губейки само веднъж. Спечели общо 95 точки и допусна невероятните 15 гола.
Промяна във формацията
Може би, днес познавате до болка стила на Моуриньо. Методичен? Добре организиран? Разбира се. Но вълнуващ? Рядко. Е, невинаги това беше точно така.
Моуриньо бързо адаптира тактиката си към това, с което разполагаше на "Стамфорд Бридж". В началото искаше да играе 4-4-2 с ромб в средата на терена и да използва Франк Лампард зад нападателите, както го правеше с Деко в Порто.
Но съвсем скоро разбра, че отборът му се мъчи да създава положения в тази формация, затова я промени. Повери по-голямата част от дефанзивните действия на Макелеле, като заигра в диамант.
Даде малко повече свобода на Лампард и Тиаго, а напред, Ейдур Гудьонсен и Дрогба се изявяваха като централни нападатели, а Робен и Дъф ги подкрепяха по двата фланга. Промяната проработи и донесе успехи.
След като допусна единствената си загуба през сезона от Манчестър Сити през октомври, Челси изпусна само 10 точки, за да може да бъде коронован като шампион в мача срещу Болтън на 30 април 2005 г.
Но не всички бяха впечатлени.
"Би могло да се каже, че нашият футбол бе много по-атрактивен, но те са много, много ефективни - каза Арсен Венгер в края на 2005-а.
Те са малко като матадор - изчакват, докато бикът се умори, за да го убият. Имат търпението да чакат, защото разполагат с опитен състав. А когато бикът вече е загубил достатъчно количество кръв и е замаян, го убиват."
Моуриньо мотиваторът
Играчите на Челси, бързо-бързо, се запознаха както с моркова, така и с пръчката. След равенството 2:2 с шампиона Арсенал през декември 2004-та Моуриньо бе излязъл от кожата си.
Португалецът хвърляше бутилки и риташе туби с вазелин навсякъде из съблекалнята. Но след това каза на футболистите си, че ще станат шампиони точно в мача срещу Болтън, три кръга преди края.
Думите му се превърнаха в пророчество и след два гола на Франк Лампард Челси можеше да триумфира. Това обаче дойде не и без ново конско на Жозе на почивката.
Моуриньо взима фланелките на двама от играчите. Едната взима за себе си, а другата подава на помощника си Стив Кларк. "В продължение на пет минути ще даваме повече от нас, отколкото вие давате - казва треньорът в съблекалнята. - А след още пет минути ще ни трябват кислородни маски и линейка."
Все пак, Челси няма нужда от качествата на Моуриньо на терена и Лампард подсигурява успеха, а с него и титлата, след който Джо Коул скачаше по покрива на автобуса на отбора.
"Паркирането на автобуса" и първите искри с Венгер и сър Алекс
"Моля ви, не ме наричайте арогантен, защото това, което казвам, е истина. Аз съм европейски шампион. Мисля, че съм специален."
Откакто Моуриньо каза това на представянето си, британските медии разбраха, че ще им бъде забавно с него. В продължение на години Висшата лига се наслаждаваше на съревнованието между Арсенал на Венгер и Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън. Сега се беше появил трети играч на хоризонта.
"Да паркираш автобуса" се бе превърнал в универсален начин да опишеш отбор, който излиза, за да се защитава, но, всъщност, Моуриньо използва този термин, когато говори за Тотнъм само месец след началото на кариерата си във Висшата лига.
"Както казваме в Португалия - те докараха автобуса и паркираха автобуса пред вратата."
С напредването на сезона, Челси продължаваше да води в класирането, а Венгер се опита да приложи някои стари психологически трикове, с които да пробва да разконцентрира лидерите.
"Да водиш и да защитаваш преднината си е тежко психологическо изпитание - каза французинът тогава.
Когато си пред всички и кажеш, че вече си спечелил титлата, трябва да приемеш реалността, че от тази позиция вече можеш само да я загубиш."
Фъргюсън също се намеси и каза, че визитите на Челси на Блекбърн, Ливърпул и Евертън през януари и февруари могат да се окажат в ключови за спечелването на титлата.
"Когато Челси отиде на Север, тогава ще видим - каза Фъргюсън. - Трябва да гостуват на Ливърпул и Евертън, както и ние, но нашата статистика там далеч не е лоша. След Нова година е различно, напрежението е различно."
Мачът на "Еууд Парк", наистина, се оказа труден, но гол на Ариен Робен осигури още една победа и доведе до поредния перфектен цитат.
"Вижте русокосото момче в средата на терена - Роби Савидж, което прави по 20 нарушения на мач и никога не получава жълт картон - оплака се Моуриньо след двубоя.
Ние дойдохме тук да играем футбол, но това не беше футболен мач, това беше битка, заради което и ние се борихме, и смятам, че се борихме фантастично."
Този отбор на Челси можеше всичко
"Не просто защитаващ се отбор, а завършен отбор"
Шампионите на Моуриньо поставиха рекорди за най-много победи, най-много победи като гост, най-много спечелени точки, най-много сухи мрежи и най-малко допуснати голове в историята на Висшата лига в рамките на един сезон.
Но според някои са недооценени.
"Това са рекорди, които разкриват не просто защитаващ се отбор, а завършен отбор - казва Рик Гланвил - известен автор от Челси, който има публикувани книги на различни тематики - от история, през музика, до футбол.
И това беше различното в този отбор. Можехме да "затваряме кепенците" и да защитаваме преднината си, ако се налагаше, и да изстискаме живота от мача като боа, която постепенно удушава жертвата си.
Но през онзи сезон неведнъж виждахме и случаи, в които Жозе вадеше един от крайните бранители, за да пусне атакуващ футболист. Смените му бяха невероятни.
Тимът разполагаше с разрушителна атака с Дрогба, Гудьонсен, Дъф, Коул и Лампард. Без съмнение, отборът от 2005 г. е един от най-добрите, които Висшата лига е виждала изобщо."
Челси спечели титлата и през следващия сезон преди изненадващото си уволнение през септември 2007-а.
След това се върна и триумфира още веднъж през 2014/15. Големият въпрос пред него сега е дали ще успее да повтори успехите и с Тотнъм, след като не успя да го направи с Манчестър Юнайтед?
