За много млади футболисти е трудно да се справят с обстоятелствата, когато са освободени от някой отбор, но за Адам Морган ударът е още по-сериозен, когато от любимия му Ливърпул му казват, че повече нямат нужда от него на "Анфийлд".
Скаузър по рождение, Морган бе обявен за нападателя с най-доброто завършващо докосване от легендата на Ливърпул Роби Фаулър. Младокът отбеляза първия гол за "червените" под ръководството на Брендан Роджърс, когато само на 18 успя да се разпише срещу ФК Торонто в предсезонна контрола през юли 2012-а.
Осем години по-късно Морган играе по долните дивизии с екипа на тотално безизвестния Челмсфорд Сити, след като премина през редица отбори из цяла Англия. Част от тези години са били изключително тежки за Морган, който трябва да се справя и с депресия.
Съвсем наскоро нападателят реши да разкаже за проблемите си публично, като се опитва и да помага на различни хора, предлагайки опита си в социалните мрежи.
"Бях много гневен и раздразнен - разказва вече 26-годишният Морган. - Имах се за голям и силен мъж, който не се нуждае от помощ, заради което ми отне доста време, за да преодолея чувството на провал.
Изпаднах в дупка и все още от време на време се връщам там, но вече знам как да се справям по-лесно с това, защото започнах да се виждам с професионалист. Познавам отлично ефекта на снежната топка, затова е опитвам по някакъв начин да помагам на останалите."
Баща му Шон е огромен фен на мърсисайдци и ходи на мачове както на "Анфийлд", така и в гостувания, и не може да си намери място от радост, когато синът му е приет в академията на Ливърпул.
Идолите на Морган, докато расте, са Фаулър, Стивън Джерард, Джейми Карагър и Майкъл Оуен. Постепенно, в Ливърпул започва да се чува все по-често и неговото име, след като отбелязва 18 гола в 16 мача за тима до 18 години през сезон 2010/11.
Невероятната му форма му печели място в отбора на резервите, за който нанизва 17 попадения през следващата кампания. Наградата за прекрасното му представяне е билет за Северна Америка по време на предсезонната подготовка през 2012 г.
"Вече бях започнал да тренирам с първия отбор, защото много момчета все още не се бяха завърнали от Европейското първенство - разказва още Морган, който представлява Англия на Световното първенство до 17 г. в Мексико година по-рано.
"Честно казано, мислех, че са ме викнали за бройка, но се справях добре. Няколко дни по-късно се разболях и не отидох на една тренировка, което не беше нормално за мен, тъй като бях пропуснал тренировка може би два пъти през живота си.
Точно тогава едно от момчетата ми писа, че са ме повикали за предсезонното турне. Нямаше как да го пропусна!"
Морган признава, че му е отнело около шест месеца, за да може да преодолее нервите си от това, че тренира заедно с част от детските си идоли, особено когато става въпрос за капитана Стивън Джерард.
"Нямаше как да ме посрещнат по-топло. Когато се разминавахме с Джерард по коридорите и той ме поздравяваше, усмивката не слизаше от лицето ми по цял ден.
Родители ми са обикновени представители на работническата класа и нямаше как да си позволят да дойдат в Америка. Без да знам, някой беше платил самолетните им билети. Един ден си седях в хотела и Роби (Фаулър) ми се обади да сляза до рецепцията, защото някой искал да говори с мен.
Слизам и какво да видя - баща ми. Двамата се прегърнахме и не можехме да спрем да плачем."
Двубоят срещу Торонто може и да бе само контрола, но благодарение на нея, Морган разбра какво означава да вкараш гол за любимия си отбор.
"Чувствах се извън кожата си, сякаш вкарах на финал на Световно първенство. Спомням си как Джейми Карагър дотича и ме прегърна на тъча.
Все още настръхвам, когато се сетя за това. Баща ми бе облян в сълзи на трибуните, което показваше, че и за него значеше точно толкова, колкото и за мен."
Само месец по-късно Морган направи и официалния си дебют, появявайки се от пейката на мястото на Фабио Борини в мач от Лига Европа срещу швейцарския Хартс.
Седмица по-късно в реванша започна и като титуляр, като заигра заедно с Карагър, Джерард и Луис Суарес. Остана на терена час, след което бе заменен от близкия си приятел Рахийм Стърлинг, но впоследствие се оказа, че това ще остане и последният му мач на "Анфийлд".
"Да излезеш на "Анфийлд", докато феновете пеят You'll Never Walk Alone - честно, това бе най-приятното нещо в живота ми. Дори сега не мога да опиша точно какво почувствах."
Морган трябваше да почака няколко месеца, за да играе отново за Ливърпул и това се случи в друг мач от Лига Европа - срещу Анжи Махачкала в Москва. В онзи отбор на руснаците тогава играеше и легендата Самуел Ето'о.
Това се оказа последният двубой за Адам с фланелката на Ливърпул. Брендан Роджърс го уведоми, че ще трябва да си тръгне през януари 2014-а след изключително тежка тренировъчна сесия.
Защитникът Мартин Шкъртел е бил инструктиран да пази персонално Морган, за да се види дали северноирландецът има нужните качества да играе във Висшата лига. Оказва се, че нападателят не бил готов за футбол на най-високо ниво и напуснал "Анфийлд" през сълзи. Но днес не може да каже и една лоша дума за Роджърс.
"Не бях достатъчно добър, за да играя в първия отбор, затова беше време да продължа напред по пътя си. Не мога да кажа нищо лошо за Брендан Роджърс, който е изключителен треньор и човек.
Тренировките при него бяха на ниво, което не познавах преди. Той се държеше приятелски с младите момчета и знаеше как да се отнася към нас, защото бе започнал треньорската си кариера в академия."
Първоначално, Морган е пратен под наем в Йовил Таун. В договора му е залегнала и клауза за закупуване, която обаче от клуба не активират, след като нападателят влиза в конфликт със старши треньора Гари Джонсън.
"Йовил се намираше на дъното в Чемпиъншип, а Джонсън все едно очакваше от мен да ги направя шампиони. Той не осъзнаваше, че за първи път живеех далеч от семейството си, и искаше още от първия ден да бъда перфектен.
Когато това не се случи, започна да ме изолира. Направи живота ми ад, а аз започнах да тая гняв към него. Но той също бе поставен под напрежение, затова сега гледам от малко по-различен аспект от тогава."
Морган започва да обикаля отбори из цяла Англия, слизайки все по-надолу и по-надолу по нивата. В един момент дори е принуден да работи като таксиджия в компанията на баща си и като чирак на строеж.
Името му отново влезе в медиите, когато отбеляза хеттрик за базирания в Манчестър клуб Курзон. Морган отбеляза хеттрик при загубата с 3:4 от Уимбълдън във втория кръг на ФА Къп през 2016-а.
Тогава бившият му съотборник в Ливърпул Стивън Джерард се застъпи за него и изрази съжалението си, че въпреки хеттрика му, отборът му е загубил, наричайки го "фантастичен футболист".
Made me feel a lot better this ⚽️👍😢 pic.twitter.com/bC1sv14kU9
— Adam Morgan (@AMorgan94) December 5, 2016
През ноември 2019-а Морган се установява в Ромфорд с приятелката си Мия. През юли 2020-а отново си намира нов отбор - Челмсфорд, по препоръка на Брендан Роджърс.
Нападателят върти и собствен бизнес - Adam Morgan Elite Coaching, като прекарва и часове наред в непрестанни опити да се завърне към елитния футбол.
"Все още вярвам, че мога да играя в Чемпиъншип, защото никога не съм се съмнявал в способностите си. Но ставам все по-възрастен и започвам да усещам, че има по-важни неща от футбола - семейството, приятелката ми и треньорството, с което се занимавам."
В бъдеще Морган се надява да стане треньор. И въпреки че някои от най-близките му хора от времето му в Ливърпул като Джо Фланаган, Конър Коуди, който наскоро направи дебюта си за Англия, и Рахийм Стърлинг успяха, то той не завижда за успеха им.
"Най-лесното нещо би било да се издразня и да им завиждам, но не го правя. Когато гледам Конър да играе за Англия, единственото, за което мисля, е: "Това е моят приятел Конър."
Рахийм е супер пич и бяхме много близки както на терена, така и извън него. Изобщо не се е променил и е страхотно да го видя, че жъне успехи, макар и с екипа на Манчестър Сити!
Аз изживях мечтата си. Не съжалявам за нищо и съм горд от това, което съм постигнал. Играх футбол по целия свят, правейки това, което обичам, но вече се намирам на различен етап от живота си.
Демоните все още се опитват да ме притесняват, но работя усилено над това. Вече просто искам да съм щастлив."
