В началото на миналото десетилетие двама играчи се състезаваха за титлата "най-бързия" в Ла Масия.
Единият е Адама Траоре, който току-що осъществи мечтата си и се завърна у дома, след като пое към Висшата лига преди повече от шест години. Другият носи името Ричард Ебуеле, който, въпреки че все още е само на 26, от 1 януари е без отбор, след като бе освободен от втородивизионния финландски ФК КТП.
Съдбите им се развиват коренно различно. Докато Траоре завладяваше феновете на Острова и се превърна в сензация в социалните мрежи, Ебуеле не успя да се справи с най-трудния преход във футбола - от юношеските формации до първия отбор.
Още преди да навърши 19 камерунецът бе принуден да напусне Барселона и да започне футболното си странстване.
Ако има някой, който да познава работата на академията на Барселона, то това е журналистът и автор Марти Перарнау. Сред книгите му е и "Пътят на шампионите - от "Ла Масия" до "Камп Ноу", издадена през май 2011-а. В нея Перарнау събира 50-те най-талантливи момчета в академията по онова време.
Сред тях е и Адама Траоре, за когото Перарнау пише: "Той се съревновава с Ричард Ебуеле за почетната титла за най-бързия футболист в академията на блауграна. Подобрил е много и техниката си."
Останалото е ясно - трансфер във Висшата лига, физическата сила и светкавичната бързина. С представянето си в Уулвърхемптън Траоре спечели доверието на селекционера Луис Енрике, който го включи в състава за Евро 2020, на което Испания достигна до полуфиналите.
Благодарение на постепенното си развитие, Траоре бе повикан да се завърне на "Камп Ноу", където се очаква Шави да разчита много на него.
През 2004-та Шави и Иниеста дават открит урок на най-талантливите момчета в "Ла Масия", сред които е и Траоре, който тогава е само на осем. Почти 18 години по-късно бързоногото крило отново е на "Камп Ноу", където е и Шави, но вече в ролята на старши-треньор.
Но какво се случи с Ричард Ебуеле?
Подвизаващ се по крилото като Траоре, Ебуеле пристига в Барселона от фондацията на Самуел Ето'о, която дава началото на кариерата и на вратаря Андре Онана.
През 2007-а, по време на известния коледен турнир, Ебуеле е избран за играч №1. Седем години по-късно, през 2014-а, крилото е част от отбора на Барселона, който става първия шампион в Младежката Шампионска лига. В онзи отбор е и Траоре, както и Мунир Ел Хадади.
Приносът му за трофея обаче е минимален. Ебуеле се появява за само две минути във финала, като изобщо пропуска полуфинала. На четвъртфинала също получава само няколко минути на терена, влизайки като резерва в добавеното време.
По онова време камерунецът вече започва да губи доверието на треньорите в школата и през лятото напуска, преминавайки в академията на Валенсия. Там изкарва само един сезон, след което е без отбор в продължение на година и половина, преди да подпише с нискодивизионния Кастелон.
Следват още периоди в отбори от ниските нива на испанския футбол, а през февруари 2019-а заминава за Финландия. Там играе до лятото на 2020-а с екипите на два различни отбора, след което се пробва в Полша. През миналия сезон рита за втородивизионния Радомяк, а през лятото се връща във Финландия, за да подпише с КТП. След първата половина на кампанията обаче е изгонен и оттам.
Така, на 1 януари, 26-годишният камерунец отново се оказа без отбор. В момента е в родината си, където тренира с местен отбор, очаквайки оферти, по-скоро от африкански, а не от европейски отбори.
Бъдещето на Ебуеле изглежда напълно неясно. А едно време бе бърз, колкото Адама Траоре.
