Пол Гаскойн е една от най-ярките фигури в английския футбол през 80-те и 90-те години, според някои и най-талантливият футболист, носил фланелката на Англия в последния половин век.
В началото обаче далеч не всички са впечатлени от таланта му. Минава през неуспешни проби в Ипсуич, Мидълзбро и Саутхемптън, преди да го забележи човек от любимия му Нюкасъл през 1980-а. Пет години по-късно - през април 1985-а, дебютира за "свраките". В началото на следващия сезон отбелязва и първия си гол за северняците пред екзалтирания "Сейнт Джеймсис Парк".
"Баща ми ме оставяше да ритам с децата в 7 вечерта, а той отиваше в бара. След това в 9 ме взимаше и се прибирахме пеш към нас. Това беше всяка вечер - споделя Гаскойн в емоционално интервю пред Daily Mail и интервюиращия Джейми Реднап, с когото се засичат за кратко в националния отбор. -
Купи ми първата топка, когато бях на седем. Ритах я навсякъде, ходех с нея на училище, играех вкъщи, спях с нея. Постоянно беше с мен. Майка ми ме завиваше за лека нощ, но аз излизах с топката през прозореца и спусках се по уличната лампа, за да ходя да играя футбол с момчетата. Не ѝ беше лесно с мен.
На 12 отидох на проби в Ипсуич, след това и в Саутхемптън, но на 14 ме взеха в Нюкасъл. Спомням си, че играех перфектно срещу Ливърпул. След това и срещу Манчестър Юнайтед. Един ден попитах баща си кога ще дойде да ме гледа, а той отговори: "Когато успееш. Все още не си успял, синко."
Това ме мотивира да играя още по-добре. Бях сигурен в таланта си. Знаех, че съм по-добър от останалите. Не ме интересуваше срещу кого се изправям. Понякога скачах в някой от автобусите с фенове на прибиране след мач. Беше незабравимо.
Какво им е било на треньорите с мен ли? Кошмар. Аз нямах нужда от треньор. Беше ми скучно да минавам по един футболист, затова чаках да се съберат поне по двама, че да мога да ги финтирам заедно с едно движение.
Ако играех сега, нямаше да има играч, който дори да ме докосне. Терените в момента са невероятни и футболистите дори не се ритат. По мое време стадионите не бяха толкова добри, а и ме ритаха постоянно. Но аз преливах от увереност.
Постоянно говорех на съперниците. Влизах в психологически войни. Преди много години играх срещу Рой Кийн. За него казваха, че е следващият голям талант. Още в тунела отидох при него и му казах: "Добре дошъл в най-ужасния си кошмар."
Говорех му през целите 90 минути. По едно време му казах: "Излизам с жена ти.", а той отговори, че не бил женен. Тогава добавих: "О, да, да, тя е там, горе на трибуните." Той се хвана и погледна нагоре, а аз отпраших с топката.
След това пред пресата той каза: "Добре, че този мач свърши. Никога не са ми говорили толкова." Аз говорех на всички. Питах ги как са, откъде са, какво ще правят довечера след мача или утре. Един се опита да се заяде с мен. Застанахме лице в лице, затова го целунах страстно. Феновете го спукаха от подигравки и постоянно му се смееха."
След три години в Нюкасъл Гаскойн премина в Тотнъм. Преди това сър Алекс Фъргюсън се пробва на няколко пъти да го привлече в Манчестър Юнайтед. Веднъж Газа дори дава думата си на шотландеца, но до трансфер така и не се стигна. Често сърът е питан кой е футболистът, когото е искал в отбора си, но не е успял да го има, и отговорът на Фъргюсън винаги е един и същ: "Пол Гаскойн. Без съмнение."
През 1988-а Газа вече е взел решение да напуска Нюкасъл. В Юнайтед смятат, че той ще заиграе на "Олд Трафорд", след като са се разбрали със "свраките" за цената му - 2,2 милиона паунда, рекорд за Острова по онова време. Изведнъж на хоризонта обаче се появи Тотнъм, а сър Алекс наказва англичанина с мълчание.
"Отне му шест години, за да ми проговори! - разказва Газа. - Всъщност от Ливърпул първи ме потърсиха. Говорих с Кени Далглиш около половин час. Баща ми ме пита какво сме си казали, а аз му отговорих: "Нищо не му разбрах (заради акцента)." И така този трансфер беше отписан.
След това се обади Фъргюсън. Обещах му, че след като се върне от почивката си, ще подпиша с Юнайтед. Но тогава звъннаха от Тотнъм. Баща ми каза твърдо: "Не! Отиваш в Юнайтед." Но от Тотнъм казаха, че ще купят къща на нашите за 120 хиляди паунда. Тогава пак отидох при баща си и му казах: "Чакай, чакай. Спърс казват, че ще ви купят къща.", на което той отговори: "Тогава какво, по дяволите, чакаш?!?" Сестра ми пък поиска машина за солариум, който също ни осигуриха. Мисля, че солариумът реши сделката.
Сър Алекс беше бесен. Но шест години по-късно ми подари часовник. Всъщност имах още един шанс да играя за него - когато бях в Лацио. Звъннах му и му се предложих, а той отговори, че ще ме вземе, но само ако Ерик Кантона си тръгне."
Кантона не само си тръгна, но и направо спря с футбола, изненадващо на едва 31, но това бе няколко години по-късно. След четири сезона в Тотнъм Газа изкара още три в Лацио, откъдето също има доста забавни истории.
При едно пътуване към Генуа за мач със Сампдория клубният автобус минава през тунел. Когато излиза отново на светло, Гаскойн е чисто гол по средата на пътеката. Съотборниците му се заливат от смях, за разлика от старши-треньорът Дино Дзоф.
Все пак Газа смята, че именно в Тотнъм е прекарал най-добрите години от кариерата си.
"Мисля, че съм се чувствал най-добре точно след Световното първенство през 1990-а. В следващия ми сезон в Тотнъм сякаш не можех да сбъркам. Всичко на терена ми се получаваше безпроблемно. Знаех какво ще се случи три секунди преди всички останали.
Ако бях отишъл в Манчестър Юнайтед, щях да остана там 12 години. Но заради Тотнъм получих шанса да играя в Лацио през 1992-ра, което беше великолепно. Спомням си как още на първата тренировка пролях няколко сълзи.
Беше страшно трудно. Обадих се на баща ми и му казах: "Татко, не мога да тренирам, както тренират останалите тук.", а той отговори: "Значи ще трябва да свикнеш, защото багажът ти вече е стегнат."
Газа си спомни и момент, в който е бил на крачка от това Лацио да го изхвърли не за друго, а за оригване. Запитан по време на пресконференция как се чувства, че е оставен извън състава за мач срещу Ювентус, Гаскойн се накланя към микрофона и издава неприятния звук. Но и това му се разминава.
Реднап му припомня, че не само той е бил ритан, но и самият Газа е обичал да се впуска в опасни шпагати. Веднъж самият Джейми става жертва на подобен. "О, да, сега си спомних! - отговаря Газа. - Играех за Мидълзбро и ти владееше топката, затова те съборих. А тогава ти стана и ми каза: "Газа, обичам те, защо трябваше да го правиш?". Бях съкрушен и успях да отговоря само" Извинявай, извинявай!"
След това идват годините на легендарни запои, тежка депресия, безразборни харчове и срива почти до просешка тояга. За щастие, вече на 54, Газа е вече е в далеч по-добро състояние и с нетърпение очаква Евро 2020.
"Никога не съм имал психически проблеми. Просто бях алкохолик; имах проблеми с алкохола. Но след операцията (на стомаха - б.а.) мога спокойно да си пийвам по чаша вино или халба бира. Но нищо повече. Искам да продължа да се чувствам добре."
