Бившият национал Вадим Евсеев е популярна личност във футболна Русия. Юноша е на славния Спартак Москва, където започва и професионалният му път. Но Евсеев е легенда на друг столичен клуб - Локомотив.
В състава на "железничарите" прекарва шест години в началото на новото хилядолетие. Преминава в Локо през 2000 г. и заедно с Олег Пашинин, Дмитрий Сенников и Генади Нижегородов създават една от най-силните защитни четворки в руския футбол.
През 2003 отбелязва гол за националния отбор на Русия в баража за Евро 2004 срещу Уелс. Този гол праща Сборная на турнира, а в радостта си след края на мача Вадим използва обиди срещу уелсците. След този случай той придобива още по-голяма популярност.
В момента е наставник на Уфа и все още е предпочитан събеседник за най-големите медии в Русия. А "Спорт-Експрес" публикува футболната азбука на живота му, която забавлява почитателите на играта по време на глобалната пандемия от COVID-19.
Ето какво извади Вадим Евсеев за "З":
"Буквата "З" в азбуката ми е Зидан. Главно "З", много главно "З", бих казал. Да играеш срещу такъв футболист е предизвикателство, голямо напрежение и огромна отговорност. Когато Локомотив се изправи срещу Реал Мадрид в Шампионската лига, срещнахме Галактиците, най-добрите в историята на клуба.
А най-добрият от най-добрите беше Зидан. Световен шампион. Европейски шампион. Притежател на "Златната топка".
Техниката на Зинедин с топка в крака беше неописуема. Да не говорим за футболния му интелект. Понякога изглеждаше, че пред теб е някаква машина, а не човек. Той почти не правеше грешки. Зизу обичаше да бъде с топката в краката си, но често играеше и с едно докосване.
Спомням си, че капнах от умора в тези два мача срещу Реал. Даже не толкова физически, колкото от огромния стрес: беше необходимо постоянно да сме нащрек и да се мъчим да предвидим какво ще направи Зидан.
Преследвах го буквално със зъби и нокти. В един момент се сборихме за висока топка, а аз скочих по-рано и зъбите ми се впиха в прочутата му плешива глава. До кръв!
Чиста случайност и Зидан реагира на това точно така. Знаеше, че не беше нарочно. Лекарят му залепи пластир и той се върна на полето.
Чувствах се неудобно, но само за няколко секунди. Мачът продължи и само той беше важен. Тогава Локомотив беше много обигран и стабилен отбор. В Мадрид завършихме 2:2, а в Москва загубихме с 0: 1. Добри мачове, помня ги с удоволствие. И с голям интерес следя работата на треньора Зидан. Силна личност. По всички показатели."
