Сър Алекс Фъргюсън беше отличен психолог в съблекалнята на Манчестър Юнайтед. Знае се от всеки. Е, стигаше се и до ситуации, в които сешоарът политаше, или Бекъм излизаше пред репортерите с разбита вежда, но като цяло гениалният шотландец намираше път към сърцата на звездите си.
Да вземем Райън Гигс. Уелсецът с часове може да ви разказва как Фърги го е и издърпал от тинята. И, бъдете сигурни, че не е само той.
Сър Алекс действаше с твърдата ръка на строг, но справедлив баща и нещата му се получаваха по най-добрия начин.
Но въпреки че упражняваше страхотен контрол и отвън не се виждаха никакви пробойни в методите му, Фърги също е имал своите опасения, че с някои от футболистите му нещата могат да тръгнат на зле. Точно такъв бил случаят на Уейн Рууни.
![](https://static.webcafe.bg/uploads/images/15/0615/220615/768x.jpg?_=1617261356)
Пенсионираният вече мениджър направил признанието пред приятеля си Алъстър Кембъл, дългогодишен говорител на лейбъристите и приближен на бившия премиер Тони Блеър.
Двамата говорили за нападателя през 2010 г. - дни след като беше разкрито, че семейният Рууни е преспал с елитна проститутка.
В мемоарите си, които излязоха наскоро, Алъстър пише: "Разговаряхме за Рууни, а сър Алекс звучеше малко потиснато и притеснено. Вестниците бяха пълни с неща за Рууни и проститутката. Попитах го: "Какво ще правиш с него?", а той ми отговори: "Какво мога да направя? Та той изобщо не бива да близва алкохол!"
63-годишният Аластър също така разкрива, че сър Алекс се е страхувал, че някои от играчите могат да напуснат "Олд Трафорд" заради отношението на Рууни.
Той пише още: "Според Алекс, Рууни отблъскваше останалите играчи, опитвайки се да поеме контрола в съблекалнята."
35-годишният Рууни, сега мениджър на Дарби, бе помолен да коментира написаното в мемоарите на лейбъриста, но засега запазва мълчание.
Точно преди година легендата в комуникациите Алъстър Кембъл бе онлайн гост в "Панорама" по БНТ в началото на кризата с коронавируса. Той беше с горнище на любимия си футболен клуб - Бърнли.
Водещият го попита дали трябва да бъдат плашени хората с пандемията, или да им се дава надежда?
Отговорът му остава актуален и днес:
"Малко и от двете - даваш надежда, но не фалшива. Понякога трябва страх. Гледам сега прекрасното синьо небе в Лондон, идва Великден, прогноза чудесна! Мнозина ще се изкушат да излязат да поритат, да идат на пикник, да пийнат с другари. Трябва малко да ги уплашиш. Очаквам посланието на властите да бъде: ако излезете масово, рискувате своя живот и този на околните. Казваш го гласно, но също и уверяваш: ако следваме тежкия път, ни чакат светли дни."