Европейското първенство в Германия ни дава възможност да погледнем малко по-сериозно към националните отбори.
Специално в този материал ще се спрем на екипите и защо те се различават от тези на клубните отбори.
Фланелката на всеки национален отбор има номер и име на гърба на фланелката, а отпред на гърдите, където по принцип блестят спонсорите в клубния футбол, отново виждаме номера на футболиста.
Но невинаги нещата са стояли по този начин.
Ако върнем лентата назад до предишното Европейско, което се провежда на немска земя - Евро 88, ще видим, ситуацията с фланелките е доста по-различна.
На снимката с капитаните преди финала между Нидерландия и СССР виждаме Рууд Гулит и Ринат Дасаев. От едната страна си личи името на СССР, а не номерът на гърдите на Дасаев, докато Гулит има само номер, но не и име на гърба си.
Стандартизацията на екипите започва на Евро 92.
В началото на 90-те футболът рязко става огромен маркетингов продукт. С появяването на Висшата лига и Шампионската лига спонсорите започват да се надпреварват чие лого да блести на гърдите на грандовете.
Телевизионният продукт също се подобрява, което още повече засилва ефекта на спонсорите.
Междувременно обаче УЕФА планира стандартизация, поне на национално ниво. Преди Евро 92 Европейската централа дава разпореждания как да изглеждат екипите на всички отбори.
Всеки футболист трябва да играе с името и номера си на гърба и с номера си на гърдите. По този начин се смята, че съдиите и феновете по трибуните по-лесно ще различават играчите.
Но по-важното - играта става по-ясна за телевизионните зрители, чийто брой не спира да се увеличава. Колкото по-голяма е аудиторията, толкова по-голямо е влиянието ѝ в промените на правилника.
Идеята за нововъведението е вдъхновена от американската сокър лига. Още през 70-те години в нея се подвизават имена като Пеле, Йохан Кройф и Франц Бекенбауер, където дори по онова време екипите имат големи номера и отпред, и отзад.
Фланелките с имена са заимствани от бейзбола, където са въведени през 60-те, и от хокея, които въвеждат същата практика следващото десетилетие.
В Европа също има опити да се приеме практиката от Северна Америка.
Между 1979 и 1981 г. националите на Шотландия играят с именувани фланелки.
Шефът на местната федерация Ърни Уокър заимства идеята от лигата по сокър след посещение в САЩ. Още тогава Уокър прогнозира, че това ще бъде норма в бъдеще.
Все пак шотландците захвърлят нововъведението и се връщат към фланелките с имена на гърба чак когато става задължително - на Евро 92.
През 80-те Милан също пробва да слага имена на играчите на фланелките, но също бързо се отказва.
Шотландци и "росонери" са били с десетилетие преди времето си. Фамилиите на футболистите по фланелките стават все по-честа гледка с телевизионната инвазия.
Друга основна причина за този нов тогава феномен е пазарът. Клубове и федерации бързо разбират, че е много по-лесно да продадеш една фланелка, ако на нея пише "Марадона", отколкото, ако на гърба ѝ има просто №10.
През 1992-ра имената на футболистите се появяват и по екипите на отборите за Олимпийските игри в Барселона. През 1993-та навлизат във Висшата лига, а след Световното през 1994-та това става норма за целия свят.
Номерата на гърдите са друга бира. Те оцеляват само върху екипите на националните отбори. Защо? Идеята на ФИФА и УЕФА е спонсорите на континентални и световни първенства да имат ексклузивитет, т.е. други компании да нямат право да рекламират по време на мачове от турнира.
И тъй като няма как абсолютно всички национални отбори да си осигурят спонсорство от партньорите на ФИФА, УЕФА и другите конфедерации, спонсорствата върху националните екипи са забранени изцяло.
В историята има период, в който и националните отбори имат спонсори на гърдите. Бразилия си парнира с "Кока Кола" през 1987 г., Аржентина играе с "Рено" през 1989 г., а Нидерландия има "Филипс" на гърдите през 1989 г.
Това вече е невъзможна гледка нито на световно, нито на европейско първенство. Дори по време на квалификациите. ФИФА и УЕФА се грижат сериозно за интересите на спонсорите си.
Затова и например по време на Евро 2024 може да чуете, че някой мач се играе на "Мюнхен Арена", вместо на "Алианц Арена", или на стадион "Лайпциг", вместо на "Ред Бул Арена".
Правилата за спонсорство обхващат и имената на стадионите. Тези имена дори трябваше да бъдат свалени от фасадите, а въпросните стадиони да не бъдат споменавани с имена, в които фигурират компании.
Единственото място, на което националните отбори могат да носят екипи със спонсори, е на тренировки.
