- Скоти, днес във вестника пишеше, че Фил Джаксън иска още една година в отбора, а Майкъл Джордан иска 36 млн. долара. Изглежда, че Джери Краузе ще те остави на вятъра - пита един репортер.
- Не. Искам да завърша кариерата си в Чикаго. Ако това обаче не се случи, ще се огледам за дуги възможности. Аз съм един от най-добрите баскетболисти в историята и си знам цената - е отговорът на Скоти Пипън.
- Ти си един от играчите, които получават по-малко. Колко ти е цената?
- Моят ден ще дойде... ще дойде.
Разговорът се случва на пресконференция през юни 1997 година. През ноември Пипън ще получи шампионския си пръстен. Чикаго Булс вече се е утвърдил като хегемон в Националната баскетболна асоциация, но около отбора продължават да гравитират теми, свързани с това кой колко пари получава. Обстановката трови атмосферата в съблекалнята.
Междувременно Скоти е втори в класирането при реализаторите в отбора, втори в таблицата за рибаунди, втори по изиграни минути на паркета, първи по асистенции, първи по отнети топки, шести по размер на заплата в отбора и 122-ри в НБА.
Тези показатели са като огромна червена лампа, която привлича вниманието на журналистите. Всеки иска история и скандал. Защото когато се превърнеш в герой, идва момент, в който спираш да забавляваш публиката. Единственият шанс шоуто да продължи е хората да те видят паднал, как страдаш, как се караш със съотборниците си, как репутацията ти се срива.
Пипън е шестрактен шампион в НБА, приет е в Залата на славата, избран е сред най-великите 50 игачи в историята според USA Today, седем пъти е участвал в Мача на звездите, 10 пъти е печелил наградата за най-добър защитник и има два олимпийски златни медала. Това обаче няма значение... поне вече е така.
За мнозина, легендата на Булс ще остане един завистлив гений, намръщен талант, мърморко, който е останал в сянката на Майкъл Джордан.
"Майкъл беше твърдо решен да докаже на по-младите фенове, че е по-голям от живота и по-велик от ЛеБрон Джеймс - баскетболистът, за когото мнозина смятат, че вече е равен с Джордан, ако ли не и по-велик. Затова Майкъл представи своята гледна точка, а не истинската от "Последният танц". Всеки епизод беше един и същ - Майкъл на пиедестал, а съотборниците му - поставени на второ място и направени да изглеждат по-нисши от него", пише Пипън в автобиографичната си книга "Unguarded".
Коментарът на бившия баскетболист на Чикаго е само една от стрелите, които той праща по посока на Ем Джей. Очевидно засегнат от дадената му роля на втора цигулка във филма "The Last Dance" на Джордан, Пипън решава, че трябва да отвъне на удара.
"Той продава книги, но срина репутацията си завинаги", е залгавие на USA Today, около което се обединиха още медии отвъд Океана. Една от причините е, че Пипън казва, че Майкъл е направил 10 млн. долара от "The Last Dance" като продуцент, но пропуска да спомене, че легендата всъщност дарява всички приходи. Показателен пример за отношенията между двамата през цялото време - въпрос на перспектива и фокусиране върху конкренти факти.
Да си невоволен, че някой във филм за себе си е показал единствено собствената гледна точка, е лишено от логика.
"Нищо не се беше променило от времето, когато той ни наричаше "играчи с поддържаща роля". Ние почти не получавахме поздравления за усилията си, когато печелехме, но в случаите, когато отборът губеше, отнасяхме всички критики", се разказва още в "Unguarded".
"Ем Джей, ти си докоснал сърцата на хиляди хора. Но нищо не може да се сравни с това как докосна моето", това пък са думите на Пипън от 2010 година, които изрича към бившия си съотборник при влизането си в залата на славата. На церемонията Джордан е специален гост на Пипън, а събитието е един от позитивните епизоди в отношенията между двамата.
Няколко години след това Скоти ще нападне отново №23 и ще каже, че Майкъл никога е нямало да бъде това, което е станал, ако в тима не е може да разчита на съотборниците си. И може би ще бъде прав, но феновете знаят също и че никой от съотбориците на Джордан нямаше да е с такъв статут, ако през 90-те не беше облечен с потник на Булс.
От "Майкъл, ти си велик" до "Джордан, не мога да те понасям". Книгата на Пипън, дори и без самият той да осъзнава, окончателно спечели битката между двамата... в полза на Майкъл Джордан.
