През първото десетилетие на новия век американката Аманда Биърд е сред абсолютните секссимволи в спорта. Славата обаче я спохожда доста по-рано - още през 1996-а, когато едва на 14-годишна възраст печели олимпийското злато на родна земя.
В следващите години тя се превръща в идол на милиони момичета и момчета от целия свят, но медалът от Атланта тежи на Аманда и я повлича надолу. Плувкинята страда от тежка булимия, посяга към наркотиците и по време на един от пристъпите си на депресия почти се самоубива.
Както често се случва, зад красивата обвивка се крие история, пълна с драма. Именно от такива епизоди се формира съдбата на Аманда Биърд. Тя постига всичко, за което един спортист може да мечтае, но плаща висока цена за това - оцелява по чудо.
През 2012 г. американката публикува мемоари, в които направи редица сензационни признания. В книгата тя разкрива всичко за демоните, обсебили съзнанието ѝ след първият голям успех, и които я измъчват в продължение на години.
***
Кариерата на плувкинята се развива бързо. Веднага след като навършва 14, я включват в националната селекция, а след това и в олимпийския отбор на САЩ за игрите в Атланта. Аманда предпочита бруста, но се справя отлично и в другите дисциплини. Участва в две дистанции на бруст - 100 и 200 метра, както и в смесената щафетна надпревара на 4 по 100 метра. В индивидуалните стартове остава на крачка от победата, а като част от щафетата печели злато.
Въпреки таланта ѝ, никой не очаква подобен успех от нея. Най-малко тя. Не е готова още и да понесе славата. Тълпи от фенове, интервюта, телевизионни участия... Та тя е още дете. Но на някой му хрумва гениалната идея да я посъветва да напише автобиография.
"Нищо интересно не ми се случва. Ставам сутрин, ходя на училище, спортувам и спя. Книгата ми ще се побере на една страница", отговаря тийнейджърката.
Интересът и вниманието по никакъв начин не я правят по-уверена. Напротив. Започва да търси недостатъците у себе си, на които феновете могат да обърнат внимание. Постепенно детските ѝ страхове се превръщат в кошмари.
За капак - почти веднага след Олимпийските игри резултатите на Биърд се сриват. Тренира, старае се, спазва режим, изпълнява указанията на треньорите и е много дисциплинирана, но има друг проблем - започва да расте на височина и да качва килограми. А с това - да губи от скоростта и издръжливостта си. За година наддава 15 сантиметра и 14 килограма. Катастрофа!
Аманда се проваля в старт след старт и губи почва под краката си. Изпълнена е от срам, вина и себеомраза. Толкова е задушена от тях, че в онези тъмни за нея години дори не се поглежда в огледалото.
Става още по-лошо, когато развива дислексия и закъсва и в училище. Няма приятели, а родителите ѝ се разведени от няколко години.
Скоро след олимпийските игри в Атланта, плувкинята решава никога повече да не се връща в басейна. Но това е по-малкото зло. Тя също така решава, че повече не ѝ се живее...
Загрижени треньори ѝ подават ръка и я връщат към спорта. Благодарение на олимпийското злато получава стипендия за колеж в Аризона, където отново тренира пълноценно. Отърсва се от някои от комплексите си и на 17 започва първата си сериозна връзка с мъж - с южноафриканския плувец Рик Нитлинг.
През 2000 г. Биърд отново влиза в националния отбор на САЩ и участва на игрите в Сидни. От Австралия Аманда носи само един медал - бронзов на 200 метра бруст. Американката приема третото място като провал и отново изпада в депресия.
Кризата е доста подобна на първата. Биърд си внушава, че е с наднормено тегло и повръща приетата храна."Страхът не беше толкова силен, колкото резултатът от това "прочистване", обяснява тя.
Успоредно с това връзката ѝ с Нитлинг става токсична. В един момент кавгите прерастват в побои. Но Биърд казва, че толкова е обичала Рик, че е могла да търпи побоищата и изневерите му.
Начинът ѝ на справяне с проблемите е странен и плашещ - самонаранява се физически.
"Не се опитвах да се самоубия. Опитвах се да разбера как да живея такъв живот, изпълнен с болка. Веднъж впих нокти в ръката си и се почувствах спокойна и освободена. След това започнах да използвам пинсети и бръсначи. Знам, че хората се смущават, когато човек си причинява такива неща. Но те не разбират, че това може да те накара да се почувстваш по-добре. В такива моменти просто трябва да потърсиш помощ", твърди тя.
Въпреки кошмарното си ежедневие, този път Биърд не се отказва от тренировките. Самата тя не може да си обясни на какво се е дължал ентусиазмът ѝ, но ясно си спомня, че само във водата се е чувствала комфортно. "Това беше моето светилище. Като цяло не медитирам. Но това беше точно форма на медитация. Никой не виждаше колко съм тъжна. Бях като с маска на лицето." (колко актуално)
Аманда крие белезите и синините си с лепенки и бинтове. Сред хора се опитва да е ведра и спокойна. Общува, смее се и се шегува. Никой не подозира за зловещите ѝ тайни.
Така тя преминава през още един олимпийски цикъл, печели националния шампионат и отива на игрите в Атина.
На олимпиадата през 2004 г. Биърд печели най-ценното злато в кариерата си - на 200 метра бруст. Освен това тя взима два сребърни медала - на 200 метра свободен стил и в смесената щафета. За контраст гаджето ѝ Нитлинг не успява да спечели нищо в индивидуалните стартове и американката твърди, че това го е подразнило жестоко. На ръба са да се разделят, но връзката им оцелява и дори заминават за два месеца за родината му.
Пътуването до ЮАР обаче се оказва фатално. В Африка Биърд за първи път опитва кокаин и екстази. Бързо става зависима, но не бърза да се лекува. Втълпява си, че нещата са под неин контрол.
След като се разделя с Нитлинг, тя започва връзка с Карл Едуардс, състезател в сериите NASCAR. Пилотът обаче се оказва непоправим ревнивец, а гаджето му е като магнит за мъжкото внимание. Това го съсипва, а той съсипва нея. Ревността му я отблъсква и след само година заедно Аманда го напуска. Карл знае за забежките на плувкинята с дрогата, но не се опитва да ѝ помогне.
В началото на 2007 г. тя вече е с нов приятел - фотографа Саша Браун. Любовта им се развива бързо и заживяват заедно, а Саша започва да забелязва странни неща. Парчета от чинии и чаши по земята, счупени надве нови слънчеви очила и т.н. Както и рани по ръцете на гаджето му, които не могат да се получат докато приготвя вечерята.
Обременена от комплексите си, Аманда постоянно се оплаква, че е непривлекателна и че Браун я мами, когато ѝ казва, че е влюбен в нея. Той се опитва всячески да я убеди в обратното, но тя само се дразни още повече. У Саша се прокрадват съмненията, че плувкинята взима наркотици, а един ден, когато се прибира вкъщи, разбира, че се е опитала да отнеме живота си.
Аманда е спасена по чудо, а Браун ѝ намира психотерапевт, който да я върне към нормалния живот.
"Шегуваме се, че той е моят рицар в лъскава броня. Саша е човек, който ме е виждал в много лоши състояния, но остана до мен и ме обича", казва Биърд.
В края на 2007-а тя стъпва на крака. Оставя наркотиците в миналото си и се връща в басейна, за да стигне до четвъртите си олимпийски игри.
В Пекин Биърд не успява да постигне повече от 18-о място на 200 метра бруст. Тя обаче и не очаква повече - за нея е важно да плува и да пребори демоните си.
След игрите не обявява официално края на кариерата си, но спира да тренира. Не, не става въпрос за поредната криза. Аманда започва да пише книгата "Сълзите ти не се виждат във водата" и да подготвя сватбата си със Саша.
В началото на 2009 г. те сключват брак, а през септември се ражда първото им дете. Биърд спира антидепресантите и е по-щастлива от всякога.
След раждането бързо си връща формата и получава редица предложения за фотосесии в мъжки списания, някои от които приема. Започва и кариера на модел и се снима в малки роли в киното.
През 2012-а представя книгата си, която става бестселър, а на следващата ражда второто си дете. В интервюта от онези години тя твърди, че има намерение да се върне към спорта, като целта ѝ е Рио 2014, но така и не стартира подготовка за олимпийските игри.
Новият живот ѝ харесва, печели добре и прекарва достатъчно време със семейството си и двете си кучета.
"В депресията няма нищо хубаво и се чувстваш много самотен. В моя случай беше като влакче на ужасите. Преживях тежки и тъмни времена. Но не бих искал да променя нищо в живота си. Трудностите са това, което те прави по-силен. Аз съм изключително силен човек във всеки смисъл, защото преживях много - анорексия, булимия и депресия. Но не бива да се срамуваме от това кои сме или да се смущаваме от това, което сме преживели. Ставам много емоционална и се разчувствам, когато слушам за онези, които в момента се борят с проблемите си", каза Биърд в интервю през миналата година.
Тя заяви, че някои съдби, подобни на нейната, разбиват сърцето ѝ, но и я вдъхновяват да помага на другите. Убедена е, че има специална мисия. Да спаси онези, които - също като нея преди много години - са престанали да виждат смисъл в живота. Защото да живееш винаги има смисъл!
