Обичана от милиони, мразена от вероятно доста по-малко, но иначе гласовито малцинство, Call of Duty е поредица, на която не може да се отрече едно нещо - тя е успешна.
Всъщност е сред най-комерсиално успешните поредици в историята на видеоигрите.
В крайна сметка кое друго заглавие може да се похвали с реклами в най-гледаните часове, подкрепа от знаменитости, поява в популярни ТВ програми или собствен лайв трейлър, заснет от холивудски актьори?
Някак парадоксално е, че историята на поредицата и нейните автори започва в съвсем друга компания и под друго име.
Тя стартира в централата на Electronic Arts, които отбелязват голям конзолен хит в лицето на първите две части на шутъра Medal of Honor. За третата част обаче компанията предвижда и РС дебют, който възлага на малкото студио 2015 Inc. Резултатът е Medal of Honor: Allied Assault, която пленява феновете, въпреки жестоката конкуренция на игри по Втората световна война.
Успехът на MoHAA дава увереност на хората от 2015 Inc., но те добре разбират, че няма как да реализират новаторските си виждания в рамките на тази поредица. Така голяма част от екипа напуска, не защото не иска да работи повече, а точно обратното - защото търси собствено място под слънцето. Така през 2002 г. се ражда Infinity Ward с ядро от 22 бивши програмисти на 2015 Inc., работили над MOHAA. Най-съобразителни се оказват съгледвачите на Activision, които съзират потенциала на новото студио и през пролетта на 2003 г. е обявена първата Call of Duty.
Големият пробив обаче идва с оригиналната Call of Duty 4: Modern Warfare от 2007 г.
Мултиплейърът завладява масово милиони геймъри, те се радват и на любими нива в кампанията като Death from Above и All Ghillied Up. Ролята на безименен артилерист на борда на АС-130, който стреля по пулсиращите на картата точки, изглежда пълна с емоция и динамика.
Колкото до мисията в Чернобил, трудно ще намерите друго подобно ниво, с толкова изразени атмосфера и напрежение. Всеки един детайл в All Ghillied Up е изпипан до краен предел, а завършекът на мисията (вече в One Shot, One Kill) - битка до прочутото виенско колело в Припят - е просто невероятен.
На поредица от такъв ранг не са чужди и гръмки скандали. Най-големият такъв идва с мисията No Russian от излязлата през 2009 г. Call of Duty: Modern Warfare 2.
В нивото играчът контролира Джоузеф Алън, агент на ЦРУ под прикритие, който участва в масова стрелба срещу невинни хора на московско летище, с цел да спечели доверието на руска терористична група. Лидерът на терористите Владимир Макаров казва на съзаконниците си „Помнете, без руски", намеквайки, че говоренето на руски език ще разкрие техния произход и принадлежност към руските ултранационалисти.
В края на нивото лидерът на групата убива Алън и разкрива, че е възнамерявал руските власти да намерят тялото на Алън и да повярват, че САЩ стои зад атаката. Играчът не е длъжен да убива цивилни по време на мисията, но и не може да спре кръвопролитието. В крайна сметка No Russian скандализира не само гейминг общността и успява да предизвика изключително сериозен отзвук.
През 2012 г. британският таблоид The Sun се опита да въвлече популярния онлайн шутър в поредния скандал, тиражирайки евтини и доста несериозни съображения.
В свой брой вестникът твърди, че ислямски фанатици използват шутъри като Call of Duty, за да подготвят своите терористични актове.
"Ислямските екстремисти добре знаят, че властите следят телефонните разговори, имейлите и онлайн комуникациите", пише The Sun, "затова те се обръщат към PS3 и Xbox 360, за да подготвят и пазят в тайна своите смъртоносни планове".
"Съществуват доказателства, че бъдещи джихадисти използват военни игри като инструменти за подготовка, например за това как пилоти могат да управляват бойни самолети", продължава публикацията.
Е, твърде съмнително е доколко игри като Call of Duty могат да бъдат използвани за военна подготовка, но със сигурност твърдението осигурява едно скандално заглавие и обещава голям тираж.
Поредицата обичайно е доста критикувана, най-вече защото нова Call of Duty излиза всяка година, без да се различава съществено от предишните издания.
Но успехът на Call of Duty всъщност е нещо положително за гейм индустрията. Когато една игра реализира близо милиард долара от продажби, тогава журналисти, финансови анализатори или просто скептици са принудени да погледнат по-сериозно на видеоигрите като цяло. Затова няма съмнение, че новата Call of Duty: Modern Warfare също ще бъде гледана под лупа.
Какво ще представлява тазгодишното издание? Създателите обещават нещо като рестарт на поредицата и преди всичко, много по-сериозен и емоционален сюжет.
Досега показаното от Call of Duty: Modern Warfare определено звучи противоречиво, като сайтът IGN побърза да обяви шутъра за най-поляризиращото заглавие на изложението Е3. Особено привличат вниманието зрели теми като децата войници и възможността да убиваш цивилни, каквито доста рядко намират място във видеоигри.
До момента опит за социален коментар върху войната като феномен са правили сравнително заглавия, сред които Spec Ops: The Line и This War of Mine. Call of Duty: Modern Warfare обаче категорично е най-известната и високобюджетна игра, която ще се нагърби с такава задача.
Modern Warfare ви поставя директно на бойното поле, без помощта на допълнителни умения и предмети: пред вас е суровата реалност на войната във всичките й форми и без да е крайно реалистична, играта създава неподправено усещане за участие в нещо голямо, динамично и атрактивно.
Целта е очевидна: пазарът на шутър игрите става все по-сложен и за да привлече обичайните за поредицата милиони играчи, новата част трябва да намери своя ниша - ако не с геймплей, то с тематика.
За да е пълна емоцията около тазгодишната Call of Duty: Modern Warfare, играта има и необичайната характеристика да използва същото име като това на своя предшественик от 2007 г., но в същото време да е напълно нова игра. Макар и рядко срещан, подобен ход не е необичаен: Tomb Raider от 2013 г. и Need for Speed от 2015 г. също избраха името на славните си прадеди. Важното е да знаете, че зад еднаквото заглавие се крие напълно нова игра.
Тя излиза на 25 октомври за PC, PS4 и Xbox One и явно ще опита да отговори на въпроса дали тежките проблеми на реалността имат място в игрите, или е по-добре да ги оставим настрана - и да гледаме на гейминга като на хоби и развлечение, а не като на интерактивен прочит на неразрешимите човешки конфликти.
