Какво ви трябва, за да направите един геймърски маратон? На практика, нищо повече от любима игра и достатъчно време. Особено в безгрижните детски години е повече от лесно да седиш с часове, залепил нос в телевизора или монитора.
Понякога обаче дългите часове гейминг крият сериозни и даже фатални последици - било то в името на един или друг рекорд, защото някой е искал да изкара малко пари или просто се е увлякъл дотолкова, че е загубил представа за времето. Ключът, разбира се, е в умереността.
Но какво се случва, когато тя липсва?
През годините научихме за редица трагични случаи вследствие на гейминг маратони.
18-годишен тайванец припадна и умря след 40-часова нонстоп игра на Diablo III през 2012 г. Младежът влязъл в интернет кафе в южната част на страната в петък по обяд, запазил си е частна стая и е играл близо два дни, без дори да си почива, за да яде. В неделя сутринта служител на клуба влязъл в стаята и го е заварил заспал на масата. Малко след като го събудил, момчето припаднало и по-късно умряло в местната болница.
Това далеч не е единственият случай на дълга гейминг сесия, завършила със смърт. През февруари друг тайванец почина след 23-часова игра от сърдечен удар. През 2007 г. 30-годишен мъж умира в Китай след 3 дни игра. През 2005 г. 28-годишен кореец умира след 50-часова игра. През 2002 г. още един кореец, този път на 24-години, умира след цели 86 часа гейминг.
Има и други случаи, без фатален край, но също със сериозни последици.
През 2015 г. руски геймър от град Красноярск заведе интересно дело срещу Bethesda, в което обвинява компанията, че в лицето на Fallout 4 е създала продукт, способен да разруши живота на хората. Според въпросния играч, ролевата игра на компанията го привлякла така, че той буквално забравил света около себе си и прекарал две седмици нонстоп във Fallout 4.
В резултат, мъжът бил уволнен от работа, а съпругата му подала молба за развод. Руснакът твърди, че Bethesda трябва да постави предупредителен надпис на кутийката на играта и ако е имало такъв, той щял да отложи закупуването й за празниците, когато щял да разполага с повече свободно време.
През лятото на 2010 г. научихме за съдебно дело, заведено срещу компанията NCSoft относно нейната игра Lineage II.
Мъж, родом от Хавай, твърди че е станал толкова пристрастен към нея, че не можел да живее нормален живот. Виновници за това - според него - са създателите на играта. Геймърът на име Крейг Смолууд обяснява как "вече не е в състояние да функционира самостоятелно като човек и да изпълнява ежедневните си задачи и дейност като това да спи, да се облича, да се къпе и да комуникира със своето семейство и приятели". Той твърди, че е вложил повече от 20 000 часа в играта между 2004 и 2009 г. и заявява, че ако е знаел колко сериозно ще се пристрасти по Lineage II, никога не би започнал да я играе.
Според него NCSoft е наясно с тези проблеми, но умишлено не предупреждава или инструктира геймърите, че масовата им онлайн игра може да има такива вредни ефекти. Това е накратко изявлението на ищеца, но в съда той е представил цели 49 страници с обвинения.
Дебатът за това дали съществува пристрастеност към видеоигрите и какви са нейните симптоми, получи нова насока, след като екип от австралийски учени излезе със свое заключение.
Групата от Факултета по психологична медицина на Nepean Hospital в Сидни твърди, че над 8% от редовните геймъри страдат от симптоми на това, което се определя като пристрастяване към игрите. В хода на изследването на учените са били интервюирани и прегледани повече от 2000 геймъри, като цели 156 от тях са признали, че имат проблеми.
Според доклада, сред индикаторите на пристрастяването е признанието на самите играчи, че "играят по-дълго, отколкото са възнамерявали" и че "продължават да играят, въпреки че знаят, че не би трябвало". Според същото изследване 1/4 от геймърите споделят, че прекомерната игра им носи финансови проблеми, а почти половината признават, че са се опитали безуспешно да ограничат времето пред екрана.
През 2009 г. университетът на Айова обяви резултатите от свое проучване, които изглеждат колкото любопитни, толкова и плашещи. Според университетския екип, близо три милиона американци на възраст от 8 до 18 години показват в отношението си към видеоигрите симптоми, характерни за пристрастяването към забранени вещества. Сред основните проявления са дългото време, прекарвано пред монитора, честото отсъствие от училище и агресивното поведение, когато им бъде направена забележка.
За да изготвят своето проучване, анализаторите са интервюирали голям брой деца и тийнейджъри, които признават, че имат проблеми с ежедневието заради прекомерното време и ресурси, които отделят за игра. Въпреки това, глобалният извод от проучването е, че игрите сами по себе си не водят до пристрастяване, а дори могат да бъдат полезни за развлечение и трупане на познания; проблемът настъпва, когато се наруши крехкият баланс между задължения и удоволствие.
Гейм маратоните може и да звучат като нещо опасно и вредно, но всъщност от тях може да има полза - когато например се превърнат едновременно в шоу за зрители и участници, а в същото време събират пари за някоя благотворителна кауза.
Гейминг индустрията е бизнес на стойност над 100 милиарда долара годишно, но и днес устойчиви стереотипи за бледи тийнейджъри, впили поглед в пълни с насилие сцени, помрачават реалните стойности на гейминга. Те карат връзката между видеоигрите и филантропията да изглежда странна, но днес именно някои гейм маратони са сред най-гледаните онлайн събития и събират огромни суми за важни обществени цели.
Всичко започва през пролетта на 2007 г., когато младеж от Мичиган на име Зак Уигал решава да организира турнир по видеоигри в училището си, фокусирайки се върху популярната игра Halo.
Най-малко 300 души се включват, но местната полицейска служба скоро се намесва с аргумента, че такива видеоигри са вредни, защото подготвят децата да убиват. "Така събитието беше отменено", спомня си Уигал.
Той обаче се ядосал на елементарното мислене, с което се сблъскал, и поискал да докаже, че тези, които играят такива игри са добри хора.
"Реших отново да стартирам турнира, но този път за благотворителност и го нарекох Gamers for Giving", казва той. "Хората платиха такса за участие и ние дарихме всичко на нашия местен клон на Асоциацията на аутизма в Америка".
Тогава над 500 играчи взимат участие, събирайки 4000 долара. По-важното е, че това дава идеята на Уигал за мащабна благотворителна инициатива, което го довежда до създаването на ежегоден турнир в щата в Мичиган. Младежът дори създава своя фондация на име Gamers Outreach, за да използва набраните средства за различни полезни каузи. Сред тях е Project Go-Kart, чрез който с помощта на фармацевтични компании се създават портативни щандове за игри за пациенти с дълъг престой в болниците. Така играта позволява на тези хора да се отърсят поне за мъничко от стреса и самотата.
През миналата година годишният гейм маратон Awesome Games Done Quick събра над 1 милион долара, които бяха дарени на Prevent Cancer Foundation.
Последното подобно събитие всъщност стартира съвсем наскоро. То се нарича Zeldathon Champions и бе шестдневен маратон, започнал на 15 юни с цел набиране на средства за St Jude Children's Research Hospital. Тази инициатива датира още от 2009 г. и в рамките й екипът играе всички заглавия от популярната поредица The Legend of Zelda, излъчвайки на живо постиженията си в платформата Twitch.
Успоредно с това текат и други развлечения като игри с награди, скечове, музикални изпълнения и др., което прави Zeldathon Champions един от най-уникалните подобни маратони. Хиляди геймъри редовно следят играта, а рекордът досега са 375 000 долара, събрани само в едно издание.
Такива инициативи показват другата страна на монетата при гейминг маратоните, но разбира се, въпросите относно пристрастяването и възможните последици остават. В крайна сметка, едно е сигурно - и в гейминга най-важна е мярката.
