Британката Софи Пауър има три деца и няколко ултрамаратонски рекорда.
Последният е отскоро - за Националното изложение за бягане в Бирмингам, Великобритания, Софи си беше поставила за цел за счупи световния рекорд за бягане на пътека в рамките на 48 часа. Доскоро жена беше тичала 340 км, или 211 мили за два дни.
Пауър обаче успя да постави ново най-добро постижение - в рамките на 48 часа в края на януари тя пробяга цели 365 км, или 226 мили на шоуто в Бирмингам.
Предстои постижението ѝ да бъде официално потвърдено от Рекордите на Гинес.
Софи открива тичането на 26-годишна възраст, а с ултрамаратони се занимава от 10 години. С едва 9 месеца подготовка преминава през първото си ултрапредизвикателство - Маратона на Сабле - 6-дневно екстремно тичане в пустинята Сахара в Мароко, при което се преодоляват над 250 км.
"Започнах да тичам през 2009 г. почти от нулата. Не бях бягала повече от една миля в живота си, когато се записах за Маратона на Сабле и без реално да знам какво е", разказва преди години Софи пред "Гардиън".
Пауър обаче се прочува чак през 2018 г., когато е снимана да кърми сина си Кормак по време на ултрамаратона на Мон Блан - Ultra-Trail du Mont Blanc. 171-километровото планинско бягане се смята за едно от най-тежките на света заради огромната денивелация, която се преминава в Алпите - над 10 000 метра.
Около средата на трасето 36-годишната тогава Софи е снимана да кърми 3-месечното бебе. Кадърът обикаля света и британката, която живее в Лондон, става известна, а дава началото на публичен разговор за майчинството в спорта и маратоните.
"Това повдигна тема, за която жените не се чувстват способни да говорят. Има огромна майчинска вина за това, че трябва да си на 100% фокусирана върху детето си, а аз казвам, че когато не се фокусираш върху собственото си физическо и психическо здраве, не можеш на бъдеш най-добрата майка", казва Софи тогава.
Тя е убедена, че за себе си има нужда да бъде в добра физическа форма и да има ментални почивки.
През 2018 г. Софи завършва бруталния ултратрейл на Мон Блан за 44 часа.
Това е вторият ѝ опит да участва в състезанието, до което се допускат само бегачи с нужните точки, получени от преминаване на други ултрамаратони. Софи е била записана през 2015 г., но се отказва от участие, защото е бременна в шестия месец с първото си дете - сина си Донаха.
Затова през 2018 г. тя трябва да избере - да тича и да кърми, или да чака още година. Решава да е първото, макар че е наясно, че далеч не е възстановена след раждането. Докато тича в маратона, целият ѝ план за състезанието е около кърменето и как да е достатъчно внимателна с тялото си, за да има кърма.
Преживяването - и вниманието, което привлича - я вдъхновява да основе фондация и да стане активист за по-добър достъп на жените и майките до спорта. Така се появява неправителствената организация SheRACES, която се бори за равни права за жените-атлети, за отчитане на нуждите им, включително достъп на бременни и наскоро родили жени до маратонските бягания.
Оттогава Софи ражда още едно дете и участва в над 50 ултрамаратона, представлява Великобритания на Световното първенство по 24-часово бягане и става най-бързо преминалата цяла Ирландия жена.
Последното става през 2024 г. - 41-годишната Софи пробягва 558 км от Малън Хед в най-северния край на острова до Майзън Хед в най-южния за 3 дни, 12 часа и 8 минути. Това е подобрение на предишния рекорд с 3 часа, и Пауър тича в дъжд първите два дни, а на третия получава топлинен удар. Оказва се и с травма на коляното и по някое време започва да халюцинира.
"Тялото ми получи около 2 часа сън за 3 нощи и още към в шок. Най-накрая си легнах в прилично легло, но през нощта се будeх на всеки 30 минути, мислейки, че е време да тичам отново", сподели Софи след ултрамаратона.
"Не преследването на рекорда ме караше да продължа - това нямаше да е достатъчно, за да превъзмогна болката", пише в Instagram след бягането майката на три деца. Това, което я поддържа, е надеждата, че ще накара и други жени да преосмислят границите на възможностите си.
С бяганията си Софи набира и средства за каузата на организацията си за равни възможности на жените и мъжете в спорта.
---
Какво прави една друга рекордьорка на 59 години можете да прочетете тук:
---
Съпругът на Софи - Джон, е ирландец, и тя е изключително благодарна за подкрепата, която получава, докато пробягва родината му. "В края имах чувството, че цяла Ирландия беше зад мен", казва тя. И този път децата ѝ са с нея. Двамата ѝ синове и съпругът ѝ я следват с каравана, а най-малкото дете - дъщеричката Съша, е при баба си и дядо си в Корк.
А сега, в края на януари, Софи тича на бягаща пътека в Бирмингам в рамките на 2 дни почти нонстоп - само с кратки паузи за тоалетна и минимален сън.
Избира пътека за бягане за новия си световен рекорд, защото така могат да я видят повече хора и да се почувстват вдъхновени. "Да гледаш как някой страда на пътеката, но продължава, ще накара хората да осмислят, че могат да постигнат нещо, дори когато стане по-трудно", сподели тя преди изпитанието в чата на Националното изложение за бягане.
И след като пробяга изумителните 365 км за 48 часа, Софи обяви, че е благодарна, че "невероятното предизвикателство" е приключило.
Допълни, че тичането на пътека е по-трудно, отколкото маратоните навън, тъй като обстановката не се променя. Това прави усилието още по-изтощително психически заради липсата на стимули от пейзажа и свежия въздух.
"Беше тежко да не мога да дремна или да се храня както трябва, и монотонността тества издръжливостта ми. Но в крайна сметка можем да правим трудни неща и това исках да докажа", каза британката само половин час след като завърши изпитанието.
