Когато един предстоящ филм или видеоигра започнат да поставят рекорди още преди да са излезли на пазара, това по принцип е добър знак. Но обикновено такива рекорди са за предварителни поръчки или най-гледани трейлъри; те не отчитат необичайно високи нива на неудовлетворение в онлайн пространството.
Една от логичните реакции на нещо, което не харесвате, е просто да го игнорирате. От друга страна обаче, никой никога не е твърдял, че интернет общността като цяло е логична, нали?
Анонсът на новата Call of Duty игра с подзаглавие Infinite Warfare в началото на месец май предизвика буря от негативни реакции - а става въпрос за част от невероятно успешна в комерсиално отношение поредица.
Буквално часове след премиерата на трейлъра в YouTube, видеото натрупа над 6000 отрицателни вота, което показа, че мнозина са притеснени, разочаровани или направо ядосани от това, което виждат.
Но корените на тази и подобни реакции са далеч по-дълбоки и стоят отвъд самото кликване на един бутон под видеото или постването на кратък коментар в социалните мрежи. Почти без еквивалент в развлекателния бизнес, видеоигрите са уникален продукт, който се създава от технически специалисти, финансира се и се рекламира от големи компании и се консумира от милиони фенове. Така ако за един издател играта е „продукт", то за геймърите тя е „забавление", при това често пъти с определена емоционална и носталгична стойност.
Много от популярните днес поредици водят началото си още от 80-те и 90-те години и поколения фенове са израснали с тях. В резултат те развиват някаква особена привързаност към игрите, растат заедно със своите любими герои и неминуемо имат мнение за това как трябва и не трябва да изглежда поредното издание от обичните им поредици. И когато тяхното мнение се различава от това на разработчиците и издателите, онлайн бурята може да придобие застрашителни размери.
Днес Call of Duty: Infinite Warfare вече е факт и изглежда, че негативните емоции на хейтърите като цяло не са оправдани.
Играта има среден резултат от 79 пункта в събирателния сайт за рецензии и оценки Metacritic, което е съвсем прилично постижение. Мултиплейър режимът отново е звездата на пакета, допълван от нестандартна за поредицата сингълплейър кампания, любимия зомби режим и дори възможност да се сдобиете с преработената версия на класиката Call of Duty 4: Modern Warfare от 2007 г. Разбира се, има какво да се желае от новата игра, а и тази есен конкуренцията при шутърите е убийствена заради едновременната поява на Titanfall 2 и Battlefield 1 - но ако заложите на Infinite Warfare, със сигурност няма да сбъркате, каквото и да твърдят някои.
Случвало ли се е и друг път геймърите да намразят дадена игра далеч преди да е излязла? И още как.
Хладният прием на Infinite Warfare е направо нищо в сравнение с реакцията след анонса на Metroid Prime: Federation Force по време на Е3 2015.
Тази легендарна поредица на Nintendo винаги е стояла в сянката на топ заглавия като Mario и The Legend of Zelda, но има едни от най-ревностните фенове, които са изключително предпазливи, когато става въпрос за любимата им серия. След повече от десетилетие от появата на последната класическа 2D Metroid игра, желанието на геймърите за ново заглавие достигаше върхови точки и когато Nintendo обяви Metroid Prime: Federation Force, всички очакваха ново класическо екшън приключение, създадено специално за портативната конзола 3DS. Вместо това, от краткия трейлър ги гледаше един шутър от първо лице със силно изразен мултиплейър елемент.
Да кажем, че това не се хареса на феновете ще е като да опишем мощен тропически тайфун като лека промяна в прогнозата за времето.
Само ден след появата на трейлъра, видеото вече имаше над 70 000 негативни вота, което накара Nintendo просто да спре опцията за гласуване. Това обаче бе само началото на бурята и скоро след това се случи нещо безпрецедентно.
Същите тези фенове, които търпеливо чакаха нова Metroid игра и оплакваха ината на Nintendo да не възроди поредицата, сега стартираха петиция с искане към японската компания да не издава играта.
И друг път от Nintendo са се сблъсквали с възгледите на своите потребители. През 2003 г. анонсът на The Legend of Zelda: The Wind Waker вся сериозен смут в редиците на верните почитатели, които останаха шокирани от графиката на играта и анимационният стил. Предишен трейлър на екшън приключението беше демонстрирал новата игра с реалистична визия и разминаванията предизвикаха вълна от критики. Днес, повече от десетилетие след противоречивата си премиера, The Wind Waker се счита за една от най-добрите и обичани Zelda игри и дори получи HD римейк през тази година за огромна радост на същите тези фенове, които някога роптаеха срещу съществуването й.
Тази есен съмнителната чест да бъде на мушката на феновете се падна на новата Metal Gear игра.
Наречена Metal Gear Survive, тя идва веднага след изключително успешната Metal Gear Solid V: The Phantom Pain и човек би си помислил, че геймърите лесно ще прегърнат идеята за новата част. Нищо подобно. Въпреки че носи името на култовата шпионска поредица, известна със своите заплетени истории и драматични моменти, Metal Gear Survive представлява мултиплейър екшън със зомбита, който ще се продава за 30 долара, а не за стандартните 60. Това накара почитателите на поредицата да видят в играта евтин и повърхностен опит за бърза печалба, а не продължение, достойно за името Metal Gear.
Конкретно 2016-та ще остане в историята като годината на голямото фен недоволство.
Достатъчно е само да си припомним случката около премиерния трейлър на „Ловци на духове", превърнал се ввъв филмовия трейлър с най-много отрицателни гласове в историята на YouTube.
Ще стане ли Metal Gear Survive абсолютен хит през 2017 г. и ще помним ли след години Metroid Prime: Federation Force като една от най-добрите игри в славната космическа поредица, така както днес ценим The Legend of Zelda: The Wind Waker? А ще влезе ли новият „Ловци на духове" в славните страници на голямото кино? Малко вероятно е и в трите случая, но практиката показва, че финалната „присъда" на феновете определено трябва да бъде запазена за момента, когато те наистина получат възможност да видят завършената игра.
Тя може и да не е заглавието, което всички очакват или помнят от детските си години, но това не означава, че все пак не може да бъде забавна игра със собствени качества, нали?
