Продължение от предишната история:
Стигаме до "Кристал", когато се оказва, че всъщност ще се срещнем пред Народния театър... знаете как е, хората се засичат навсякъде и плановете постоянно се менят.
Докато се озъртаме за нашата дружка, дочуваме разговор на бойна женска групичка. Говорят си за това къде ще се подвизават през лятото и как вече просто им било писнало от "тази София". През главата ми веднага минава мисълта, че трябва да ги снимам и да ни разкажат за себе си.
Пристъпвам с походка, сякаш съм им приятелка от години.
- Здравейте момичета! Как сте?
- Добре, благодаря. Ами ти?
....и започва бурен смях. Представям се и започвам с въпросите.
Кажете ми имената си.
Кристина, Нона, Рада, Камелия.
На каква вързаст сте?
"Ехе - засмива се Нона - Това не е сериозно". Между 31 и 29.
С какво се занимавате?
Кристина: Сърф.
Нона: Ски и сърф интруктор.
Рада: И аз.
Нона: Не е вярно! Ти караш борд.
Рада: Добре де, борд и сърф.
Камелия: А пък аз работя в администрация.
От кога се познавате?
От около шест години.
Какво ви събра?
Лудостта! Това ще да е...
Имате ли си любима история?
Рада: Не се сещам в момента. Някоя от вас?
Нона: Ми май не. Ама не, не може да нямаме история.
Камелия: Имаме много. Хайде ще ти разкажем друг път. (смях)
Не успявам да ги убедя да ми разкажат нещо. Споразумяваме се да ми подарят история следващия път, когато ги издебна някъде. Тръгваме, нали имаме среща - дано още е там...
