ВНИМАНИЕ: Текстът съдържа спойлери.
- Асад още е на власт, ИДИЛ продължава да се разраства. Имаме ли изобщо някакъв напредък в Сирия?
- Току-що ви казах - да.
- Не, Вие казахте, че програмата трябва да бъде подновена. А аз Ви питам дали изобщо стратегията ни работи?
- Каква стратегия?! Кажете ми каква е нашата стратегия и ще ви кажа дали работи. Разберете, точно в това е проблемът. Защото другите - ДРУГИТЕ - имат стратегия.
Това не е стенограма от закрито изслушване на директора на ЦРУ пред Конгреса.
Това е новият Homeland.
Сериалът, който се завърна на екран преди дни, е брутална, откровена и стряскащо реалистична версия на истинския свят.
Този сериал е точката, в която ролите се сменят. Сега вече животът се превръща в имитация на изкуството.
Homeland е война - продължение на политиката с други средства. А и едва ли моментът можеше да е по-подходящ за премиерата му.
Вече знаехме, че преди писането на сценария за всеки нов сезон авторите и актьорите от сериала водят поредица от консултации с група от настоящи и бивши разузнавачи, служители на Държавния департамент и хора от администрацията в Белия дом.
Но имаме силни подозрения, че сериалът ще се хареса повече на Путин, отколкото на Обама.
Това вече не е трилър в 12 серии, това е публицистика без грам политическа коректност. Това е подигравка с наивността на зрителите. Точно така. С нашата и вашата наивност.
Homeland е светът - такъв, какъвто се вижда от последния етаж на Лангли.
Светът е Студената война, която никога не е приключвала. Той е арабската революция, която едва сега започва.
Решения има, но няма да ви харесат.
САЩ ще продължи да агонизира в Сирия, освен ако не изпрати "200 хиляди американски войници в сухопътна мисия без времеви ограничения заедно със същия брой лекари и начални учители".
Лесният отговор е: Няма как да се случи.
Втората опция обаче е "да натиснем "червеното копче". Да превърне Ал-Рака (сирийската цитадела на Ислямска държава) в паркинг".
Тази дилема не е кино-фикция. Тя съществува в главите на реалните играчи на военния терен - хората, чиято "матрица" не допуска празни обороти.
А прекалено дългата и очевидно неефективна военна намеса на САЩ в Сирия произвежда само това - разочарование, демотивация, агресия.
Светът, през очите на създателите на сериала, е несъстоятелна утопия в плен на заблудата, че сигурността е даденост, а войната не ни засяга, щом не се води на наша територия.
Това е клопката на политическата импотентност, на неусетното самоунищожение на националната държава.
В Homeland сърцето на Европа - Берлин - отдавна бие в ориенталски ритъм. Забравете за парадната солидарност и "септемврийската ваканция" на Меркел.
Тук няма добри герои, няма селфи с бежанец. Тук коранът е опиум, религията е прикритие, а "лошите" са навсякъде - на улицата, в дюнерджийниците, в културните центрове с табелки на немски и дори пред кварталната църква.
Останалите 2/3 от населението - католици, протестанти, моралисти - са илюстрирани чрез прекалено богати, прекалено самодоволни, напълно безпомощни и наивни до глупост персонажи.
"- Какъв им е проблемът на "новите" германци?
- И аз не знам вече. А навремето бяха адски добри войници"
Homeland e разказ на една индустрия в дълбока глобална криза - защитата на националната сигурност.
Рутината в тази индустрия - дори да спасява стотици животи - е невидима, провалите обаче отекват по цял свят.
Професията на "ченгето" никога не е била на особена почит в обществото - нито на Изток, нито на Запад. Но едва ли е имало по-ниско ниво на публично доверие в работата на разузнавателните служби от настоящото - заради страха от намесата им във вътрешната политика на отделните държави или в личния живот на отделни хора.
Wikileaks, NSA, шпионският скандал с "приятелското" подслушване на германското разузнаване от Вашингтон унищожиха доверието, условие без което не може да съществува онзи неписан обществен договор, благодарение на който, съответно, съществуват репресивните институции.
Всяка следваща крачка напред вече изглежда като прекрачена граница. Ето това е Homeland.
В същото време, всеки достатъчно състоятелен частен предприемач може да си "купи" специалист по сигурността, и то - от школата на най-добрите.
Щом космическата индустрия може да се приватизира - какво пречи на шпионажа?
И те се продават, както всички много добри професионалисти. За разлика от всички останали обаче "добавената стойност" на този вид професионалисти е неизмеримо по-висока.
"Можеш да извадиш момичето от ЦРУ, но не можеш да извадиш ЦРУ от момичето"
Купувачът може да е филантроп, както е в случая на новия работодател на Кери Матисън. Обаче може и да е произволен престъпник. Може да е "врагът".
В света на Homeland 5 не е нужно да си алтруистичен свръхгерой, за да се превърнеш в Сноудън или Асанж.
Много по-просто е, точно както в истинския живот.
Нужни са само елементарни технологични познания, за да се хакне масивна база данни със секретни материали на ЦРУ. Деморализацията върши всичко останало.
Тук истински добрите ченгета са аналогови, не дигитални. Бонд изглежда леко карикатурно на фона на Куин.
Разрешението за поръчково убийство може да се даде дори само с кърпичка в ревера на сакото. Или с писмо без подател в анонимна пощенска кутия.
Дори най-високопоставените са "на терен". Натурален old-school шпионаж в Берлин.
Вярно, Стената липсва, но всичко останало си е на мястото - дори ведомствената дървена ламперия в локалното звено на ЦРУ.
В новия Homeland има по-малко лична драма за сметка на повече политика, по-малко фикция - за сметка на повече опорни точки.
По-малко зрелище, но много храна за размисъл.
И това е само първият епизод.