Когато в „Матрицата" на братята Уашовски Нео избира червеното хапче, целият свят се променя и той „проглежда", за да осъзнае, че представите, с който които е живял досега, са лъжа. Същото се случва и с героя на Дан Стивънс в сериала „Легион".
Когато цял живот си се борил с лудостта, как приемаш, че всъщност не си луд? И не е ли това своеобразна нова лудост?
Дейвид Холър (Стивънс) излиза от психиатричната клиника, в която се лекува, за да попадне в една паралелна структура. Само че тук трябва да се избави не от лудостта си, а от представата за нея. Заедно с новитеси приятели той трябва да прерови най-тайните кътчета на съзнанието и споменитеси, за да разбере кой е всъщност.
„Легион" е сериал, който не дава готови отговори - зрителите се лутат заедно с Дейвид в съзнанието му, без да знаят дали това, което се случва на екрана, е реален спомен, или е плод на въображението на героя.
Ако в първия епизод невероятното техническо изпълнение ни показваше света през очите на Дейвид, то във втория със същото майсторство ни потапя в спомените му.
За да се научи да владее гласовете в ума си, той трябва да ги опознае и да опознае по-добре себе си. След като е живял години наред с убеждението, чене е нормален и има нужда от лечение, той трябва да „пренапише" историята си, осъзнавайки „проблема" като суперсила, с която да се научи да работи.
Необходимо е обаче да успее да направи това бързо, защото докато опознава новите си способности, правителственият отряд по петите му неспи, а сестра му вече е в техен плен. Този елемент от разказа изглежда предвидим, но същевременно е развитие, което дава тласък на историята. Въпреки отвличането на сестрата, сериалът продължава да се движи извън клишето на супергеройския жанр.
Във втори епизод преживяваме заедно с героя пътуване във времето, но вместо това да се случи буквално, влизаме в спомените му.
Непрекъснато подскачаме между детството му и периода на зрялост, в който шизофренията се е пробудила. В единия момент сме в детската му стая, а баща му - астроном, му чете зловеща книга за лека нощ. В следващия - в кабинета на психолог, с който Дейвид говори за личния си живот. После - обикаляме улиците с Дейвид и Лени (Обри Плаза) в търсене на наркотици. При всяко повтаряне на елементи от спомен, се появява нов фрагмент със зловещ оттенък и жълти очи.
Именно това Дейвид се старае да остави скрито от очите на новите си приятели. Със сигурност има причина той да се страхува другите да разберат за дявола. Все още обаче предстои да установим дали иска да запази в тайна проблемите си или нещо много мрачно и зло предстои да излезе на повърхността.
Още преди първият епизод на „Легион" да бъде излъчен, сериалът беше анонсиран като опита това да бъде Breaking Bad в историите за супергерои. До момента екипът разбива клишетата в този жанр за супергероите, за да изгради един нов разказвателен подход, който приближава зрителя максимално до историята, без да иска от него да познава предварително цялата вселена на Marvel, за да разбере случващото се. Ако продължи в същия дух, има всички шансове да изпълни обещанието си.
